Баницата е част от българския бит и култура. Традиционно печивото се приготвя като част от обредната трапеза, както и като вкусна закуска без конкретен повод.

Плънката на баницата, която са приготвяли дедите ни, е била съобразена със сезона, повода и празника – тиква за Бъдни вечер, когато се сервират постни ястия; месо пред ловния сезон; ябълки в периода на зреенето им; сирене и яйца за облажване; свежи зелении от природата през пролетта...

У нас се приготвят редена баница, вита баница и баница от смесен тип, като в различни части от страната и на диалект витата баница е наричана още свивник, крива баница, раченик/ръченик, тепсийник/тепсийница.

Произход на думата баница

Произходът на името на вкусното печиво е славянски и според етимологичния речник произлиза от праславянската форма гыбаница, която се е променила на гбаница и е останала и до днес в езика ни като баница.

Сиромашка баница без кори, правя я по тайна мамина рецепта

Думата гибàйница, близка до праславянската форма, се употребява в сръбския език. 

Ако погледнете традиционна сръбска рецепта за баница, ще ви направи впечатление, че там всъщност пише гбаница, тоест запазена е праславянската форма за име на печивото.

Сръбска баница – прилики и разлики с нашата

Сръбската кухня безспорно е повлияна от източни и западни култури, преминали през тези земи. И тъй като страната е много близо до България, то това влияние е сходно и при нас. 

В тази балканска страна освен баницата с яйца и сирене, се поднася и типична сръбска баница, непозната като начин на приготвяне у нас, наричана гужвара.

От какво се нуждаете и как да си приготвите тази вкусотия, вижте в jenata.blitz.bg.