Нели Рангелова е едно от най-популярните и обичани имена в българската поп музика. Започва творческата си кариера през 1978 г. с оркестър „Бургас” като бекграунд вокалистка. Носител е на много български и международни награди. През 1982 г. печели Голямата награда на фестивала „Златният Орфей” в Международния конкурс за изпълнители. Същата година печели Голямата награда на фестивала „Neewollah” в Индипендънс, щата Канзас, САЩ, а кметството на Канзас я обявява за почетен гражданин на града. Известната певица има издадени 7 самостоятелни албума и над 500 записани песни.
- Нели, как се чувствате?
- Добре съм, здрава съм. Лесно се отървах от грипната епидемия, преживях и многото студени дни. Разбира се, вземах витамини и много плодове. Остана ми от едно по-тежко боледуване - лек бронхит, но не ми се обади тази година със силното замърсяване на въздуха в София.
Обикновено нямам участия по това време, така че се справих в ситуацията. Ходя редовно на фитнес, упражненията много ми помагат да съм здравичка. Обикновено наддавам малко на тегло по това време, тази година не ми се случи.

- Не се ли страхувате да бъдете до болка откровена?
- Никога не казвам на черното бяло и съм имала случаи през годините, когато заради изказвания са ми се сърдили някои мои колеги. Това ми е проблем, но аз никога не лъжа, предпочитам да си дам откровеното мнение, отколкото да изработвам някакво изказване, което не е мое. Откровенията понякога са ми изигравали лоша шега и с близки. Не разбирам защо всички искаме за нас да се казват само хубави неща, понякога
 
се стига и до открито лицемерие
 
Ние не сме устроени да си казваме истината в очите. Като че ли по-лесно е да бъдеш лицемерен, отколкото да кажеш обективната истина, от която понякога боли. Аз никога не бих се разсърдила за коментари за облеклото ми, за държанието ми, за песните ми – но само ако са истински, а не да се търси обидата.

- Родена сте в Монтана...
- Истината е, че съм родена в Бойчиновци. Баща ми беше военен и по това време е бил на служба там. Мама е от Лом и ние дълго време живеехме в Монтана. Имах много силна връзка с татко, Бог да го прости, но като пораснах, преди това въобще не се разбирахме. Затова не харесвам разговорите на висок тон, караниците.
Татко не искаше да ставам певица, представяше си как ще пея по ресторантите. Но като спечелих първата си награда от „Златният Орфей“, макар че вече бях студентка в първи курс, започна да ме подкрепя. Няколко години работих в Бургас, после дойдох в София и се записах да уча в Естрадния отдел на консерваторията.



- Успявате ли да поддържате здравословен начин на хранене?
- У дома на почит са салати, риба, пиле – варено или печено.
 
Пържено въобще не се готви вкъщи
 
Смятам, че успяваме да се храним здравословно. Освен това синът ми е спортист и много набляга на меса, протеини, плодове, зеленчуци, което и мен ме устройва. Не ме изкушава да се храня с някакви сладки и вредни храни. Не приготвям някакви страхотни кулинарни изкушения като торти, пасти, супи, защото консумираме малко храна и определени продукти. Не се храним с пържени, мазни неща, но друг е въпросът това, което купуваме, доколко е качествено като продукт.

- Според вас българите имат ли някаква възможност да се хранят здравословно?
- Българинът въобще не може да се храни здравословно, защото няма средства. Може би само лятно време, когато има повече зеленчуци собствено производство, хората, които си ги произвеждат, се хранят здравословно. В нашите храни, тези по магазините, на пазарите, имам голямо съмнение. Не смятам, че са здравословни, пълни са с онези страхотно неполезни Е-та.
Като че ли преди много години, когато бях дете, наистина се хранехме здравословно. Сега въобще не съм убедена с какво се храним, какво съдържание има в продуктите. Много отдавна спрях да купувам колбаси заради водата в тях, а и кой знае какво още вредно има. По-добре да се купи някакво месо, доколкото сме сигурни, че и в него няма боклуци. Скоро бях в кварталното ни магазинче за плодове и зеленчуци – та то там няма нищо българско.

- Имате ли лекари в рода си?
- Не, нямам. Баща ми беше военен, майка ми – лаборантка. Лично аз обаче вярвам в българските лекари, смятам, че са едни от
 
най-талантливите и способни доктори
 
Друг е въпросът, че у нас положението им е толкова сложно и много от тях напускат България.

- Имате ли някакви здравословни проблеми?
- При мен проблемите са свързани с пеенето – уши, нос, гърло. Най-често имам там проблеми. Лекарката ми ме преглежда за 5 минути, а после пише бумащина половин час. Не разбирам кому е необходимо цялото това нещо.
На всеки 6 месеца си изследвам гърдите, ходя на ехограф, както и на гинеколог – но при познати лекари. От време на време имам проблеми със стомаха, страдам от колит и се доверявам на познати специалисти.
Българинът се притеснява за здравето си чак когато закъса и тогава отива да се преглежда. Трябва да има профилактика, да искат наистина, а не на хартия, да им се направят задължителните прегледи. Някои казват, че не знаят, че са имали високо кръвно. Това не е оправдание за безхаберието за собственото ни здраве.

- Случвало ли ви се е да правите компромис със здравето си, за да сте на сцената?
- Много пъти ми се е случвало и често посещавам УНГ докторката си. Обикновено ми впръсква някакви етерични масла, само и само да ми помогне по-бързо. Преди две години се разболях тежко, 20 дни бях зле, от тях 10 на антибиотици. Едва се оправих –
 
сцената е много проветриво място
 
Нашата работа е такава – изпотяваме се, пеем, течение, духа ти в гърба, трябва да си със сценичен костюм - това са рисковете на професията ни.

- Какво ви даде тази професия?
- Много щастие. Професията ми ме кара да се поддържам, да изглеждам добре и да се чувствам щастлива. И диети пазя от време на време, ограничавам се в сладкото, защото на сцената „лъсва” всеки качен килограм. От много неща се лишава човек за сцената, но когато свърши концертът и цялата зала стане на крака – тези лишения си заслужават.
Не ям сладолед, не пия газирано, избягвам сладките неща, за да поддържам фигурата си.

- Трудно ли се живее в България?
- За пенсионерите не е трудно, то е страшно. Винаги съм си мислила, че политиците трябва да обръщат повече внимание на социалната дейност, за да може хората да си доживеят старините достойно. А не да ровят в кофите за боклук и да изнемогват. Толкова е тъжно и болно, когато видиш например хора от музикантското съсловие, които мизерстват. Само в България е така – такава безумна мизерия, такова отричане на възрастните и болните никъде другаде по света го няма. Виждала съм по света хора в инвалидни колички как ги разхождат, усмихнати, спокойни. Спокойствие, а у нас животът е изпълнен с нерви. И после се чудим защо се увеличават заболяванията – ами то всичко е свързано с нервната система. Нервите и завистта ни разболяват, лошата храна ни довършва.
 
Люба МОМЧИЛОВА, в. ДОКТОР

ОЩЕ 100 ВЪПРОСА И ОТГОВОРА ЗА ЗДРАВЕТО ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА "ДОКТОР", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА