„Моят съвет към всички – живейте и не забравяйте да ядете, защото по-късно нищо няма да можете да поправите“, казва Кристина Корягина, жена, която се бори с анорексията повече от 15 години. Руските медии съобщават, че тя тежи критичните 17 килограма.
Днес, на 33-годишна възраст, Кристина ясно вижда кога е започнала болестта и къде е липсвала подкрепа. Въпреки това тя вярва, че в живота няма място за „какво би било, ако...“ – всичко се е случило точно така.
За настоящото си тегло тя отказва да говори. Това е болезнена тема – всеки килограм е малка победа, а не повод за хвалене.
В края на първите класове тя започва рязко да отслабва. Преди това е била напълно здраво дете – жизнено русо момиче без проблеми с теглото. В детството си е обожавала бабините пайове и дори е била малко пухкава, пише blic.rs.
„Наричаха ме дебеланка – дори баща ми, но на шега“, спомня си тя.
Преломният момент настъпва на 9-годишна възраст след операция на мускул. След събуждането от упойката всичко се променя. Майка ѝ, Марина, си спомня: „След болницата започна да отказва храна. Плачеше, когато се опитвахме да я нахраним. След два месеца отидохме на лекар и оттогава се лекуваме с години.“
До края на училището Кристина става изключително слаба, но тогава не възприема това като проблем, а като идеал. Тя не е имала за цел да отслабва, а по-скоро изпитвала панически страх да не напълнее.
Нейният режим по това време е бил: сутрин сок, следобед чай или кафе със захар, а вечер сок от ябълка или малко парче банан. „Дори когато ям – ми е трудно. Когато не ям – ми е по-леко“, признава тя. Храната е предизвиквала у нея панически атаки и дори истерия.
Лекарите поставят диагноза „нервна анорексия“, но терапията не дава резултати. За да отвлече мислите си от болестта, Кристина се посвещава на учението. Завършва два факултета с отличен успех и работи като помощник на арбитражен управляващ.
Болестта обаче напредва и тя получава първа група инвалидност и тежки проблеми с гръбнака. „Не мога просто да седна и да ям. Първо трябва да изпия глътка вода, за да разширя стомаха си. Но дори тази първа глътка ме боли“, описва тя ежедневието си.
Лекарите са категорични, че за стабилно състояние тя трябва да достигне поне 45 кг – цел, която до днес остава непостижима.
През 2023 г. се появи информация, че тя е победила болестта, но Кристина я опроверга: „Не съм по-добре. Организмът не приема много неща, тялото отхвърля храната не по моя воля. Не мога да се движа на дълги разстояния и използвам количка.“
През 2026 г. нейният отговор за здравето е кратък: „Просто се боря. Организмът е уморен. Ако си болен 5 години, има шанс. Ако са 20 – тялото започва да отхвърля всичко.“
Днес тя съветва другите да не стигат до нейното състояние: „Няма да имате коса, зъби, няма да можете да ходите сами. Животът е един – живейте го заради себе си и близките си.“
Въпреки тежката ситуация, Кристина отчита един голям успех: „За килограмите не говоря, кантар отдавна нямам. Това е най-големият напредък, защото хора като мен могат да се теглят и по пет пъти на ден.“
Превод и редакция: БЛИЦ
