"Как е водката...", "Защо Путин...". Ние събрахме най-популярните търсения в мрежата на потребителите, които са свързани с Русия. В поредица статии "Защо Русия" ние подробно ще отговорим на всеки въпрос. Днес си спомняме за комунистическото минало на Русия.

Ако днес в Русия вие наречете минувач "другарю" или започнете разговор за неизбежната победа на световния пролетариат, на вас по-скоро ще погледнат с почуда. Сто години след Октомврийската революция, когато на власт идват болшевиките, и 70-те години на строителство на комунизма с променливи успехи в Русия вече не вярват в него. Комунистическата партия е вградена в системата на властта и на последните избори получи скромните 13%.

Ленин, болшевиките, конгресите на виждащата всичко и мъдра партия – всичко това отиде в историята с разпадането на СССР през 1991 година. Останаха само червените звезди на кулите на Кремъл, огромен брой паметници на Ленин (в Русия те са над 5300, според статистиката на сайта Lenin Statues) и друга съветска символика – обекти на паметта, но не и на идеологията. Макар всичко да започнало с огромен ентусиазъм през 1917 година.

Революция, която не е по правилата

Теоретиците на класовата борба на XIX век Карл Маркс и Фридрих Енгелс били убедени, че социалистическата революция ще стане в страните с развито капиталистическо общество, в която има стабилна работническа гласа, угнетявана от буржоазията. Германските учени не гледали сериозно на руската империя, предимно земеделска държава, в която селяните били 77%, според преброяване на населението от 1897 година. Видите ли, първо си развийте капитализма, а после го громете със силите на въстаналия пролетариат. Само че стана другояче.

След като Февруарската революция от 1917 г., свалила монархията, от март до октомври 1917 г. в Русия за властта се борили няколко партии. Връх взели най-радикалните социалисти, болшевиките, оглавявани от Владимир Ленин: те обещали на народа, изтерзан от Първата световна война, мигновено избавление от страданията и проста рецепта за щастие. На народите – мир, на селяните – земя, на работниците – фабрики и заводи, на буржоата – позорна смърт.

Благодатна почва

"Болшевиките се оказали единствената политическа сила, която вещо долавяла и използвала социалната ненавист и стремежа на масите към уравниловъчна справедливост", пише историкът Александър Орлов. С него е съгласен и Александър Пижиков, главен научен сътрудник на Института по обществени науки към Руската академия за народно стопанство и държавна служба (РАНХиГС). По думите му победата на болшевиките в Русия не е имала никакво отношение към марксизма.

"В края на XIX – началото на XX век по същество е имало две Русии", коментира Пижиков пред "Руски дневник". Първата – Русия на дворянството, интелигенцията и буржоазията, която не се различавала от европейските държави: представителите на висшите прослойки били ориентирани към капитализма и западната правова система. Втората, обединила абсолютното мнозинство от селячеството и значителната част от работниците, живеела по съвсем други закони.

"Това била много патриархална среда, до голяма степен запазила старообрядния, почти средновековен начин на живот", разказва Пижиков. "Главната институция била общината, селяните колективно владеели земята и я обработвали, частната собственост била неразвита". Именно тази "втора Русия", по думите на  Пижиков, радостно тръгнала след болшевиките, те предложили всичко да се отнеме и да се подели. "По същество селска Русия дълги години износвала в утробата си съветската власт", посочва историкът. Именно затова, а не поради предаността на руснаците към идеите на Маркс, комунизмът победил в Русия.

Всичко е зад гърба

Между другото, както припомня Пижиков, идеята за изграждането на световно справедливо общество без бедни и угнетени се дискредитирала след няколко десетилетия. "Вече в годините на управление на Брежнев (70-те години на миналия век) станало ясно, че партийната номенклатура се е отдалечила от народа и трескаво се опитва да се задържи на власт, като не води в никакво светло бъдеще", убеден е историкът. Според него всеобщото разочарование от идеалите на комунизма е станало катализатор за разпадането на СССР, изпитващ сериозни икономически проблеми.

Източник: Руски дневник