Ако някоя държава скрито изведе ядрено оръжие в орбита, до момента останалият свят почти няма начин да го установи. Именно този проблем твърдят, че могат да разрешат учени от Масачузетския технологичен институт (MIT), които предлагат необичайна идея - да използват естествената радиация около Земята като детектор, пише Digital.bg.
Радиационните пояси на Ван Алън обгръщат нашата планета като огромна невидима обвивка и се нареждат сред най-необичайните и опасни особености на Земята. Те представляват рояци от високоенергийни заредени частици, задържани от земното магнитно поле, а много от тях се движат със скорост, близка до скоростта на светлината.
Обикновено инженерите, работещи със сателити, гледат на тези пояси като на сериозна заплаха, способна да повреди електронните системи в орбита. Ядреният физик Арег Данагулиан от Масачузетския технологичен институт (MIT) обаче вижда в тях потенциален съюзник за глобалната сигурност.
Според неговото ново изследване, публикувано в престижното списание Nature, радиационните пояси могат да послужат като естествен детектор за откриване на скрити ядрени оръжия, разположени в космоса.
Проблемът с Договора за космоса от 1967 г.
През 1967 г. световните суперсили подписват Договора за открития космос, с който се задължават да не разполагат оръжия за масово унищожение в околоземна орбита. Проблемът е, че до момента човечеството не притежава практическа технология, чрез която да провери дали някой тайно не нарушава тази договорка.
През последните години зачестиха доклади за потенциални заплахи, свързани с космически сателити, носещи ядрени устройства, което направи нуждата от надежден контрол особено належаща. Данагулиан и неговият екип откриват решението именно в радиацията, обгръщаща Земята.
Как работи естественият космически скенер?
Идеята се основава на елегантна физическа логика. Радиационните пояси на Ван Алън непрекъснато обстрелват преминаващите обекти с високоенергийни протони. Физиците предлагат да използват този естествен поток от частици като „лазерен лъч“, с който да се търси скрит обогатен уран.
Когато сателит, носещ термоядрено оръжие, премине през вътрешния радиационен пояс, протоните от средата удрят ядрата на урана в оръжието. Този процес предизвиква физическото явление neutron spallation (отцепване на неутрони) – протоните буквално избиват неутрони от ядрата на урана.
Чрез изпращане на специално проектиран инспекционен сателит, оборудван със специфичен неутронен детектор, тези неутрони могат да бъдат уловени. Това би представлявало неоспоримо доказателство за наличието на ядрено оръжие.
Инженерните предизвикателства пред проекта
Изследването на MIT показва, че законите на физиката се потвърждават и необходимите базови технологии вече съществуват на Земята. Пренасянето им в космическото пространство обаче е свързано с огромни технически трудности:
Изолиране на фоновия шум: Детекторът в орбита трябва да бъде изключително прецизен, за да разграничи неутроните, идващи от ядреното оръжие, от милиардите други частици в космоса и от радиационния фон на Земята.
Орбитална механика: Инспекционният сателит трябва да лети по прецизно изчислена орбита и в точно определен момент, за да пресече пътя на подозрителния обект във вътрешността на пояса на Ван Алън.
Стената на абсолютната секретност: Ученият споделя, че е останал шокиран от нивото на секретност около темата. Докато при други военни проекти е позволен известен обмен на данни между колеги, тук секретността в разузнавателните среди е била стопроцентова.
Бъдещето на космическата сигурност
Въпреки трудностите от софтуерен и инженерен характер, изследователите от MIT гледат с оптимизъм на бъдещето на своята концепция и вярват, че тя ще прерасне в напълно работеща хардуерна система. Идеята е държавите с космически програми да изградят флотилия от инспекционни сателити, които да следят орбиталното пространство по независим начин.
Създаването на такава мрежа обаче ще изисква значителни финансови средства и ще бъде свързано със сериозна софтуерна сложност. Professor Данагулиан все пак смята, че разработването на подобна методология за верификация е почти толкова съществено за сигурността на планетата, колкото е и изграждането на глобалните комуникационни мрежи.
