България се справя поне толкова добре с реформите в областта на правосъдието и вътрешните работи, както и Румъния, но е рисувана в изключително черни краски, за да се възпре по-нататъшното разширяване на ЕС. Тази гледна точка развива пред европейския сайт EurActiv партньорът в брюкселската адвокатска кантора Андреас Гайгер, цитиран и в money.bg
Адвокатската кантора Alber & Geiger, в която партньори са влиятелни личности, бивши служители на Еврокомисията и Европарламента, е наета от българското правителство за лобиране в полза на България пред европейските институции.
Имаше някои отрицателни заключения в последния доклад за напредъка на България на 23 юли, които идват от неразбирателството между българското правителство и европейските институции, твърди Гайгер.

„Помагаме на българското правителство да разбере стъпка по стъпка какво Комисията очаква от него" - твърди адвокатът. Едновременно с това кантората помага на Брюксел да разбере какво в действителност може да бъде направено в България в определена времева рамка.
Административното устройство в Източна Европа и в частност в България е много по-различно, отколкото у старите членки. У българското правителство се вижда волята за промяна на административната уредба, административните процедури според европейските стандарти, счита Гайгер.
Според лобиста дори Германия не би могла да промени административната си система, ако стане нужно, за една година. Става дума за време. 
Гайгер е стигнал до извода, че в преговорите на София с Европейската комисия доскоро не са участвали правилните хора в конкретните министерства. „Всеки ще се съгласи на това". За радост, по-голямата част от персонала вече е подменена с нови кадри. Заради липсата на комуникация между София и Брюксел в някои от случаите проблемите се свеждат само до липса на разбирателство между страните.
В някои случаи Комисията е счела, че България не иска да прави това, което се очаква от нея, а българите са били на мнение, че Европейската комисия се отнася с тях нечестно. Ако се погледне ситуацията с България и Румъния - тя е идентична, но Европейската комисия оценява напредъка на двете страни по различен начин.
През април румънският министър на правосъдието подаде оставка заради подозрения в корупция - през май вътрешният министър на България трябваше да стори същото. Но докладът на ЕС за Румъния твърди, че оставката на румънския министър е доказателство за това, че антикорупционните механизми в Румъния започват да работят, докато оставката на българския министър Петков се приема като знак за корупция в този кабинет.
Впечатленията на Гайгер от региона са, че в България се върши много добра работа (срещу корупцията) и в това отношение страната ни е поне на същото равнище като Румъния.
Журналистът, който разговаря с Гайгер, му задава два неудобни въпроса: дали има нещо като преднамерено очерняне на правителството на България от страна на опозицията и дали оценките в европейските институции не се влияят от политически пристрастия. Пример за това може да бъде Гюнтер Ферхойген от германските социалдемократи, който наскоро бе в България и даде щедра оценка на прогреса на България, водена от БСП.
Адвокатът умело отвръща: на ниво отделен комисар би могло да има подобни изказвания, но на работно ниво, до генерален директор, Комисията не би могла да се води от политически пристрастия.
Според лобиста, който работи с премиера Станишев, заместник-премиера Плугчиева и министъра по европейските въпроси Грънчарова, България предприема стъпки в правилната посока, но й е нужно повече време. Последните действия на прокуратурата срещу лицето, отговаряло по-рано за европейските пътни фондове, дава основание да се говори за засилена активност.
Гайгер отново използва сравнението с по-лошите: ако се видят какви са били страните, присъединили се към ЕС през 2004 г., една година след членството в съюза, например Полша, Чехия и балтийските държави, ще видим, че България не е по-лоша. Въпреки това критиките към нея са много по-остри.
Вероятно случаят България се използва и като проява на негативно отношение към възможността за скорошното по-нататъшно разширяване на ЕС. В момента финансовата ситуация в ЕС предполага въздържане от приемането на нови страни, като например Хърватия и Македония.
ЕС се е нуждаел от „дядо Торбалан", с който да сплашва при опитите за по-нататъшно разширяване и България е паснала на тази роля. Въпросът е: защо България, а не Румъния? „Това не ни е ясно". Но предвид различните оценки на една и съща ситуация, което се вижда от статистиката, според Гайгер отношението към България е нечестно.  /БЛИЦ