Желанието на Кремъл да използва митовете за Великата отечествена война (Втората световна война), за да подготви руската общественост за дълга война в Украйна, е в противоречие с настоящото ниво на мобилизация и опитите на президента Владимир Путин да увери, че войната няма да има трайни вътрешни последици.

Изданието в Санкт Петербург "Фонтанка" публикува интервю с председателя на комисията по отбрана на руската Държавна дума Андрей Картаполов на 9 януари, в което Картаполов заявява, че дори през победоносните години от 1944 до 1945 г. съветските сили са се сблъскали с трудности.

Това накара интервюиращия да попита Картаполов дали Русия и сега образно е през 1944-1945 г. Той обясни логиката си с твърдението, че украинските сили се провалиха в контранастъплението през лятото на 2023 г. в Запорожка област по начин, подобен на загубите на нацистка Германия в битките през 1943 г.

Аналогията няма много смисъл, особено като се има предвид факта, че руските сили не са спечелили забележими позиции през последните месеци, както съветските сили направиха през месеците преди декември 1943 г.

Това се посочва в дневния анализ на Института за изследване на войната (ISW).

Интервюиращият принуди Картаполов да признае, че войната на Русия в Украйна и Втората световна война не могат да се сравняват буквално. Въпреки това продължи да използва алюзии, като твърди, че руската армия ще продължи войната в Украйна, докато не постави "знаме над Райхстага" (т.е. пълна победа в Украйна, която постига всички максималистични цели на Путин).

Картаполов също спомена Втората световна война в отговор на въпрос за демобилизацията на руските военнослужещи, призовани по време на частичната мобилизация на Русия, като аргументира, че мобилизираният съветски персонал не се е прибрал у дома през 1942 г., само защото са воювали една година.

Той характеризира руските призиви за демобилизация като част от операции на украинските и западните разузнавателни служби.

Интервюиращият се противопостави на намека на Картаполов и заяви, че целият Съветски съюз е бил мобилизиран по време на Втората световна война, докато само един процент от руското население е мобилизирано днес. Вероятно имайки предвид указа на Путин от 1 декември, в който се твърди, че руската армия има общо над 2 милиона души персонал, 1,32 милиона от които са боен персонал при население от приблизително 145 милиона.

Интервюиращият твърди, че или руските служители трябва да мобилизират цялата страна, или мобилизираният персонал, който не желае да подпише договори, трябва да може да приключи военната си служба.

Картаполов отговори, като повтори линията на Кремъл, че няма нужда от обща мобилизация сега или в близко бъдеще.

Това ясно подчертава разминаването между усилията за генериране на руски сили и постепенно мобилизиране на руската отбранителна индустриална база и рутинното риторично уповаване на Кремъл на митовете за Великата отечествена война.

Съветският съюз мобилизира около 34,5 милиона души по време на Втората световна война, 35 процента от мъжкото си население, като ангажира за военните усилия и почти цялата съветска индустрия, неунищожена от нацистка Германия.

Руското ръководство продължава постепенно мобилизиране по начин, който да е по-малко разрушителен за руската икономика.

Кремъл може да инструктира участници в подкрепяната от Русия отцепническа република Приднестровието за евентуална операция под фалшив флаг в Приднестровието като част от по-широките усилия на Кремъл да дестабилизира Молдова. Приднестровското министерство на държавната сигурност издаде прессъобщение на 10 януари, в което се твърди, че на 7 януари е станал инцидент, по време на който двама приднестровски граждани са били прехвърлени на територията на Украйна, но властите изясняват обстоятелствата на инцидент.

Информационният канал на Кремъл публикува интервю с президента на Приднестровието Вадим Красноселски на 9 януари, в което той твърди, че Молдова я заплашва военно, обвини я за спирането на преговорите и подчерта споразуменията за сътрудничество с Русия.

Интервюто на Красноселски вероятно е част от усилията за създаване на информационни условия, насочени към дестабилизиране на Молдова и оправдаване на бъдещи руски кампании в региона. Прессъобщението от 10 януари вероятно също е част от тези усилия на Кремъл.

Кремъл може да се опита да използва операциите под фалшив флаг в Приднестровието като опит да твърди, че Русия трябва да защити етническите руснаци и рускоговорящите. Руското министерство на външните работи (МВнР) заяви на 10 януари, че е привикало молдовския посланик в Русия, за да протестира срещу "неприятелските действия" на Молдова, включително "политически мотивираното преследване на руски и рускоезични медии" и "случаи на дискриминация срещу руски граждани, влизащи в Молдова.

Руското МВнР заплашително заяви, че ако подобни действия продължат, руската страна си запазва правото да предприеме допълнителни ответни мерки.

Руското МВнР също така твърди, че има съобщения в медиите, че Молдова планира да помогне на НАТО в обучението на украински сили на молдовска територия, което би означавало пряко участие на Молдова във военните действия на страната на Украйна.

Официални лица в Кремъл напоследък засилиха препратките към сънародниците в чужбина и Руския свят, понятия, които Русия често използва, за да оправдае правото си да защитава етническите руснаци и рускоезичните хора извън своите граници. По-специално Русия използва подобни оправдания, когато се намеси военно от името на сепаратисткото Приднестровието през 1992 г.

Съобщава се също, че Иран е разработил нов дрон Shahed за руските сили, който да използва срещу Украйна и е близо до предоставянето на Русия на балистични ракети и системи земя-земя.

Според изнесени информации, Иран е разработил експлозивен и разузнавателен дрон Shahed-107 и е предложил "няколко единици" на Русия за над 2 милиона долара. Shahed-107 има обхват до 1500 километра и има предавател за видео предавател на живо.

ISW наскоро наблюдава съобщения, че руските сили са пуснали нов модел Shahed, Shahed-238, който е различен от Shahed-107, срещу Украйна. Очаква се скоро Русия да получи балистични ракети и системи земя-земя от Иран.

Говорителят на Съвета за национална сигурност на САЩ Джон Кърби съобщи на 4 януари, че руски официални лица продължават да закупуват балистични ракети от Иран.

ISW оцени, че Русия може да засили усилията си да доставя балистични ракети от чужбина, тъй като тези ракети изглеждат по-ефективни при поразяване на цели в Украйна при някои обстоятелства. Руският външен министър Сергей Лавров и външният министър на Иран Хосейн Амир Абдолахиан обсъдиха разработването на всеобхватно споразумение за стратегическо партньорство, търговското сътрудничество, изграждането на железопътната линия Ращ-Астара в Иран и войната Израел-Хамас, наред с други теми в телефонен разговор на 9 януари.

Комисарят по вътрешния пазар на Европейския съюз (ЕС) Тиери Бретон заяви, че ЕС ще може да достави на Украйна един милион снаряда до пролетта на 2024 г.

Бретон заяви още, че ЕС ще трябва да намали износа на боеприпаси за страни извън ЕС и да гарантира, че страните от ЕС оказват натиск върху своята отбранителна промишленост да увеличи производството.

Бретон заяви, че е изключително важно за ЕС да има същия капацитет за производство на оръжия като Русия и че ЕС може да постигне тази цел в рамките на 18 месеца до две години. CBC News съобщи на 9 януари, че Канада все още не е доставила системата за противовъздушна отбрана NASAMS, която обеща да изпрати на Украйна през януари 2023 г.

CBC News също съобщи, че една от двете компании, изграждащи системата NASAMS, твърди, че няма канадски договор за системата. Украински военни служители наскоро отбелязаха, че Украйна има недостиг на противовъздушни управляеми ракети след няколко неотдавнашни големи руски ракетни и безпилотни удара.

Съобщава се също, че украинските сили са изправени пред недостиг на артилерийски боеприпаси на фронтовата линия.

Литва обяви нов дългосрочен пакет от военна помощ за Украйна на стойност 200 милиона евро на 10 януари. Световната банка съобщи, че БВП на Литва през 2022 г. възлиза на общо 70,97 милиарда долара, което показва, че този дългосрочен пакет от военна помощ е еквивалентен на 0,3 процента от общия БВП на Литва .

Институтът за световна икономика в Кил съобщи, че общата двустранна помощ на Литва за Украйна възлиза на 1,4 процента от нейния БВП към 31 октомври 2023 г. Помощта на САЩ за Украйна възлиза на приблизително 0,3 процента от БВП на САЩ към октомври 2023 г.

Украинският президент Володимир Зеленски се срещна на 10 януари с колегата си от Литва Гитанас Науседа, който потвърди подкрепатаза присъединяването на Украйна към НАТО. Литва формира коалиция за разминиране в подкрепа на Украйна.

Украинското министерство на стратегическата промишленост и Литовската асоциация на индустрията за отбрана и сигурност също подписаха меморандум за разбирателство в подкрепа на съвместни проекти в отбранителната индустрия.

Украинското държавно отбранително предприятие "Укроборонпром" подписа писма за намерения с литовските технологични и отбранителни компании RSI Europe, Brolis Semiconductors, DMEXS и NT Service.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук