Защо Русия изпраща единствения си самолетоносач в Сирия

Според руската агенция ТАСС самолетоносачът "Адмирал Кузнецов" и още седем плавателни съда са отплавали в събота от град Североморск в Арктика, където е базиран Северният флот на Русия, коментира в „Ройтерс” (Reuters) анализаторът Питър Апс, основател и изпълнителен директор на "Проекта за изследвания на 21 век" (PS21).

За осми път този самолетоносач и ескортът му поемат към Средиземно море - дестинация, превърнала се в ключов елемент от стратегията на руския президент Владимир Путин за затвърждаване мощта и обхвата на действие на военноморските сили на Русия.

Тази дислокация обаче е много по-различна от другите досега. Москва вложи значителни средства през последното десетилетие в придобиване на способности за провеждане на операции от този самолетоносач, приет на въоръжение в последните дни на СССР. Но за разлика от самолетоносачите на САЩ, Франция, Великобритания и Италия Русия никога не е използвала своя в реални бойни условия. Сега това ще се промени. Вероятно само след две седмици самолетите Су-33 и МиГ-29 ще започнат да излитат, за да нанасят удари в Алепо и на други места в Сирия.

От една страна Кремъл няма кой знае каква нужда да използва самолети, базирани на самолетоносач. Ако искаше да увеличава сега действащата си бойна авиация в небето над Сирия, можеше просто да прехвърли още самолети с наземно базиране в авиобазите на сирийския президент Башар Асад.

Изпращането на самолетоносача и ескортиращите го кораби в много отношения е доста по-скъпо и сложно начинание за постигане на същата цел. А и крие рискове - в миналото руските военни кораби са показвали нерядко обезпокоителна тенденция да се развалят и затова често заедно с тях плаваха и океански влекачи.

Москва очевидно иска да покаже, че също като Вашингтон може да изпрати ударна група на хиляди километри, където след това да действа в продължение на седмици, а целта на упражнението - да се демонстрират възстановените военни способности на Русия.

Това ще усложни още повече политическите сметки на САЩ и съюзниците им, що се отнася до намирането на изход от ситуацията в Сирия. И разбира се, дава възможност да се напомни на страните в Северна Европа, че Русия не може да бъде игнорирана.

При предишни плавания през Северно море самолетоносачът преднамерено задействаше авиацията си - самолети летяха близо до норвежки петролни платформи в акт за сплашване, който принуждаваше всякакви граждански хеликоптери в съответния район да преустановяват полетите си.

Кораби на Кралските военноморски сили следят руснаците, докато преминават край британските брегове и Ламанша, и тези действия са широко отразени в медиите в двете страни.

Висшето командване на руските ВМС се надява тази дислокация да укрепи позициите им при противопоставяния с другите родове войски. Досега с по-голямата част от славата при последните военни кампании, като тази в Грузия през 2008 г., Чечения преди това, а сега и Сирия - се окичваха сухопътните войски и военновъздушните сили.

Сега ВМС могат да се изтъкнат и същевременно да придобият нужните умения и способности за развитие на наистина траен капацитет за нанасяне на удари със самолетоносач.

Тъй като Русия поддържа постоянно военноморско присъствие край сирийските брегове от 2013 г., САЩ и съюзниците им вече следят внимателно какво точно може и какво не може да прави обновеният руски флот.

Несъмнено ще бъде предизвикан и интересът на Китай - първият самолетоносач на Пекин "Ляонин" е построен по съветско време под името "Варяг" и е от същия клас като "Адмирал Кузнецов".

Москва и Пекин наляха значителни средства в производството на въоръжение за борба с американските самолетоносачи. САЩ обаче твърдят, че качествата на последното поколение руски и китайски противокорабни и крилати ракети не са доказани в реални условия.

Вашингтон и съюзниците му от своя страна имат свои средства за изваждане от строя на вражески самолетоносачи - както и много по-голям опит в упражняването на тактика за изпълнение на такива задачи. Американските ВМС реално са пръснати по цялото земно кълбо.

Основната задача на групата на "Адмирал Кузнецов" може и да е нанасяне на удари по наземни цели в Сирия, но той е сравнително добре оборудван да се отбранява и от противници по море. Твърди се, че има на борда си десетина хеликоптера за борба с подводници.

Руските матроси може и да не са особено опитни в операциите по нанасяне на удари от самолетоносач, но в същото време те са част от единствения военен флот, водил бой с противокорабни ракети след британската война на Фолклендските острови през 1982 г.
По време на военния конфликт от 2008 г. с Грузия се смята, че руски и грузински военни кораби са влезли в кратко, но кръвопролитно сражение, подробностите за което до голяма степен остават неясни. Това, което е ясно обаче е, че и двете страни са дали доста жертви, поне съотнесено към сравнително малкия брой на корабите, взели участие.

САЩ вече знаят, че за да бъде спряно настъплението на руските и сирийските сили вероятно ще са нужни военни действия - като най-краен вариант е сваляне на няколко сирийски самолета или удари по авиобази на Асад.

Сега обаче това може да означава и битка с гордостта на руските ВМС, последиците от която ще са катастрофални. И тъкмо за това е почти сигурно, че такава битка няма да има, нито при настоящия президент във Вашингтон, нито при следващия.

Провеждането на операции за нанасяне на удари от руски самолетоносач в Средиземно море не само утвърждава мощта на Русия, но и усложнява още повече световната геополитика. А именно това иска руският президент Владимир Путин.