Тя не е нито лекар, нито фармацевт, нито психолог, а специалист по изкуствени интелект, финансов анализатор, предприемач, майка на две деца с трето на път. И точно за това ще се опитаме да получим от Йоана Йотова практически отговори на въпросите как влияе изкуственият интелект върху възпитанието на подрастващите.
- Здравейте, много благодаря за поканата. Искам само да вметна: да, не съм лекар, но съм била два пъти на стаж в две от най-големите болници в България като доброволец, като така наречения волонтиер. И от близо успях да видя и хора, които имат нужда от болнична помощ, и от хора, които имат нужда от подкрепа. Така че се надявам да допринеса максимално много за вашите зрители и да споделя всичко което на тях би им било полезно.
- Затова моля да споделите от личната си практика как опазвате децата от екранната зависимост при положение, че майка им има IT бизнес и по цял ден сигурно е пред екрана, докато е вкъщи.
- Да, по цял ден съм пред екран. Но нека си кажем истината. Децата почти е невъзможно да бъдат опазени. Да, на всички устройства вкъщи има родителски контрол. Смятам, че в много семейства има родителски контрол, но не това променя нещата. В крайна сметка децата се учат и гледат от родителите. Ако ние с баща им сме обсебени от технологите, е нормално и децата да бъдат такива.
Всяко дете е реплика на родителя си, малко или много. И ние се стараем, когато те са вкъщи, максимално да ограничим използването им, по проста причина, че най-малко не е полезно за очите, за организма, за мозъка на едно деце. То още не е приспособено към този дигитален свят и има нужда от един нормален социален свят, в който да общува с други хора, не с технологии.
- Вие казахте родителски контрол. Това ограничава сайтовете, в които да влизат или времето, което да ползват?
- Предимно времето. За сайтове просто моите са все още мънички. Синът ми е на 8, дъщерята - на 3.
- Но Вие не знаете 8-годишните какви ги вършат в мрежата.
- Чувала съм за такива ситуации, но моите дечица не са от тези. По-скоро, те обичат да играят игри и да гледат забавни клипчета. И могат да го правят до безкрай. Клипчетата са интересни, цветни, увлекателни. Игрите, особено за моя син, са нещо, което той много обича да прави през свободното си време. Но ние трябва да знаем къде е здравословната граница. Нека не забравяме, че децата не са родени да седят пред компютъра, пред телефон или таблет. Те са родени да играят. За тях движението е най-важно, най-ценно, най-полезно. А когато стоят пред телефони или таблети, те тогава не се движат въобще.
И това естествено, малко или много, ще почне да рефлектира. Проблемът е, че те не осъзнават какво се случва с техния организъм, докато не дойде белята. Т.е. докато не започнат да ги болят очите, да ги боли главата, да се чувстват зле или не се сетят, че всъщност те не са вечеряли, а са седяли цяла вечер пред телефона. Тогава започват да идват проблемите.
- Къде е мястото на родителите, които много често си купуват лично време, връчвайки един таблет на детето си?
- Аз разбирам и родителите. В крайна сметка, един родител работи непрекъснато, по цял ден, прибира се в къщи, готви, оправя масата, иска да се погрижи за семейството си. Той няма технологичното време да обърне цялото внимание, което има, на децата. Нормално е. И аз съм се изкушавала, няма какво да се лъжем, докато приготвя нещо за хапване, да им дам таблет, за да кротуват. Разбира се, вече говорим за това, къде е правилната граница и къде един родител да каже стоп. При нас, в нашето семейство, ние сме казали 40-45 минути е границата и не всеки ден.
Така че моят син, моята дъщера много рядко стигат до телефон. 45 минути. Не повече. Това трябва да бъде стандарт в едно семейство, защото всичко над час, да не говорим няколко часа е абсурдно за едно толкова малко подрастващо дете.
- Вие ползвате ли изкуствени интелект, когато трябва да намерите нещо за възпитанието на децата, за тяхното отглеждане или дори за тяхното здраве?
- Ползвала съм предимно като консултант за тяхното здраве, за да видя какво ще ми каже. В интерес, наистината, много добре се държи изкуственият интелект, т.е. това, което ми връща като отговор е много правилно. Може би аз съм задала правилните въпроси и съм си го обучила достатъчно добре. Нека да не забравяме, че един изкуствени интелект трябва да бъде предварително обучен. Т.е. не когато отворим едно приложение и му задаваме въпроси, да очакваме, че той ще е перфектен, а по-скоро да му дадем цялата информация, с която ние разполагаме, за да е максимално точен в отговора, който ще ни върне.
И се случва просто, когато детенцето ми е малко по-болничко, да попитам за съвет, за добра практика, за нещо, което аз мога в домашни условия да приложа. В никакъв случай не говорим да ми казва за лекарства, които аз да купя от аптеката, без да съм се консултирала с лекар. Но има наистина много добри практики, които всеки един родител може да приложи в къщи.
Когато говорим за базова диагностика, не става въпрос само за базова диагностика, но и за всичко базово като познания, изкуственият интелект е на много добро ниво в момента. И ако един родител е силно притеснен, той може с няколко клика да види дали това притеснение е напълно основателно. Аз поради тази причина съм го ползвала.
Като всеки един родител, аз също съм се притеснявала малко повече в дадени моменти от колкото трябва. Знаем, че децата се удрят, нараняват, случва се нещо, което не е чак толкова фатално и драматично, колкото в момента родителите го изкарват.
Така че да го карат малко по-спокойно, да питат изкуственият интелект и от там насетне, винаги могат да се консултират с личен лекар, ако се притесняват. Ако говорим за нещо сериозно, естествено, тук не е хубаво да се основаваме само на него, защото изкуственият интелект е добре подготвен, но не е лекар.
- Е, нали знаете какво вече пише на някои лекарски кабинети – „С диагнози от Google до тук“.
- Да, точно така е, защото един лекар учи 15 години и после специализира цял живот в практиката си, с конкретни пациенти, конкретни случаи. Особено един детски лекар, той е много добре подготвен, защото професията му е такава. Тя изисква той да разбира от страшно много неща.
Много родители го подценяват и казват, че трябва да търсят някой по-специализиран. Не е така. Един специалист е длъжен в практиката си да се запознае с хиляди случаи, вариации, той става много добре подготвен. Затова е хубаво първо да минем през личен лекар, да видим каква консултация, какъв съвет ще ни даде той и тогава да ходим към по-специализиран. Няма нужда да се плащат скъпи изследвания, скъпи консултации. Нека да се доверят на този, който се грижи най-много за конкретното дете. Аз лично се доверявам на специалистите от така наречената стара школа. Търсила съм съвети от по-млади лекари, но виждам, че опитът си е опит.
Защото има специфика, има експертиза, която каквото и да си говорим, тя е там, при лекаря, тя не е при изкуствения интелект. Естественият интелект, специалистите никога няма да бъдат елиминирани на 100 % от изкуственият интелект. Тъкмо напротив. Те ще станат още по-добри, защото един лекар също използва изкуственият интелект, колкото да пресее различни варианти и да прецени кой е най-подходящия в конкретния случай за дадения пациент. Но последното решение винаги е на лекаря, не е на изкуственият интелект.
- Изкуственият интелект, обаче, вече навлиза и в училище. Доколко е полезен и доколко съсипва самостоятелното мислене?
- Границата е много тънка, но е задължително. Няма как. Ние живеем в технологичен свят, не може децата да елиминират изкуствения интелект. Разбира се, че те трябва да се научат на самостоятелно мислене, но не може да не се научат и на това правилно да използват технологиите. Например, там където те имат слабости, където имат неразбирания, защото не всички предмети са абсолютно еднакво развити при всяко едно дете.
И е хубаво там, където това детенце се чувства по-слабо, да може там да наблегне с помощта на по-синтезирана информация от изкуствения интелект, с помощта на по-добре представени уроци, изпитни материали и всичко това, което би му помогнал да напредне, да се изравни с другите дечица или да се почувства още по-силен, още по-конкурентно способен.
Нека не забравяме, че живеем във времена, в които ние трябва да бъдем конкурентно способни спрямо световния пазар. Не да гледаме на себе си като на едно малко село, а като на хора космополитни, които утре ще се състезават с най-добрите в света, с най-развитите държави. За да можем ние да се състезаваме, нашите да се състезават с другите дечица от западноевропейските държави, САЩ и т.н.
От години се говори как образованието у нас трябва да бъде осъвременено, да бъде много по-дигитализирано, много по-фокусирано и насочено към изграждане на тесни специалисти. Когато един специалист е тясно ориентиран, той става все по-добър. А за останалите знания може да ползва изкуствен интелект. Няма как всеки да разбира от всичко. Аз ако разбирам от химия, няма как да съм толкова добра и по физика.
- Ама Вие сте инженер-химик по образование, т.е. разбирате от химия.
- В моя случай - разбирам. И съм взела две висши физики. Но имам някакво ограничение на познанието си по физика. Ако ми трябва нещо по-специфично, винаги ще попитам първо изкуствения интелект. Ако ми трябва формула, ако трябва да помисля нещо, което е свързано с моята инженерна дейност, тогава - да. Или нещо свързано с медицината. Аз не съм лекар. Въпреки, че съм била на стаж по болниците и съм се раздавала страшно много. Лекарят си е лекар, аз съм само един химик. И е хубаво да не забравяме, че не сме всичколози.
- А срещали ли сте теорията, че изкуственият интелект, отнемайки една част от усилията на естествения интелект, ще помогне на хората да развият други неподозирани качества, да речем, телепатия или нещо друго?
- Със сигурност много неподозирани качества ще се развият у хората. На първо място, може би, креативността ще им бъде развита, ще се почувстват още по-силни в професията си, ще бъдат още по-добри специалисти, което означава, че ще могат да вдигнат цената на услугата си и да поемат повече работа за по-малко време, ако използват ефективно изкуствения интелект като техен виртуален асистент, който им подготвя повече материали, повече продукти, които да служат правилно на аудиторията, защото той притежава цялата база от познание.
- Само, че не става ли човешкият мозък по-ленив, когато изкуственият интелект му дава нещо наготово и това наготовото всъщност не носи никаква аналитичност. Ти получаваш една информация, но анализът си остава за тебе. А ако вече си свикнал да получаваш всичко наготово, тази аналитичност не се ли губи?
- Много зависи в кой етап ще се използва изкуственият интелект. Първо ще помислим и после ще сверим. Това е тънката граница. И инженерите са така. Първо мислят, после проверяват резултата да ли е същият. Да, децата се изкушават да пишат контролни, да пишат домашни с изкуствен интелект.
Въобще да не се мърдат, защото човешкият ум така е настроен, че той винаги търси най-лесния път. Изкуственият интелект ни дава това на тепсия. Каквото пожелаем. Бързо, веднага, с няколко клика, в днешно време младите хора пишат едно изречение и очакват целия резултат да го получат наготово.
- Но в него няма никакво откритие. Това е сбор от чужди открития.
- Да. Ние просто се превръщаме в оператори, които използват изкуствен интелект машинално. И много хора не осъзнават, че в крайна сметка те си мислят, че са превъртяли играта, а в същност те постепенно ще бъдат елиминирани от пазара. Това се казва естествен подбор. Бизнес подбор, в който този тип масовка, която се мисли за много хитра, в един момент ще отпадне и ще останат най-умните техничари.
Под това не разбирам хора, които само развиват изкуствения интелект, а такива с логически начин на мислене, дори и леко инженерен, които винаги могат да хванат грешката. Най-добрите специалисти, които след време ще бъдат търсени, са не най-добрите оператори, които си служат с изкуствен интелект, а тези, които успяват да намерят грешката в най-ранен етап, защото винаги ще има някаква грешка. Неминуемо. Без значение да ли говорим за машина, или за човек. Всички допускат грешки.
И този тип специалист, който успее най-рано да хване грешка в логиката и да я елиминира, той ще бъде и най-търсен. Затова съветвам хората да се опитват да развиват логическия си начин на мисление.
При децата има три неща, които по никакъв начин те не трябва да пренебрегват. Едното е логическият начина, който задължително трябва да развиват в себе си, да наблягат на математиката. Не е нужно да стават инженери, но трябва да развиват логическия си начин на мислене.
Второто нещо, което децата трябва да усвоят задължително е чужд език с приоритет английски, без значение, че вече има изкуствен интелект, който е перфектен преводач. Те трябва да имат напълно ясно осъзнатост, когато седнат срещу един чуждоговорящ опонент да го разберат и без технология.
Утре може тази технология по някаква причина да не работи. Те, ако не владеят чужд език, няма да могат да сключат сделка, да работят. По никакъв начин не трябва да допускаме да бъдем зависими от изкуствения интелект. И разбира се, трябва да имаме търговски умения, да умеем да продаваме.
Без значение предприемачи ли сме, служители на заплата ли. Всяко едно дете трябва да умее да продава продукта, услугата си, себе си, като експерт, т.е. да се продаде максимално скъпо на своя работодател, да вземе най-много пари за труда си, за услугата си, за продукта си и да се чувства достатъчно удовлетворено.
Ние виждаме непрекъснато специалисти, които не могат да продадат себе си достатъчно адекватно, съответно печелят малко пари, не са удовлетворени и едно дете се превръща в неудовлетворен възрастен, който после проектира всичко това върху децата си и така се завъртат едни поколения на неудовлетворени хора, които не знаят как да се позиционират в света.
Ние живеем в един много конкурентен свят и сме длъжни да бъдем на колкото може по-добро ниво, за да сме и по-удовлетворени. Всеки иска висок стандарт, всеки иска да живее добре.
- А какво остава за творческите личности? За тези, които са зле с математиката, но са перфектни художници, писатели, музиканти?
Творческите личности могат да печелят още повече с изкуствения интелект. Той не е техен враг. Много от тях говорят за авторски права, за това, че художникът рисува една картина със седмици или с месеци, а изкуственият интелект за секунди може да направи почти същото.
И песни пише, и стихове, но стойността се явява различна. Разбирам, че е трудно за творците, но трябва да сменят начина си на мислене и да не гледат на изкуственият интелект като на опонент, а като на партньор. Т.е. пак могат да творят, но да вдигнат своето творчество на следващото ниво. И по този начин да продават и да предлагат повече на своята аудитория. Те трябва да станат партньори с изкуствения интелект. Той няма да ги елиминира без значение колко перфектни песни пише и колко перфектно изкуство създава.
Винаги за най-добрите таланти ще има много добро заплащане, защото замислете се, ако искате да сложите една красива картина в хола си, ще предпочетете оригинал или картинка от интернет, която може да има абсолютно всеки?! Най-вероятно ще предпочетете оригинала. Истинското творчество ще става все по-скъпо с годините, но за добрите творци.
Изкуственият интелект по-скоро ще диференцира, ще разпредели, ще контрастира специалистите, на такива, които са много добри и които са минали следващото ниво в своята фаза, в своята работа и такива, които са масовка.
- Вие възпитавате децата си да бъдат конкурентни, да разбират изкуствени интелект, но къде е разликата между родителя-приятел и родителя-авторитет?
- Трудно е. Няма какво да се лъжем. Не вярвам да има родител, който да може да отсее тази граница супер лесно, тъй като децата винаги тестват докъде могат да стигнат. Без изключение. На подсъзнателно ниво, може би. Нормално е. Ние като родители, често пъти сме по-мекушави, защото все пак нашите дечица са си наши дечица. Но нека не забравяме какво е полезно за тях.
Аз искам моите деца, а и всеки родител най-вероятно иска, да бъдат колкото се може по-високо в пирамидата и да са щастливи, реализирани, успешни, а да не зависят от мен, от моята пенсия. Не смятам, че има родител, който не иска същото за децата си. Но за това се плаща цена.
И тази цена, често пъти е неудобна, както за родителя, така и за детето. Тази цена се плаща със сълзи, със много прекарано време над учебниците, с лишения. Някак не забравяме, най-добрите ни спортисти са станали най-добри не защото са стояли пред технологиите, а понеже са тренирали, защото са се лишавали от излизания, от забавления, които другите деца са имали.
И в крайна сметка за това са станали и шампиони. Същото е и с абсолютно всички други специалности. За да станеш шампион в конкретна област трябват лишения. Не трябва глезотия.
- Говорите много за финансова реализация, за финансово постижения, Вие сте финансов анализатор, Вашите деца имат ли някакви ограничения? Как ги учите още от малки да се оправят с парите?
- Стараем да не ги разглезваме прекалено много. Синът ми вече започна да получава пари от нас, от баба си, от дядо си да си ги спестява. Ние се опитваме да го научим къде е границата в това да харчи за играчки, за пасиви, за глезотии и да спестява.
Това, което той се научи да прави е да ни продава постепенно. Прави си вкъщи магазини, които сам сглобява от лего или си рисува картички и иска да ни ги продава. Това е абсолютната основа. Трябва да тръгнем от някъде. Ако ние не започнеме от малки да ги възпитаваме в това отношение, когато станат вече по-големи ще бъде напълно невъзможно.
Причината е, че навиците много трудно се изкореняват. Особено когато едно дете живее по-привилигировен начин на живот, тогава няма да му е много комфортно да излезе от него и да види всъщност, че нещата не се случват толкова лесно и приятно, колкото иска. Естествено това ще рефлектира върху родителите. Нерви, разправи, скандали в къщи.
Били сме свидетели много пъти на всякакви ситуации. Аз се старая да бъда справедлив родител. Както да давам, така и да изисквам. Няма универсална форма, в която да кажем „Това работи перфектно“, защото всяко дете е много различно. Едни са по-емоционални, по-деликатни, по-затворени. Други са по-отворени, по-екстровертни. Искат съвсем различни неща от живота.
Едното от моите деца е много по-екстровертно, другото е по-интровертно. Момченцето е типично алфа момче, което изисква да му се дава.
- Как го ограничавате?
- Трудно, защото всички баби и дядовции много обичат да глезят. Отделно той има много приятели. На рожден ден получава доста подаръци, но в крайна сметка, когато вкъщи не вижда разточителство, не вижда безмислен начин на живот, в който просто се харчи и се живее охолно, тогава и детето малко или много започва да попива на подсъзнателно ниво, дори на съзнателно и това в един момент ще започне да му се отблагодарява.
Просто трябва от още самото начало да сме напълно наясно къде искаме да стигнем. Аз съм имала много разговори с бащата на моите деца, в които обяснявам каква е моята визия, той ми споделя неговата. И някъде по средата се срещаме, защото и ние сме различни като родители. В едни отношения той е по-строг, в други отношения аз съм по-строга. Но ние искаме едно и също – децата ни да бъдат осъзнати и да бъдат разумни.
- Казахте, че синът Ви ви продава изработени от него неща, а продава ли Ви услуги? Ще получиш 2 евро, ако отидеш да изхвърлиш буклука.
- Към момента обича да продава продукти, но аз съм му казала, ако свършиш това или онова, ще получиш парички. Разбира се, винаги дребни суми му казвам, за да не свиква на прекалено големи суми и да каже утре „Аз за тези пари няма да работя“, понеже е свикнал с малко усилие да получава много повече.
Това е също вредно. По-добре да работи повече в момента и да получи по-малко, но когато порасне да види, че нещата постепенно ще започнат да се обръщат на базата на това, че той вече е много по-подготвен, много по-бързо и много по-добре и по-качествено си върши нещата. Като цяло най-лесно е родителите да научат децата си първо да предлагат нещо, което те са изработили с ръчичките си.
Т.е. те са се постарали, отделили са време, седнали са, нарисували са картичка, картина, а не просто искаш ли да ти продам тази химикалка за 5 лева, защото така ми е най-лесно и най-удобно.
Едно е детето да изкара 2 часа да нарисува една картина и после иска да я продаде за 5 лева, съвсем друго когато вземе нещо от бюрото си и ти го даде, за да отбие номера.
- Много родители може да не са съгласни с вас, защото не искат да насочват децата си към комерсиален начин на живот, но пък от ваша гледна точка те няма да са подготвени после.
- Ако не ги насочат към комерсиален начин на живот, ще ги насочат към държавен начин на живот. Това е другата крайност. Ние живеем в комерсиален свят. Ние сме длъжни да бъдем много по-динамични, много по-целеустремени, по-агресивни в стремежа си да се докажем на пазара. Такъв е светът. Във всеки друг случай ние ще възпитаме деца, които търсят държавна работа, удобна работа, за малко заплащане.
Но но нека си кажем истината, не всеки ще стигне до държавна заплата и не всеки иска да бъде там. Много хора в днешно време искат да бъдат максимално добре реализирани, за да могат да си позволят стандарта, който искат за себе си. Държавната заплата не може да плати този стандарт. Единственото, което може да го плати е бизнесът, защото той създава възможност за генериране на максимални приходи за максимално кратък период от време. И поради тази причина ние сме длъжни да дадем това познание на децата, а пак те когато пораснат, могат да преценят какво искат за себе си.
Ние също се променяме. Аз в своите 20 съм била една, в своите 30 друга, 40 ще бъда трета и тъй нататък. И децата са същите. И те сега може да си мислят, че искат едно, но да видят, действайки, че това не е тяхното. Има деца, които търсят по-спокоен начин на живот. Други - да се реализират и искат по-динамичен начин. Но това едно дете ще го разбере, когато тества и от двата свята. Нека да види дали ще се чувства по-добре в динамична обстановка, когато изискваме повече от него. Има деца, които почват леко да се чупят.
Не трябва да се прекалява в това отношение, защото не искаме детето да изпада в депресии. Има деца, които търсят да им е по-спокойно, по-тихо, да си четат, да си рисуват нещо. В тестването всеки ще намери кое е най-подходящо за него. Аз също не мога да кажа от сега. Виждам, че моят син е наистина доста алфа изявен, не мога да кажа дали няма в тийнейджерството да му се случи нещо, след което той да реши, че иска по-спокойно да живее и да не става бизнесмен, в което няма нищо лошо.
Може да предпочете да намери по-спокойна работа на сигурна заплата, което, между другото, пак е сравнително илюзорно - колко е спокойно и сигурно цялото това положение. Но ако аз съм дала на тези деца познание и способности, те навсякъде да се реализират добре, но те накрая да вземат финалното решение, аз мятам, че като родител ще съм си изпълнила мисията.
