Валерия Цимбал е специалист по физиогномика. Тя е изучавала тази наука в продължение на 8 години, първо като хоби, а после и като професия по методиката на Владимир Тараненко в United Physiognomic Center в Украйна. Познанията й обхващат и китайска физиогномика, молеософия и теорията на Пол Екман за мимиката и жестовете. Валерия Цимбал има украински и молдовски корени, живяла е в САЩ, където среща любовта и България става нейна втора родина.
- Моля, разкажете какво представлява физиогномиката и доколко тя се покрива с теорията на Ломброзо*, за която се сещаме при всяка наука, свързана с лицето?
- Благодаря за качествения въпрос. Хубаво е, че веднага ще започнем от Ломброзо, защото това е може би един от най-честите коментари под постовете ми.
След както напиша статия, задължително ще има коментар, който споменава Ломброзо. За това е хубаво да уточним: Ломброзо може би не е направил добра услуга на всички, които се занимават с физиогномика, защото неговите проучвания са свързани предимно с криминалните типажи.
А казват, че той има отношение и към евгениката, че според неговия труд са подбирали идеалния човек, търсили са идеалните пропорции на лицето, идеалната раса, чистите арийци.
Но в нашия случай физиогномиката винаги е била интересна на хората. Гмуркайки се по-дълбоко, аз забелязах, че още Аристотел се е вълнувал как изглежда човешкото лице. Има го в неговите трудове. Той го описва като квадрат, като тригълник, като овал.
Това са по-примитивни наблюдения, но още от тогава хората се вълнуват какво е изписано върху човешкото лице. След това съществува Западноевропейската школа, която се базира върху изображенията на Шарл Лебрюн. Той е художник, който е забелязал, че човек ако по своето поведение прилича на определено животно, проявява и същите характеристики. Това е както кучето и неговият собственик. Често те си приличат. И като характер, и като визия имат сходни черти.
Съществува и много древна физиогномика, китайска физиогномика, която всъщност е част от китайска медицина. Тя се датира на над хиляда години - откакто човек се разглежда като форма на елементи, се наблюдава кой елемент доминира и по този начин се променят чертите на лицето.
Има и българска физиогномика, френологията на Петър Дънов. Уникална книга! Тя е много дълбока, много философска. Но не е толкова практическа - да я изучиш и бързо да можеш да работиш с нея.
Обаче школата на Владимир Тараненко, която завърших, наистина има много лесни и качествени практични знания. Бързо можеш да систематизираш по нея, виждайки човешкото лице, да го анализираш и да виждаш характеристики, които стоят зад маркерите.
- Това не означава, предполагам, че физиогномиката е гадаене по лицето, а по-скоро че може да определи характер или бъдещи реакции.
- Абсолютно, да. Физиогномистите не са хора с кристална топка. Определено не. Базира се изцяло на науката.
Ето пример какво е физиогномиката: Имаме висок човек и нисък човек. Да си представим, че единият е 2 метра на ръст и другият, който е 1,60. И една бариера. Как ще премине през тази бариера високият човек? Ще премине отгоре. Защо? Понеже му е най-физиологично удобният модел на поведение. Какво ще направи ниският човек? Ще се мушне и ще мине под бариерата отдолу. Защо? Понеже физиологично му е най-комфортно. Всъщност, ние винаги търсим пътя на най-малкото съпротивление. Както казват “Мързелът е стимулът на еволюцията”.
Защото когато ни мързи да правим нещо, ние търсим начин как да го подобрим. Така се появиха домашните робот-прахосмукачки, които вече почти всички ползват. Защото с тях спестяваш ресурс.
Ти ще инвестираш своето време и енергия в нещо друго, след като си спестил ресурс. Така се появиха тракторите, комбайните. Всичко, което правим е да спестяваме ресурс.
Физиогномикът е същото. Поглеждайки човешкото лице, аз мога да кажа, ти ще преминаш отгоре или ще се мушнеш отдолу под бариерата. А бариерата са опитите, с които личността се сблъсква в живота.
Как човек ще реагира при дадена случка, всъщност това е работата на физиогномикът.
- Наистина ли ви наемат шефове на големи фирми, когато правят интервюта за средни или по-големи началници, за да разберат как ще се впишат в колектива и каква би била реакцията им в екстремен момент.
- Смятам, че бъдещето на физиогномиката също е там, защото знаете ли колко много екзистенциални кризи и бърнаути, ефект на прегаряне, има в съвременния корпоративен свят.
Там човек постоянно на е педал. Има амплитуда, когато емоционалният фон, физическото здраве, хормоналният фон се променят и служителят не може да прилага своите ресурси, колкото преди.
Да се върнем към високия и ниския човек. Представете корпорация. И в нея шефът казва: Сега ще направим състезание. Този, който спечели взима най-големия бонус? Всички трябва да минат през коридор с бариери. И високи, и ниски.
Можем ли да прогнозираме кой ще спечели това състезание? Трудно. Зависи от физическата подготовка, от емоционалното и здравословно състояние.
Но ако шефът решава, че без значение колко си висок или нисък, всички трябва се гмуркат под бариерите. Може ли да предположим кой ще спечели накрая? Най-вероятно по-ниския. Защо? Защото по-малко ще го заболи кръстът.
Този, който е два метра на ръст и трябва да се гмурка под 1, 40 бариери, а те са 20 на брой. В началото ще си каже “Ох, трябват ми тези пари. Мотивира се. А, аз съм здрав, аз мога. Този бонус ми е нужен. Имам ипотека, жена ми иска синът ни да учи в Мюнхенския университет. Трябва да се амбицирам да изкарам тези пари на всяка цена, защото семейството има нужда от тях”.
И започва с ентусиазъм да се гмурка под бариерите. Към третата бариера какво се случва? Хоп, заболява го кръстът. Към петата бариера започват да го болят коленете.
Към десетата бариера вече се замисля “Трябва ли ми изобщо всичко това? Заслужава ли си? Аз от тук ще излезна направо за физиотерапевт. Трябват ли ми тези пари? Струва ли си цената?”.
Това е аналогия на онова, което често се случва в корпоративния свят или в големите фирми. Има задача, но шефът няма личностно отношение към хората. Той не вижда какъв е потенциалът на всеки. Но ако шефът каже А, ти си висок, я прескачай отгоре. По този начин високият ще се чувства в силата си: “Ето колко красиво ми се получава, аз се чувствам реализиран, аз имам шанс да спечеля”.
Това е работата на един физиогномист да каже “Дайте му възможност да премине отгоре, не го карайте да се мушка отдолу”.
- И това може да се разбере само по лицето?
- Да, само по лицето, по мускулите, костната структура, фасциалната структура, как работи префронталния кортекс, как работи мозъкът... Всичките емоции, всичките процеси се изписват върху нашето лице.
- А може ли психичното здраве и състояние в момента да се разбере също по лицето? Защото преди малко говорехте за бърнаут, така нареченото изпушване - да си го кажем на български.
- Да, абсолютно, защото нашата кожа, нашето тяло, тонусът на мускулите изразяват изцяло вътрешното състояние на тяло. Ето давам пример:
Да вземем един човек, но само тялото му, без да се вижда главата. Главата, да кажем, е прикрита. Вижда се само едно напрегнато тяло със силно стиснати юмруци.
Може ли човекът, който го гледа, да каже каква е причината за стиснатите юмруци? Може би той стиска юмруци, защото изпитва ярост. Или обратно - стиска юмруци, понеже изпитва вътрешна болка. И стиска юмруци, за да не се разплаче. Как ще разберем какво означава тази поза на тялото? Само когато махнем преградата и видим израза на лицето.
Нашето лице е огледало на душата, на психиката, на мисловните процеси. Нашето лице е карта, по която можем да прочетем как е живял човек. Какви бръчки са се образували през пътя на живота му.
- Примерно, ако човек има назални бръчки, е по-тъжен, а ако има бръчка на гнева се е ядосвал повече?
- Това са различни групи мускули, които работят. Затова всеки остарява по свой личен път. Няма еднаква карта на бръчките. Но те имат своята психофизиология. Те не са случайни. Да, те са в следствие на определени физиологични процеси, но има много млади хора, които имат бръчки, заради силен мускулен спазъм, който се получава вследствие на определени действия, емоции и опит, през които минава човек.
Какво са бръчките? Ако вземем голяма корпорация и работещите в нея хора могат да комуникират един с друг, само отивайки и говорейки лично. Няма имейл, няма телефон, няма кабел, няма нищо. И така 30 години работи корпорацията. След 30 години, ако погледнем долу към настилката какво ще видим? Пътечки.
Кой отдел с кой общува? Примерно, шефът със секретарката, а секретарката с логистиката, логистиката със счетоводството. А счетоводството с маркетинга? Те нямат общи задачи и допирни точки и съответно нямат пътека.
Същото е и с бръчките по нашето лице. Как комуникират различните органи според психофизиологията на човешкото лице, емоциита и събитията, през които човек преминава в живота?
- А може ли по началните бръчки да се предвиди какво ще се случи с човека и промените в неговото емоционално състояние?
- Без съмнение, защото бръчката се появява при определено напрежение. Така наречената гневна бръчка, това е силен спазъм на големия челен мускул, префронталис. Там се появява тази бръчка. Този голям спазъм също така влияе и върху мозъка. Неокортекс-префронталис, през който минават определени емоционални процеси, мисловни процеси.
Ние не се намръщваме така, когато изпитваме положителни емоции. Забележете, че се намръщваме така, когато изпитваме определен тип емоции. Какви? Тази част на неокортекса-префронталиса, точно където се образува така наречената гневна бръчка (във физиогномикататя има по-различно име) отговаря за логистиката, контрола, фиксацията върху дребните детайли, подреденост на подробностите, невронните връзки да държиш цялата информация, да я събереш и да я фиксираш в съзнанието си, без да имаш право да се отпуснеш.
И всъщност ти, когато постоянно си в това напрежение, при което префронталиса е непрекъснато в тези мисловни процеси, няма как мускулът да не бъде спазмиран.
- А съвременните средства за подмладяване не пречат ли на физиогномиката, защото примерно бръчката на гнева може да бъде овладяна с ботокс, назалните с филъри или конци. Ако няма бръчки какво ще прави физиогномикът?
- Много добър въпрос. Наистина. Но защо е добър? Понеже напоследък имам много консултации преди естетична корекция. Жени на по-определена възраст, се чудят, имат страхове, притеснения как това ще им се отрази, дали ще ги промени, дали ще се чувстват щастливи или обратното, ще станат разочаровани, че не изглеждат така, както са си се визуализирали. И тук правилният отговор ще бъде следният: Забелязали ли сте, че едни хора ги дразни назолабиалната бръчка, но въобще не ги дразни пачият крак около очите? Или обратното, дразни ги гневната, но не им правят никакво впечатление назолабиоалните бръчки.
Всъщност, какво са нашите бръчки? Пак ще дам примера с корпорацията и с изтритата настилка с пътечките. Знаете че една и съща комуникация може да омръзне, ако се упражнява дълго време. Просто да ти дойде в повече.
Първо са ти интересни клюките на счетоводството. Отиваш да пиеш кафе със счетоводителките, слушаш им сплетните и първоначално ти е интересно. След три години това клюкарстване ти идва в повече. “Аман от едни и същи разговори. Хайде, свършете някаква работа”. Това са нашите бръчки.
Бръчката, която ни пречи, това е хиперконцентрация и загуба на ресурс в тази психофизиологична зона. Ако ни пречи бръчката на гнева, това означава “Омръзна ми да държа всичко под контрол и всичко да бъде в списъка в главата ми. Искам някой да отнеме тази тежест. Искам да ми е леко. Не искам повече да мисля трябва да закарам децата, да сготвя, откъде ще изкарам пари? Искам някой да отнеме тази тежест.
Искам да издишам и да се чувствам щастлив и свободен”.
Някой, на който му пречат назолабиалните, приема този живот много насериозно - “Аз обичам дълбочината. Никаква повърхностност. Всичко трябва да има дълбочина.
Всичко трябва да има двоен смисъл. Дълбок смисъл. Омръзна ми от дълбочината! Искам да плувам малко на повърхността, в топлите води. Стига съм се гмуркал надълбокото в тъмнината”. Това са процеси, които пак са свързани с работата на човешкия мозък.
- Говорихме за възрастните. А при децата? Помага ли физиогномиката при общуването на децата с родителите, при разбирането имат ли някакъв психологически проблем? Кога трябва да бъдат наказани и кога пощрени?
- Аз съм майка на две деца. Смея да твърдя, че авторското виждане на физиогномика през лицето на едно дете е собственият опит. Наистина децата се раждат еднакви.
В родилното специално им слагат гривнички, за да ги различават. Но с времето започват да придобиват собствени черти на лицата си. Да, те приличат или на баща си, или на майка си, но те имат свои собствени качества, които един физиогномист може да види в тяхното лице.
И те се променят. Първото, на което бих обърнала внимание е захапката. Дистална или медиална.
Второто, на което бих обърнала внимание е дали детето е свободно. Вади си устничките, обръща си джуките, както казват в България. Ето, виж го обърнал си е джуката или си свива устните, прехапва ги и ги крие. Тук е чиста психофизиология. Тук един физиогномист би забелязал някои тенденции, които биха били полезни на цялото семейство.
Кога имаме медиална, така наречената обратна захапка в природата? Когато сме в агресивно-настъпателно състояние? Всеки родител, който гледа този подкаст, ще ме разбере. Майките ще се припознаят със сигурност. “Саше, отивай да се къпеш, любов. Ей сега, мамо. Саше, отивай да се къпеш. Ей сега, мамо. Саше, отивай да се къпеш... И така 10 минути, 20 пъти. Накрая по-строго Саше, отивай да се къпеш. И той ей, стига, тръгвам”. И веднага тръгва. Какво направих, когато казах Саше, отивай да се къпеш последния път? Извадих долната челюст напред. Подсъзнателно мозъкът на детето реагира на челюстта като на настъпателно действие.
Така нареченото озъбване. Българският език е невероятен. Има толкова много съчетания на думи, които показват такава дълбочина на процесите.
И думата озъбване е физиогномична дума. Показвайки зъби, аз показвам оръжието си. Защото единственото оръжие, което притежава човек са нокти, юмруци, зъби и крака.
С краката риташ или бягаш. Друго оръжие ние нямаме. Всичко останало е измислено с интелекта - и атомните оръжия, и пистолетите.
Показването на зъби говори, че аз вече сериозно настъпателно действам. Кучетата как ръмжат, показват си зъбите, делейки територия и заявявайки кой ще бъде доминантен, кой не. Същото е при хората.
Когато сме ядосани, когато изпитваме ярост, зъбите пак са напред. Челюстта се движи напред.
Но ако сме в дистална захапка, хлътнала захапка, как изглежда човешкото лице? Но когато сме потиснати, когато сме в депресия или в апатия, челюстта хлътва навътре. Няма настъпателна позиция. Детето преди да се разплаче как изглежда? Пуска главата надолу, крие си брадичката, защото е най-чувствителната част.
С позата свиване ние по същия начин подсъзнателно крием сънната си артерия, защото тя е уязвимата част на човешкото тяло. Ние подсъзнателно се свиваме, за да я скрием, но когато сме напред, това е доста сериозно заявяване.
Това ни помага да преценим дали детето е потиснато, дали е в настъпателна позиция и чрез положението на устните.
А как изглежда лицето на ентусиазирано дете изцяло потънало в процеса на играта? Родителите веднага ще се сетят. Отворена уста, долната устна обърната, чак слюнки текат и даже езичето е извадено. Те толкова силно са вдадени в процеса, че не забелязват нищо и никой. Те са погълнати от процеса. За тях това са нови невронни връзки, фиксация и стимулация на работа на главният мозък.
Но когато детето прибира си устните, крие ги, захапва ги, прикрива ги, е съвсем различен признак. Нашата уста има психофизиология на органа - захват. С устата ние захващаме.
Ако искаме нещо, ние подсъзнателно се облизваме. Е, този жест за какво ни говори?! Фактически подготвяме устата си да захапем нещо.
Слушам нещо или виждам нещо, което ми харесва, аз подсъзнателно опитвам да го докосна. Това означава, че проверявам дали мога да го захапя.
Не буквално да отида да го изям, а искам да го притежавам, имам ли ресурс да го имам. Децата реагират по същия начин. Но ако нещо е токсично, ако сме притеснени, какво правим с устните? Ние ги прибираме и ги крием. Защо? Понеже това не е полезно за нас. Психофизиология на устата, захват и притежание. Аз не искам да притежавам.
И ако едно дете постоянно свива устните, това означава, че се намира в токсична среда, изпитва отрицателни емоции, не се чувства комфортно. Това са моменти, които е хубаво да бъдат наблюдавани от един родител, как се държи детето по отношение на захапката, устните - колко често ги захапва, колко свободно се усмихва и си оставя устата отворена.
Имам още много да разказвам....
- А аз толкова внимателно слушам. Защото това си едно училище за родители.
- Да. Благодаря. Точно това е направлението. Реших, че е хубаво родителите да имат един инструмент, с който те, наблюдавайки децата си, могат да забележат някои нюанси, които ще им помогнат да разберат по-дълбоко какво се случва, какви процеси текат.
- Самото изражение на лицето може ли да даде някакви насоки на бъдещото възпитание на детето? Защото това е моментно състояние на свитите уста или на опознаването на света с изплезено езиче.
- Имате предвид черти на лицето, по които да наблюдаваме? Лицето се оформя през целия период на живота. Детското лице след това става по-възрастно. Физиогномиката не разделя лицата на етикети - с този нос имаш такъв характер, а с тази уста - такъв. Или високо чело означава предразположение към наука, широко чело към изкуство и така нататък. Нямаме такива етикети. Ние по-скоро гледаме общата картина.
Какво вижда един физиогномист в човешкото лице? Той вижда, че си ферари или че си джип. Каква е разликата?
- А ако си примерно стар москвич, по какво се познава?
- Ако си стар москвич вече говорим за напреднала физиогномика. Но старият москвич има също ценност. Защото това е кола антика. Ако я възстановиш, тя има своята стойност. Въпрос е да се разбере къде се намира тази кола. За кого е ценна?
Точно какво вижда един физиогномист? Ако едно дете има двигател и потенциал за ферари, а родители са вманиячени, искат то да бъде джип и да се качва на Витоша по планински път. И зорлем го натискат! Защото, примерно, са чули, че било много хубаво той да бъде известен плувец. Или да се занимава със спортни танци, защото е красиво. А детето през цялото време иска да играе шах. Изпитва огромно удоволствие от шаха.
Това е идеята на физиогномиката - за потенциала на едно дете. Физиогномистът вижда, че детето е ферари. Вие се опитвате да го качите на планинския път, а то не става. Тази кола не е за планинския път. И детето е разочаровано. И родителите. Но никой не се е сетил да го пусне на магистралата. Натискайки педала, то изкарва цялата красота на тази кола. И обратното. Един джип, който се мъче да се състезава на магистралата с ферари, как ще се чувства? Непълноценен. Но ако го пуснем в Триград. Там има такива обиколки с джипове, където можеш да ходиш да видиш Орлово око, да стигнеш до хубавите места. И такъв джип в Триград как се чувства за разлика от ферарито? Прекрасно ще се чувства. Понеже е на мястото си.
Това е физиогномика за родител и за дете. Ако можем да видим потенциала на детето си в нещо още от малко, по-добро е да го насочам натам.
- Целият свят беше футбол. Вие казахте, че сте правили физиогномични анализи на лицата на играчите. Повечето от тях, съдейки по Ломброзо, трябва да са престъпници. Защото са с ниски чела, а пък те са, може би, най-добрите в света. Да не би да се трансформирали криминалния си потенциал в спортен?
- Направо се наслаждавам на вашите въпроси! И с удоволствие отговарям. Да, наистина направих разчет на петима от най-известните, участвали в това световно първенство. И наистина някои маркери, които се забелязват при тях, при Ломброзо, ще бъдат отрицателни. Точно затова отново подчертавам, че той не е свършил добра работа за физиогномистите.
Но за челото! Сега ще превърна нашите зрители и читатели малко във физиогномисти. Защото физиогномиката не е нещо сложно, а има логика и ако хванем идеята, бързо ще разберем как работи човешкото лице и какво е изписано върху него.
Физиогномиката дели човешкото лице на три основни зони. От веждите до окосмената част, това е генералният щаб. Ако той е голям, да речем колкото нашия парламент с 240 депутати, как се приема бюджет с 240 депутати. Имаме горчив опит. Как се приема бюджет? Трудно. За, против, коалиции, разпри...
Сега си представете малко чело. Това е авторитарен режим. Как се приемат решения в авторитарен режим? Решавам, правя, каквото ще да става. Отговорности? Може да ги поема, може и не. Историята ще покаже. Ето това е разликата между малкото и голямото чело. То не говори за количеството IQ. Нито за склонност към престъпно мислене.
То говори за начина на използване на мозъчния потенциал. Няма много рефлексия. Критичното мислене е опростено, защото усложнява процесите. Има повече действия. След това - резултат. За един футболист това е прекрасен маркер.
Хари Кейн, капитанът на английския отбор, е с много високо чело. Но това му помага. Той е стратег. За това е капитан. Да, при него рефлексията, челото е по-различно. Във футбола има и с такива чела, но те заемат по-различни позиции.
Пак за футболистите и за ниското чело. Аз го давам като пример в обучението по физиогномика.
Хари Кейн
Симон Кяер
На европейското първенство през 2021 година имаше една брутална случка с националния отбор на Дания. На терена футболистът Кристиан Ериксен изгуби съзнание и му спря сърцето, получи сърдечен арест. Капитанът на отбора Симон Кяер в рамките на 3-4 минути прави всички действия толкова правилно, като по алгоритъм. Най-интересното е, че припаднал беше не просто съотборникът му, а най-добрият му приятел.
Кристиан губи съзнание. А капитанът с много ниско чело, в рамките на минути организира всички да застанат в кръг около него, за да защитят от папараците лежащия играч. Освободи дихателните му пътища. След това ги накара да застанат с гръб към припадналия. Защо? За да не се травмират от това, което ще видят и да оставят на лекарите да си вършат работа. Да не изпаднат в тежки психически състояния. След това мозъкът му се сети, че на трибуната е жената на този играч, която е видяла как мъжът й припада и не се знае дали ще оцелее. Капитанът отиде при нея и я прегърна. И всичко това в рамките на няколко минути, в които лекарите върнаха приятеля му в съзнание и го изнесоха извън терена. Това са качествата на ниското чело. Ломброзо щеше да каже, че е потенциален престъпник. А един физиогномист казва - това е положителният потенциал. За кратък период от време той може да свърши невероятна алгоритмична работа.
Интервю на Магдалена Гигова
Оператор Съйко Съев
Монтаж Антон Тончев
* Теорията на Чезаре Ломброзо разглежда престъпността като биологично и генетично заложена черта. Според италианския криминолог, престъпниците са „родени такива“ и притежават атавистични физически белези (наподобяващи първобитни хора или диви животни), които могат да бъдат измерени и категоризирани
