Астрономи в Южна Африка са открили хидроксилен мегамазер (астрофизичен източник на гигантско микровълново лъчение, който действа като естествен радиолазер), разположен по-далеч от всички наблюдавани досега, което открива безпрецедентни възможности за изучаване на ранните години от формирането на Вселената, според Daily Galaxy.
Използвайки радиотелескопа MeerKAT, учените са наблюдавали естествен космически лазер, излъчван от галактика, разположена на повече от 8 милиарда светлинни години, разкривайки хаотичната и енергична среда на галактиките в ранния космос.
Новооткритият мегамазер позволява на астрономите да видят галактиката такава, каквато е съществувала преди 8 милиарда години, по-малко от половината на сегашната възраст на Вселената. По това време галактиките са били изключително динамични, сблъсквали са се често и са образували звезди с изключителна скорост.
Хидроксилният мегамазер действа като космически маяк, като интензивното му радиоизлъчване се усилва от гравитационното лещиране от масивни обекти на преден план. Този ефект позволи сигналът да бъде открит само за пет часа наблюдения, процес, който иначе би изисквал стотици часове.
Наблюдението на тези „малки“ галактики дава представа за формирането, взаимодействието и еволюцията на галактиките, предоставяйки улики за условията, при които са се образували първите двойки свръхмасивни черни дупки.
Ролята на технологиите и данните
Важно е да се отбележи, че този пробив е станал възможен благодарение на несравнимата чувствителност и широк честотен диапазон на телескопа MeerKAT, което позволи на астрономите да открият мегамазера заедно с абсорбцията на неутрален водород в едно наблюдение.
Такъв напредък изисква усъвършенствани възможности за обработка на данни в институции като Междууниверситетския институт за астрономия с интензивно използване на данни (IDIA). Телескопът генерира гигабайти данни в секунда, изисквайки трилиони математически операции за извличане на слаби сигнали от далечната Вселена.
Отбелязва се, че чрез комбиниране на усъвършенствани изчислителни технологии с дизайн на телескопи и гравитационно лещиране, учените вече могат да откриват обекти милиони пъти по-слаби от типичните радиоизточници, което поставя началото на нова ера в изучаването на космическата история.
Последици за изследванията на еволюцията на галактиките
Хидроксилните мегамазери обикновено се свързват със сливания на галактики, които могат да съдържат двойки свръхмасивни черни дупки, въртящи се спираловидно една към друга. Откриването на такива системи предлага на астрономите рядка възможност да изучават крайните етапи на формирането на галактиките и екстремните условия, които генерират гравитационни вълни.
Това откритие предполага, че бъдещи изследвания с MeerKAT и предстоящия Square Kilometer Array (SKA) ще разкрият много по-далечни и мощни системи, превръщайки тези някога редки явления в рутинни инструменти за изучаване на образуването на звезди и еволюцията на галактиките във времето.
Превод и редакция: БЛИЦ
