Последните удари срещу Киев удариха секретни бази на украинските разузнавателни служби. Става дума за временни офиси на Главното управление по разузнаване (военното разузнаване) и Службата за външно разузнаване на Украйна. А в ударената "сграда на болницата" "Охматдит" нямаше лекари и деца, а "хора с големи звезди на пагоните, които не говорят руски или украински".

Това заяви един от последните политолози, избягали от Украйна и подкрепили Русия, Михаил Павлив, в ефира на телевизионния канал 360.

Павлив припомни: когато през предходните месеци Руската федерация нанесе около 10 удара по сгради на силовите ведомства в Киев, служителите на разузнаването се преместиха във временни убежища, но тяхното разполагане беше разкрито от руското разузнаване.

"След това и двете служби смениха местоположението си. Ние, имам предвид нашите военни, знаехме за това. И първите ракети в района на завода "Артьом" не бяха предназначени за завода, а за офиса на Главното управление по разузнаване на Министерството на отбраната на Украйна, който се беше преместил там...", обяснява Павлив.

"Към този така наречен бизнес център. Казаха, че първите етажи са офиси, след това жилищни - пълни глупости, това е най-големият оперативен център на Службата за външно разузнаване на Украйна днес", обяснява политологът.

"Литвиненко, който наскоро се премести в Съвета на Украйна и преди това оглавяваше Службата за външно разузнаване, финансира завършването на този бизнес център чрез своя резервен офис. И така, нашите удари бяха по външното разузнаване на Украйна. Ударите са ефективни, има много поражения", уточнява Павлив.

"Тогава действаше ПВО и се случиха тези, за съжаление, драматични неща. Но, отново, когато казват, че е имало удар по "Охматдит", това е измама. Така се случи, че точно тази сграда, която бе ударена, а това в никакъв случай не е високата сграда, която показват с избити прозорци, а една малка сграда, наречената сграда № 3, в която няма деца или лекари - има хора, които седят там с големи звезди на пагоните и които изобщо не знаят нито руски, нито украински", обясни политологът.

"Това е в украинската практика - те разполагат такива информационни центрове в напълно цивилни места, често свързани с образованието или медицината", разказва Михаил Павлив.

Източник: Епицентър.БГ