Пандемията на коронавируса е сериозен удар за авиационната индустрия и гражданската авиация като цяло. Поради карантинните ограничения светът почти спря да лети - и хиляди пилоти по света останаха без работа, пишат медии.

Въпреки това, върху руските пилоти, облечени във военни униформи, пандемията имаше съвсем различно въздействие. Освен това благодарение на нея беше възможно да се реши най-важната задача, стояща пред руските ВВС.

Пилотите, особено военните, винаги са били любимците на обществеността по целия свят. Тяхната служба е заобиколена от ореол на романтика и героизъм, чар в красива униформа, те носят очарователни усмивки. Те са красотата и гордостта на ВВС!

Това е на земята, а в небето - упорита работа, невероятно претоварване и ежедневен риск за живота по време на полети. По всяко време и във всички страни пилотите от бойната авиация са оценявани, дават им се отстъпки.

И все пак - в крайна сметка това е продукт в “малък тираж”, който струва много. Обучението на пилоти струва на Министерството на отбраната несравнимо по-скъпо от това на всеки друг офицер. Дори млад пилот вече се счита за потенциален резерв, в който държавата е инвестирала много, много милиони рубли по време на учебния процес.

Освен това възрастта на бойния пилот е краткотрайна дори в мирно време. Възрастовата ротация във ВВС е много по-висока, отколкото сухопътните сили, така че проблемът с персонала в авиацията винаги е съществувал.

По съветско време това е решено чрез големия брой военни авиационни училища (над 20), чийто конвейер произвежда пилоти за изтребители, далекобойна авиация, транспортни самолети, за борба срещу подводниците, щурмова и бомбардировъчна авиация, както и авиационни навигатори. Лейтенантите са изковавани в хиляди, не всички продължават по-нататъшната си служба, но останалите са достатъчно.

Системата за военно образование, включително ВВС, започва да се разпада в Русия по време на управлението на Михаил Горбачов, много години по-късно е завършена от бившия министър на отбраната Анатолий Сердюков.

В резултат на това сега в Русия има само две висши учебни заведения, които обучават пилоти за ВВС. Това е Военновъздушната академия “Жуковски и Гагарин” с централен клон във Воронеж и клонове в градовете Сизран и Челябинск.

А също и Краснодарското висше военно авиационно училище “Серов”, което включва бившите военни авиационни училища в Армавир, Балашов, Борисоглебск, Сизран и Челябинск като факултети. В началото на 2000-те тук завършват едва 25 лейтенанти годишно - от всички факултети.

В онези години в Русия просто няма кой да лети с военните самолети. Ако си припомним „петдневната война“ - операцията за принуждаване на Грузия към мир през август 2008 г., то в никакъв случай над щурвалите на руските самолети не са седели лейтенанти. За пилотите, участващи във военни действия, се знае само от сваления самолет.

Те са били управлявани от офицери с ранг не по-нисък от подполковник, а пилотът на Су-25, свален на 9 август, Сергей Кобилаш (евакуиран с хеликоптер) е имал чин полковник и е бил командир на 368-и щурмови авиационен полк, разположен в в Будьоновск.

Този факт говори много, това е ясно доказателство за недостиг на кадри в бойната авиация. Днес, между другото, сега генерал-лейтенант Сергей Кобилаш оглавява авиацията на далечни разстояния на руските ВВС.

Освен това преди няколко години ръководството на ВВС алармира по друг, свързан въпрос - военните пилоти все по-често започват да напускат службата си.

Например, след завършване на училището младите пилоти добросъвестно изкарват петте години по договор (по това време, отбелязваме, те също трупат летателна практика), след което подават рапорт за уволнение от въоръжените сили. Има няколко причини. Трудните условия на полета не са основната причина тук, въпреки че са налице.

Основното по това време бяха ниските заплати (особено сред младите пилоти), ниското ниво на мерки за социална защита, както и малкото количество полети - преди няколко години самолетите бяха „привързани към земята“.

Плюс това се очерта перспективата за преминаване към гражданска авиация, към частни авиокомпании, включително чуждестранни. Руските военни пилоти започнаха активно да учат не само английски, но и китайски - Поднебесната империя ги чакаше с отворени обятия.

„Защо, по дяволите, да ходя в Кача? Тук Уляновск - всичко е различно, щях да имам дом, кола, вила, щях да карам "Диня", пее Николай Анисимов в песента "Свраките долетяха". "Кача" е Висшето военно авиационно училище за пилоти в Качин, което е обучавало пилоти на щурмовата авиация, което е разформировано през 1998 година.

Институтът за гражданска авиация се намира в Уляновск. "Диня", съответно “Еърбъс”- един от най-масивните пътнически самолети в света. Като цяло смисълът е ясен - военните пилоти отиват в гражданската авиация за рубли, долари и юани. И популярната песен отразява това много ясно.

В резултат на това, в руската военна авиация се образува някаква празнота в средното звено. Младите пилоти, които все още има да учат, наистина влизат, но по-старото поколение постепенно се уволнява поради възрастта. „Средните хора“, които на теория би трябвало да са в основата на авиационните полкове и ескадрили, крайно липсват. Те просто не отслужват цялото си време.

Министърът на отбраната Сергей Шойгу публично призна проблема и взе активно участие в решаването му. Преди четири години, според ръководителя на министерството на отбраната, на въоръжените сили не са достигали 1300 пилоти. А какво е авиацията без пилоти? Дроновете, разбира се, са бъдещето на войната, но именно бъдещето, а настоящето все пак изискват жив пилот в пилотската кабина.

Благодарение на усилията на новото ръководство на Министерството на отбраната ситуацията беше до известна степен коригирана и броят на завършилите военни авиационни училища беше доведен до 600 души годишно.

Министерството на отбраната уверява, че толкова рязък скок в набирането и дипломирането не е повлиял на качеството на обучение на младите офицери. Престижът на самата военна служба също е нараснал. Достъпът до летателни училища нарасна драстично, както и броят на желаещите да влязат в тях.

Например, през 2020 г. конкурсът за прием във факултетите на Краснодарското училище беше трима или четирима души за място сред момчетата и пет или шест сред момичетата (такива започват да ги приемат тук от 2017 г.).

Те обаче ще получат „билет за небето“ след пет години, същото количество време ще е необходимо и на младите пилоти да „стъпят на крилото“ - да постигнат първия успех в професията си.

За да повиши престижа на военната служба, Министерството на отбраната връща на пилотите през май 2019 г. преференциалното санаторно-курортно осигуряване, премахнато със заповед на министър Сердюков през 2012 г.

Освен това се наливат пари: с отделно решение на полетния екипаж е въведена допълнителна надбавка - в резултат на това общата парична помощ за пилотите се удвоява.

„Уволненията на военни пилоти се случиха, разбира се, но те не бяха масови“, уверява военният експерт, полковник от ВВС Александър Дробишевски.

“Специалното търсене сред цивилните авиокомпании е предимно за пилоти от военно-транспортната авиация, няма дълги опашки за пилоти на изтребители и хеликоптери.

Професионалният военен пилот е с ограничен тираж, специалист от най-висок стандарт, такива се оценяват във всички армии по света. Обучението им е по-добро и психологическите им качества са по-високи, следователно търсенето на военни пилоти е специално.

Има обаче нюанс: от изтребител или щурмови самолет няма да преминете веднага към “Бойнг”. В крайна сметка военните са обучени да летят в „екстремни“ условия, ръцете им са „заточени“ за максимално претоварване.

Отново не всеки е готов да се откъсне към „цивилния живот“. Да вземем авиационен полк - неговият елит е съставен от добре обучена група от 10-15 души с квалификация „пилот от първа класа“ или „пилот-снайпер“.

Те наистина са търсени. И каква е ползата от лейтенант с неговия незавършен трети клас квалификации, на когото все още се преподава и който все още се обучава? По-трудно е с капитаните и майорите, ако те са взели решение да напуснат, а проблемът е, че в авиацията наистина няма достатъчно от тях”, допълни експертът.

И сега, през 2020 г., за решението на проблема със задържането на летателния персонал във ВВС помогна, парадоксално, пандемията с коронавируса.

Гарантираната медицинска грижа и трите хранения на ден показаха на военните пилоти правилния избор на професия и място на служба.

По време на пандемията полетите на граждански въздушни превозвачи рязко намаляха, самолетите са на празен ход на земята, а пилотите са масово съкращавани. Хиляди пилоти на гражданската авиация както в Русия, така и особено в чужбина са останали без небе и без приходи. Да не говорим за наемане на нови служители, а бившият военен пилот може да си намери работа само като товарач на летището.

Тогава изведнъж стана ясно, че заплатата на военен пилот не е толкова лоша - днес тя е средно 110 хиляди рубли на месец. Това, разбира се, не са 20 хиляди долара, като при пилот на китайски товарен самолет “Бойнг” 747-400, или 400-те хиляди рубли за пилота от “Аерофлот” (такава е преди появата на коронавирус), но е стабилна и гарантирана.

Освен това има преференциална военна ипотека. В допълнение - престижът на военен пилот. Освен това има многобройни отстъпки и привилегии за военния персонал.

А стажът на летателния екипаж се изчислява двойно и към 33–38 годишна възраст може да се натрупа до пълна пенсия - което кара човек да помисли добре дали си струва да напусне и да търси щастие в цивилния живот. И най-важното, дори по време на пандемията на коронавируса, ВВС не съкращаваше пилоти.

„Коронавирусът повлия на намаляването на докладите за уволнението на военни пилоти от служба“, потвърждава Александър Дробишевски. “Това обаче не е основната причина, която спря изтичането на пилоти от ВВС. В допълнение към материалните облаги, които се увеличиха значително, пилотите можеха да летят пълноценно. Това е основно за пилота”, допълни той.

И между другото - руската гражданска авиация наистина много неохотно приема бивши военни пилоти в своите редици.

Малко преди пандемията, през лятото на 2018 г., водещата руска авиокомпания “Аерофлот” публично обяви желанието си да вербува бивши военни пилоти. Работата е там, че точно в този момент се наблюдава недостиг на летателен персонал, включително в гражданската авиация (макар и по други причини, различни от тези във ВВС).

Подобно изявление, разбира се, допълнително изостри кадровата криза в руските ВВС и изтичането на военни пилоти в гражданската авиация. И не може да се гарантира, че след края на пандемията проблемът няма да се възобнови отново, може би дори в още по-голям мащаб.

Междувременно не щастието, а нещастието помогна. Сега, в ерата на коронавируса, военните пилоти се чувстват много по-уверени на своето място, отколкото преди няколко години. Защото Родината трябва да бъде защитавана във всяка епоха.