Сакроколпопексия – успешното лечение на генитален пролапс
Кога и защо се появява генитален пролапс?
Смъкването на органите в малкия таз се свързва с отслабване на съединителната тъкан, водеща до слабост на поддържащите връзки на матката и влагалището. „Рисковите фактори, които водят до това, са естественото раждане, възрастта и индексът на телесната маса“, коментира д-р Магунска. Тя допълва, че предразполагащи са и голям брой раждания, раждане на големи бебета, масивни разкъсвания на тазовото дъно, тежка физическа работа, хроничен запек, хистеректомия (отстраняване на матката). Близо 50% от нормално раждалите жени развиват генитален пролапс в различна степен.
Утеро-вагиналният пролапс е няколко вида според анатомичната локализация на дефекта спрямо влагалищните стени:
- Пролапс на предна влагалищна стена, който се свързва и със смъкване на пикочен мехур и уретра
- Пролапс на задната влагалищна стена – води до смъкване и анатомична промяна в позицията на ректума
- Третият вид е този на влагалищния връх. При него има ясно изразен съпътстващ пролапс на матката, той може да се наблюдава и след хистеректомия
Симптоми за свличане на гениталните органи
Както всяко специфично състояние, така и свличането на женските гениталии има своите симптоми. Сред тях са усещане за натиск в областта на малкия таз, болезнен сексуален контакт, усещане за „изпадане на нещо“ от влагалището, изпускане на урина, усещане за пълни пикочен мехур и право черво, хроничен запек. Проявата на симптомите зависи от засегнатия участък и от това дали са обхванати съседни органи. При 10-20% от случаите има изявена симптоматика.
Лечение
Смъкването на гениталиите се лекува най-често оперативно. В Медицински комплекс „Д-р Щерев“ пролапсът се коригира чрез няколко вида оперативни интервенции с поставяне на платно, което се използва за корекции на херния. Принципът на операцията е „окачване“ на влагалище и матка към определени структури в малкия таз, така че да наподобим естествените връзки на женските полови органи, които са се разтегнали с времето, и укрепване на предна и задна влагалищна стена. Всички видове операции са с лапароскопски достъп.
„С развитието на мини инвазивната хирургия се избягват затрудненията при лечение на пролапс. Използването на камера осигурява перфектна видимост на оперативното поле до тазовото дъно“, обясни д-р Магунска. Тя допълни, че дължината на лапароскопските инструменти дава възможност да се манипулират тъканите в дълбочина и в малко по обем пространство.
Поставянето на платна има предимство пред конвенционалните операции за корекции на пролапса – след интервенцията жената запазва физическата си активност, може да спортува и да води активен живот с по-малък риск от рецидив (в под 18.2% от случаите). Лапароскопската операция е с по-кратък болничен престой и по-бързо възстановяване на пациентката, което позволява бързо връщане към обичайния начин на живот.
Операцията е сложна, при нея се правят голям брой лапароскопски възли, а средната й продължителност е 3 часа. Поради тази причина е важно е да се направи от добре подготвени хирурзи с опит в областта на интервенциите в малкия таз. Този тип операции се препоръчват при определен контингент пациент в по-млада активна възраст и без тежки придружаващи заболявания.
Последвайте ни