Има ли нужда организмът ни от хранителни добавки? Трябва ли да се плашим от броя “Е”-та върху етикета на продуктите? Има ли истина в появилите се напоследък спорове за ползата и вредата от млякото? До каква степен нашият имунитет е свързан с начина на хранене? Отговорът на тези и още въпроси ще откриете в разговора ни с проф. Божидар Попов - председател на Българското дружество по хранене и диететика и ръководител на Катедрата по хигиена, медицинска екология и хранене. През 1971 г. става член на Института по хранене към БАН, който днес е Национален център по хигиена, медицинска екология и хранене. Проф. Попов е един от най-авторитетните и признати професионалисти в своята област, който преди няколко години издаде книгата “Митове и истината за храните, храненето и диетите”, в която споделя своя опит и знания. 



- Проф. Попов, ще започнем с така популярните през последните години хранителни добавки. Въпросът ми е дали и доколко нашият организъм има нужда от тях?
- Аз съм малко скептично настроен към всички тези хранителни добавки, с гръмки реклами и шум те навлязоха изключително много в живота ни. Имайте предвид, че тези витамини и минерални вещества, съдържащи се в повечето хранителни добавки, имат много ниска усвояемост. Организмът няма механизми да извлече тези вещества в чист вид. Докато от естествената храна те се усвояват максимално. Разбира се, не отричаме съвсем хранителните добавки, тъй като има ситуации, където те биха могли да се приемат като помощно средство. Например на кърмачки се предписват добавки с желязо, защото им е необходимо. Но в никакъв случай не бива да разчитаме на тях, не бива да заменяме с хапчета доматите, чушките, плодовете. Те са естествени източници и носители на полезните витамини и минерални вещества. Аз винаги давам пример с витамин Е, който е мастно разтворим. Той влиза в състава на мазнината, на някои растителни мазнини, на ядките също. И се усвоява много добре. Но ако се приеме във вид на някаква таблетка, той въобще няма да се усвои, няма механизъм, който да го вкара в организма.

- В тази връзка, да ви попитам и за витамин С. Не се ли преекспонира с неговата употреба във вид на хапчета, на капсули? Масово го пият хората.
- В нашата наука всичко е нормирано, в т.ч. и витамин С. Потребностите от витамин С са около 70-80 мг дневно, но има хора, които буквално се тъпчат с витамин С, включително и на ампули. Доказано е обаче, че ако се приема над един грам дневно няколко дни последователно, същият този витамин С уврежда бъбреците. Може дори да се провокира и диабет. Така че ако се злоупотребява с нещо, дори и най-полезното, то започва да вреди. Абсолютно е нужна консултация със специалист или поне с лекуващия лекар.

- Защо се появиха спорове за ползата от млякото дори се заговори за вредата от него? Може ли да се говори с отрицателен знак за млечните продукти?
- Не, разбира се. Аз се учудвам на писанията в интернет и заявленията на някои псевдоспециалисти, които се правят на експерти, без да имат елементарна представа за млякото. То е пълноценен продукт, който е така балансиран, че в него има абсолютно всичко, от което организмът се нуждае. 

Киселото мляко например е по-полезно от прясното, което е лишено от тези лактобацили.

Така че е несериозно да отричаме един продукт, който ни доставя абсолютно всичко.


Цялото интервю четете в най-полезния сайт Zdrave.to.