Димитрия Господарска е на 70 години, но не личат. Изглежда поне с 20 по-млада.  Родена е в Хасково и след като завършва гимназия там, кандидатства в Пловдивския университет и става учител по биология и химия. Започва кариерата си като биолог в Кръвопреливния център в родния град по разпределение, ала след две години се премества отново под тепетата и започва да преподава в училище. Първоначално била учител в бившата гимназия "Васил Коларов", сега СУ "Свети Константин-Кирил Философ", а после и в Царацово и Костиево. След 35 години в клас се пенсионира, това пише "Марица".  

През 1985 година Димитрия Господарска решава да учи френски език, за да отиде да упражнява професията си в африканска държава, тъй като тогава набирали кадри. Групата по френски обаче била запълнена и предлагат да се запише в групата по португалски. Амбицирана да учи език и да работи на втория в света по големина  и население континент, тя набляга над учебниците и за една година в София усвоява езика. Имала възможност да избира между Мозамбик и Ангола и пловдивчанката предпочела първата държава. Така Димитрия попада в столицата Мапуто. 

 „Там е истински рай. Няма студ и зима, климатът е тропичен, между април и септември е сухият сезон и максималната температура е около 25 градуса, а през останалото време варира между 30 и 35.  Днешните земи на Мозамбик били открити от Вашку да Гама през 1498-а и са станали португалска колония през 1505-а. Там почвата е червеникава, а реколтата от зеленчуците по два пъти в годината я събират. Сякаш от небето валят банани и кашу, щом вдигнеш глава, и те са пред очите ти. Мапуто е прекрасен град, архитектурата и пътищата  са на изключително високо ниво“, удивена е пловдивчанката.  

Тя преподавала две години биология в едно от елитните училища в португалската столица. Куриозът е, че неин ученик бил буквално шефът  - министърът на образованието. „Когато отидох в страната, бяха минали 16 години от смъртта на португалския диктатор Антониу ди Оливейра Салазар, беше минала Революцията на карамфилите, която слага край на португалската колониална империя. Мозамбик вече беше независима република с президент и африканците сами трябваше да се справят с властта. Така се получи, че преподавах на министъра на просветата. Момчето беше около 28-годишно. Той ми подписа договора за назначение, а после му преподавах. А в това училище учеха деца на известни личности тогава, бяха между 16 и 25 години. В клас бяха по 30 души. Ние, учителите, бяхме около стотина, събрани от Европа, всеки си имаше кабинет за преподаване и бяхме настанени в хотел. Местните, които са по-бедни, живееха в специални апартаменти, а богаташите - в големи къщи, като именията им  задължително бяха с басейни. Сградата на училището беше с открити външни коридори, тъй като там не е студено. Ако искаш да видиш какво правят учениците в стаята, поглеждаш само през прозорците. Кабинетът по биология беше много оборудван, такъв  не съм виждала в Пловдив и София", разказва бившата учителка. 

Тя няма да забрави и един друг момент от престоя си там. С приятелка, лекарка от София,  решили да се разхождат из Мапуто. Отишли на пазар с колата, на една от улиците попаднали на бедняци, насядали на земята, които имали рани по лицето, деформирани носове и загуба на  фаланги на пръстите.  Пловдивчанката се стъписала,  а лекарката  обяснила, че са болни от проказа, и я посъветвала каква дезинфекция да направи. Димитрия разказва, че преди да отидат в африканската държава, били имунизирани срещу редица заболявания. Там обаче много от колегите се заразили с малария, а тя извадила късмет. Знаела, че от малка комарите не я хапят.

 „В Мозамбик много от местните ми станаха приятели. Дори ме предупреждаваха: Сеньорита, не напускай Мапуто, защото има групировки, които действат като днешната Ислямска държава.  От африканската държава си донесох сувенири и скъпоценни камъни, там ги продават на килограм. И разбира се, прекрасни спомени. Исках един ден пак да се върна там, но така се стече животът ми, че не успях“,  споделя бившата учителка.  

Тя съветва младите, които учат за учители, да преценят добре дали могат да се отдадат на професията. „Да си учител е мисия, колкото и изтъркано като клише да звучи. Ти не само даваш знания на учениците, но ги възпитаваш, определяш бъдещето им. Трябва да имаш специален подход към всяко дете, да го амбицираш да покаже най-добрите си качества. Тази отговорна и хуманна професия не е за всеки“, убедена е бившата преподавателка по биология.

И дъщеря й - политолог

Съпругът е бил един от известните пловдивски музиканти - баскитаристът Никола Господарски. За него Димитрия казва, че бил изключителен съпруг и баща и заклет филибелия. Преди осем години обаче починал. Дъщеря знае пет езика и работи като преводач. Димитрия има две внучки, които са ученички. Баба им се гордее с тях, издава само, че вкъщи си говорят често на английски. А когато дойдат на гости, най обичат да им приготвя баница със сирене и мусака.

На кафе със съмърсет Моъм

След като се пенсионирала, бившата учителка продължила да преподава, ала не биология, а португалски, на хора, които искат да научат езика на Вашку да Гама, Фернандо Магелан, Кристияно Роналдо, Жозе Барозу. Тя има подбрана библиотека в апартамента си и сега препрочита част от книгите си. Любим е английският белетрист и драматург Уилям Съмърсет Моъм. Чете го, докато си пие кафето.