Змии и охлюви спасяват диабетици, хипертоници и онкоболни

Всеки компонент има своя собствена функция в дивата природа

https://blitz.bg/zdrave/zmii-i-ohlyuvi-spasyavat-diabetici-hipertonici-i-onkobolni_news1146613.html Blitz.bg
© JOMI WARRIOR / Pexels

Използването на отрови и токсични вещества в медицината е ярка илюстрация на принципа на Парацелз: „Всичко е отрова и всичко е лекарство“. Много съединения, които в естествената си среда могат да бъдат смъртоносни, след пречистване и прецизно дозиране се превръщат в ценни терапевтични средства.

Вече са известни случаи, при които вещества, извлечени от отровни змии и морски охлюви, се използват в лечението на пациенти с високо кръвно налягане, диабет и онкологични заболявания.

Но какво всъщност представлява естественият токсин? Отровата на животни като змии, гущери или морски охлюви не е едно-единствено вещество, а сложна смес от стотици биологично активни компоненти — протеини, пептиди и ензими. Всеки от тях изпълнява специфична функция в природата: някои въздействат върху нервната система и предизвикват парализа (невротоксини), други разрушават тъкани или влияят върху съсирването на кръвта (хемотоксини). Именно тези свойства правят възможно приложението им в медицината.

Според изследване, публикувано в списанието Toxins, от животинските отрови могат да бъдат извлечени между 10 и 50 милиона естествени молекули с потенциал за създаване на нови лекарства. Въпреки това до момента учените са успели да идентифицират и анализират по-малко от 0,01% от тях.

Както посочва Михаил Гончаров, много токсини с животински и растителен произход наистина имат потенциала да се превърнат в ефективни медикаменти за лечение на злокачествени тумори, сърдечно-съдови заболявания, диабет, както и на бактериални и вирусни инфекции. Въпреки това съществуват редица фактори, които ограничават широкото им приложение в медицинската практика.

Кои лекарства са направени от отрова може да прочетете на Zdrave.to

Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
Коментирай