Фотографът на Asociated Press Бурхан Озбилици се оказал случайно на откриването на фотоизложбата, на която турски полицай застреля руския посланик. Въпреки смъртната заплаха той снимал - запечатал и лицето на убиеца, и хаоса в залата след изстрелите, покосили Андрей Карлов, пише "Офнюз".

Събитието изглеждаше рутинно - изложба на снимки от Русия. Когато мъжът с тъмния костюм и вратовръзката насочи пистолет, се вцепених. Помислих, че е постановка, разказва Бурхан за AP, цитиран от Los Angelis Times. Но не, беше хладнокръвно планирано убийство, извършено пред мен и останалите, които ужасени се опитваха да се прикрият един в друг от човека, който покоси руския посланик.

Бурхан Озбилици

Изложбата, озаглавена "От Калининград до Камчатка през погледа на пътешествениците", показва снимки от най-западния Прибалтийски район до Камчатка, на изток. Реших да отида на нея, просто защото изложбената зала беше на път за вкъщи от офиса в Анкара.

Когато пристигнах, речите вече бяха започнали. След като руският посланик Андрей Карлов започна да говори, се приближих, за да го снимам, мислейки си, че снимките могат да бъдат използвани в контекста на турско-руските отношения.

Той говореше тихо и - от това, което успявах да чуя - с любов за родината си, спирайки от време на време, за да даде възможност на преводача да преведе думите му на турски. Помислих си, че изглежда спокоен и смирен.

Тогава дойдоха изстрелите и паниката сред хората. Тялото на посланика лежеше на пода само на няколко метра от мен. Не виждах кръв около него. Реших, че е прострелян в гърба.

Отне ми няколко секунди да осъзная какво се беше случило: човек е умрял пред мен; живот е бил отнет пред очите ми.

Пристъпих назад и вляво, докато стрелецът, по-късно идентифициран като полицейският служител Мевлют Мерт Алтинташ, насочи пистолета към хората в дясната част на залата.

Първоначално не можех да проумея го е накарало да направи това. Мислех, че може би е чеченски боец. Но по-късно хора казаха, че е викал нещо за сирийския град Алепо. Така че реших, че вероятно е гневен заради руските бомбардировки в Алепо. Много цивилни бяха убити там. Той викаше и "Аллах Акбар!", но не можех да разбера останалото, което казва на арабски.

Стрелецът беше развълнуван. Обикаляше около тялото на посланика, мачкайки някои от снимките по стените.

Разбира се, че се страхувах и че знаех каква опасност ме грози, ако стрелецът се обърне към мен. Но все пак успях да снимам мъжа, докато той крещеше към отчаяната, хваната в капан публика.

Ето какво си мислех: "Тук съм. Дори и да бъда ударен или ранен, или убит, аз съм журналист. Трябва да си свърша работата: да снимам. Можех да избягам, без да направя никакви снимки... Но нямаше да имам отговор, ако по-късно някой ме попиташе: "Защо не снима?".

Дори си мислех за приятелите и колегите, които загинаха, докато снимаха в конфликтните зони през годините.

Докато мислите препускаха в ума ми, видях, че мъжът беше изнервен и въпреки това, странно, но контролираше себе си. Той изкрещя всички да отстъпят.

Охранители ни заповядаха да опразним залата и напуснахме.

Линейки и бронирани автомобили скоро пристигнаха и полицейската операция започна. Стрелецът беше застрелян. 

Когато се върнах в офиса, за да редактирам снимките, бях шокиран, когато видях, че стрелецът всъщност е стоял зад посланика, докато той е говорел. Като приятел или бодигард.

 

Снимки: Asociated Press/Бурхан Озбилици