"Половин Азербайджан ще бъде заличен от лицето на земята." С тези думи експертите описват последиците от използването от Армения на известните руски ракетни системи „Искандер“.

Армения заплашва да използва това оръжие срещу Азербайджан, а Баку също излиза с ответни заплахи. За какви цели може да се използва “Искандер” и защо това ще бъде истинско бедствие за Азербайджан?

Изявлението беше направено във вторник по време на среща, посветена на "контраатакуващата операция" на Азербайджан в Нагорни Карабах. Припомняме, че Армения заплашва да използва Искандер, само ако Турция, която е на страната на Азербайджан, започне да използва своите изтребители F-16 в Нагорни Карабах.

Баку разглежда военната операция, започнала през септември 2020 г., като отговор на настъплението на арменските сили, завършила победоносно през май 1994 г. Засега азербайджанската армия има успехи, особено по южния фланг, по границата с Иран - дори арменското министерство на отбраната призна това във вторник.

Арменската страна обаче може да промени хода на военните действия, като нанесе чувствителна контраатака на Азербайджан в северно направление. Баку твърди, че подобни атаки вече са започнали.

„Арменските въоръжени сили нанесоха ракетен удар по индустриалния град Мингечевир в Азербайджан. Мингечевир има водохранилище и електроцентрала от ключово значение.

Варварска стъпка, направена от отчаяние“, написа в “Туитър” миналата неделя Хикмет Хаджиев, съветник на азербайджанския президент Илхам Алиев по външната политика. Азербайджанската страна твърди, че върху Мингечевир е "работил" съветският тактически ракетен комплекс "Точка-У" с ракетен обсег до 120 км.

Изглежда, че "Точка-У" всъщност е на въоръжение в армията на Карабах. Във всеки случай, не само азербайджански, но и арменски източници пишат за прехвърлянето на такива комплекси от Армения в непризнатата Нагорно-Карабахска република (НКР) през 2016 г.

Сега азербайджанската страна съобщава, че поне една от четирите ракети, изстреляни от “Точка-У”, е паднала в непосредствена близост до водноелектрическата централа Мингечевир. В Степанакерт и Ереван отричат да е имало изобщо обстрел.

Но темата за ракетната заплаха за една от ключовите стратегически цели на Азербайджан възниква при всяко изостряне на конфликта между Баку и Ереван.

И така, през юли тази година, на фона на инцидент в северния участък на арменско-азербайджанската граница, азербайджанското министерство на отбраната предупреди: ако Армения унищожи язовир Мингечевир, тогава в отговор азербайджанската армия ще нанесе удар по АЕЦ “Мецамор”, която е само на 30 километра от Ереван.

По време на малък граничен инцидент тези заплахи изглеждаха като упражнение в пропагандната реторика. Но фактите са факти - ВЕЦ “Мингечевир“, разположена на около стотина километра от Степанакерт и на същото разстояние от границата на Република Армения, е много уязвима и стратегически важна военна цел.

Най-голямата водноелектрическа централа в Южен Кавказ, ВЕЦ “Мингечевир “, има язовир, който задържа водата с обем от около 16 милиона кубически метра. Язовирът Мингечевир е вторият по големина в Закавказието след езерото Севан.

Надолу по течението на река Кура има гъсто населени райони от низинен Азербайджан - равнината Ширван и други. Повече от 100 хиляди души живеят в град Мингечевир, разположен на брега на язовира - това е четвъртият град в Азербайджан по брой на населението.

„Удар по ВЕЦ “Мингечевир” ще означава, че половин Азербайджан ще бъде изтрит от лицето на земята. Това би означавало колосална хуманитарна и екологична катастрофа. В никакъв случай това не бива да се допуска ", подчерта о.з. полковник Семьон Багдасаров, директор на Центъра за изследване на Близкия изток и Централна Азия.

Теоретично е възможно в най-лошия сценарий от развитието на събитията Армения да нанесе контраудар, използвайки комплекси “Искандер”. Комплексът е предназначен, наред с други неща, да унищожава вражески инфраструктурни обекти - мостове, складове и други - с помощта на квазибалистични ракети. Комплексите, разположени в базата в Гюмри, са “Искандер-Е” (експортна версия), с обсег на ракета до 280 км, а не 500 км, предвидена за стандартния “Искандер-М” (модернизиран).

„Не е известно какъв е точният обхват на “Искандер”, който се намира в Армения“, каза военният експерт Павел Фелгенхауер. “Но от формална гледна точка Русия не трябваше да продава комплексите на Армения в 500-километровата версия. В противен случай това би било нарушение на международните задължения на Москва”, допълни той.

Освен това “Искандер-Е” има само една, а не две, ракети на своята установка, за да се съобрази с международните споразумения за контрол на ракетните технологии, обясни Фелгенхауер. Според него изстрелването само на една ракета по ВЕЦ “Мингечевир” няма да е достатъчно, за да причини значителни щети на язовира.

Асортиментът на “Искандер” в този случай е важен. Багдасаров обясни, че например ВЕЦ “Сангачал”, захранваща Баку (на около 500 км от зоната на конфликта), остава недостъпна за хипотетичен ракетен удар. Добавяме, че редица важни инфраструктурни съоръжения на Азербайджан също са извън обхвата за арменските ракети: газовият терминал “Сангачал”, петролната рафинерия в Баку на полуостров Абшерон и рафинерията в Гарадаг близо до каспийското крайбрежие, да не говорим за каспийските петролни полета.

"Цел номер едно на територията на Азербайджан за ракетите на Армения “Искандер-Е” в най-лошия сценарий на конфликта може да стане петролопроводът Баку-Тбилиси-Джейхан", обясни Багдасаров. По-конкретно, може би става дума за участъка от тръбата между градовете Ганджа и Евлах, който тече на 40 км от северната граница на непризнатата НКР.

„Прекратяването на доставките на петрол и газ за Турция подкопава икономиката на Азербайджан и икономиката на Грузия“, убеден е експертът. Добавяме, че през района на Гянджа преминава и петролопровод от Баку до грузинското пристанище Супса и газопровода Баку-Тбилиси-Ерзурум. Ако Азербайджан удари по Степанакерт, възможно е Армения да нанесе удар по Гянджа, смята Багдасаров.

Има обаче едно предупреждение. Купените от Армения “Искандер” са разположени на територията на 102-рата руска база в Гюмри. Няма „арменски “Искандер“. Това могат да бъдат комплексите на нашата военна база, но не може да има Искандер като оръжие на арменската армия “, сподели мнението бившият началник на зенитно-ракетните сили на командването на специалните сили на руските ВВС Сергей Хатильов.

Тази гледна точка директно противоречи на официалните изявления на арменското министерство на отбраната. През 2016 г. тогавашният началник на военното ведомство Виген Саркисян заяви: „Фактът, че „Искандер“ бяха доставени в Армения, според мен е очевиден за всички, защото всеки ги видя с очите си. Фактът, че те принадлежат към Въоръжените сили на Армения, също мога да потвърдя с абсолютна сигурност “.

Публикуването на авторитетния аналитичен център, Лондонския международен институт за стратегически изследвания (МИСИ) - бюлетин „Военен баланс“ за 2020 г., отбелязва, че Армения разполага с комплекси “Искандер-Е” от 4 до 8 единици. В същото време сред военните експерти има мнение, че Армения няма да натисне бутоните им без съгласието на Москва - а Русия няма да позволи на Ереван да използва такива оръжия срещу Азербайджан.

За азербайджанската авиация ще бъде трудно да ликвидира “Искандер” на територията на Армения, отбеляза Хатильов. „Системата за ПВО на Армения от гледна точка на бойните способности и разположението на земята се показа ефективна в тези военни действия“, смята Хатильов. Той припомни, че арменската армия разполага със зенитни системи С-300, комплекси "Оса", самоходни зенитни комплекси "Бук" и "Шилка".

Но трябва да се отбележи, че азербайджанският министър на отбраната Хасанов не обещава, че ответният удар ще бъде именно на местата за разполагане на “Искандер”. Азербайджан заплашва да удари арменската АЕЦ “Мецамор”.

„Азербайджан разполага с израелски ракетни оръжия с далечен и висок прецизност, макар и с по-малка бойна глава от “Искандер”. Така те могат да нанасят удари по обекти в Ереван - например, по сградата на парламента или сградата на Генералния щаб“, сочи Фелгенхауер. В случай на разрушаване на АЕЦ, катастрофата ще бъде поне толкова голяма, колкото разрушаването на ВЕЦ “Мингечевир”.

Можем да кажем, че и Армения, и Азербайджан се заплашват взаимно с използването на оръжия за масово унищожение. И затова шансовете тези заплахи да бъдат реализирани са за щастие близки до нулата.