На пръв поглед незначително, но всъщност много важно от военно-техническа гледна точка, събитие се случи в САЩ. ВМС на САЩ започнаха изпитателни полети на палубни самолети с нова модификация на ракетата AGM-88 HARM, пишат американски медии.

След приключване на тестовете, ударните възможности на ВМС на САЩ ще нарастват с пъти - и руският флот не трябва да очаква нищо хубаво.

Масовото използване на тези ракети се превърна в един от основните компоненти на успеха в унищожаването на иракските и по-късно югославските системи за ПВО.

Малкият размер на ракетата и високата скорост я превръщат в почти неудържима мишена за старите зенитно-ракетни системи. В Русия първият комплекс, способен повече или по-малко надеждно да прехване такава ракета, е „Панцир“.

Старите версии на AGM-88 имаха един недостатък - малък обхват. При такъв обсег ракетният носител е твърде близо до системите за ПВО на противника.

И ако в Ирак и Югославия това е поносимо, то в битка с въоръжените сили на сериозни противници (например, с прехващащи самолети и системи за ПВО на дълги разстояния) това може да излезе скъпо.

Вторият проблем е, че при използването на такива ракети врагът се научава да изключва своевременно радарите си или да ги превключва в пасивен режим. Или по някакъв друг, по-хитър начин да противодейства на успешното им приложение.

Затова през 2005 г. италианските ВВС възложиха разработването на варианта AGM-88E. Програмата получи съкращението AARGM - Advanced Anti-Radiation Guided Misle („Разширена анти-радарна и управлявана ракета“). Нейната разлика е комбинираната глава за насочване, способна да работи както по обичайния начин, така и с радар милиметров обхват.

Последният режим позволява да се откриват радарни антени, дори ако самите радари са изключени. Ракетата също има инерционна навигационна система и като спомагателна - спътникова. Тези системи я довеждат в района, където се предполага присъствието на вражеския радар, след което тя сама започва да търси целта.

Тестовете са успешни и американците поръчват същата ракета за себе си. Тогава никой наистина не знае в какво в крайна сметка ще се превърне. През 2015 г. ракетата е успешно изпитана срещу подвижна повърхностна цел - комбинацията от радарно-търсеща и насочена глава към източник на радиоемисии е много ефективна.

И през 2016 г. в САЩ започна работа по нова модификация. Задачата беше да се „слее” системата за насочване от модела „Е”, със стандартен фюзелаж и реактивен ускорител, благодарение на който ракетата ще лети до значително по-голям обсег. Проектът получи съкращението AARGM-ER (Extended Range - "увеличен обхват").

И сега, след четири години експлоатация, ракетата (все още не е готова за изстрелване) вече е летяла в самолет. Смята се, че това оръжие скоро ще стане серийно. В крайна сметка в тази ракета нов е единствено ускорителят, всичко останало вече се произвежда. И това е много лошо за всички противници на САЩ, включително за Русия.

Неочаквани възможности

Само добавянето на допълнителен обхват към ракета изведнъж се превръща в голям проблем. Сега носителят на тази ракета (самолет на ВМС или ВВС на САЩ) може да я изстреля, оставайки извън района на действие на повечето от съществуващите системи за ПВО в света.

А в случая на далекобойните С-200, С-300PMU и С-400 - ще стоят достатъчно далеч, за да имат време да извършат зенитната маневра и да се измъкнат от изстреляната върху тях зенитна ракета (SAM). Някои местни журналисти дори нарекоха новата ракета „убиецът на С-400“. Малко вероятно.

Руската сухопътна система за противовъздушна отбрана разполага със значителен брой системи за противовъздушна отбрана „Панцир“ за покриване на S-400 в случай на ограничен конфликт.

Освен това в интерес на Сухопътните войски има експериментална разработка по темата „Деривация на противовъздушна отбрана“, резултатът от която вече експерименталната артилерийска система 2C38 - неизлъчваща оптично-електронна система за откриване на въздушни цели, работеща заедно със система за лазерно определяне на целта, 57-мм автоматично оръдие и управлявани ракети. Заедно с „Панцир“, тези системи са в състояние да отблъснат много плътна атака, а фалшивите цели могат да разсейват пропуснатите ракети.

При такива условия вероятността за оцеляване на защитената цел (системите за ПВО на дълги разстояния) е много висока. Освен това, не забравяйте за руските изтребители. С правилното планиране на военните операции и компетентното управление на сили и средства от наша страна те ще посрещнат атакуващия враг много далеч от неговата пускова линия. Шансовете да се отбие ракетата са големи.

Работата е обаче, че американският палубен самолет, за който е предназначена новата ракета AARGM-ER, най-вероятно ще оперира не на сушата, а на военноморски цели. Това е пряката му цел в миналото и американците скоро ще се върнат към това. И тогава изведнъж всичко се променя.

Съединените щати са имали противорадарни ракети и преди. Но за да нанесат удари по повърхностните кораби, техните носители трябва да бъдат в зоната на поражение на военноморските системи за ПВО. И сега, с появата на тази ракета, няма да е необходимо.

Тук няма да даваме реални цифри, но ако вярваме, че обсегът на AGM-88 с новия ускорител ще бъде удвоена, се оказва, че обхватът на насочване на най-новите ни комплекси „Полимент-редут“ е десетки километри под максималния обхват. Не е сигурно насочването на ракети от такова разстояние. Врагът, за разлика от корабите на руския флот, ще може да изстрелва ракети. Това е първият акт на драмата.

Второто е количеството оръжие на борда на самолета. Стандартното средство за авиация на ВМС на САЩ срещу надводни кораби е противокорабната крилата ракета AGM-84 „Харпун“. В зависимост от обхвата, в който е нанесен ударът, палубният самолет F/A-18 може да носи от една до две такива ракети. При поразяване на цел с висок приоритет ще се изстрелят две.

Типичният размер на ударната група, която може да бъде изпратена до целта от един ядрен самолетоносач е 24 самолета, което води до залп от 48 ракети. За да се отблъсне такъв залп, врагът се нуждае от много неща, включително от точния брой канали за насочване. Но основното е, че има нужда от средства за сваляне.

За да бъдат свалени 48 „харпуна“, е необходимо военноморската група на руския флот да може да изстреля около 96 ракети за кратко време. Това е съвсем реално за група от четири военни кораба.

Например, фрегати от проект 22350, които скоро ще станат основа на руския повърхностен флот на далечната морска зона. Всяка от тях има 32 зенитни ракети. Ракетните крайцери от проекти 1164 и 1144 носят още повече ракети (макар и в комплекси, които вече са остарели).

Какво променя новата американска ракета? Това, че е достатъчно лека, че да може да се качва на борда на самолети в големи количества, до четири на самолет.

И също (и това е най-важното) - че корабните системи за противовъздушна отбрана не могат да се използват срещу него, той е насочен към работещите радари! И ако изключите радара, тогава нейната насочваща глава влиза в игра и ще намери радиоконтрастния кораб - и всичко това при близо 100% шанс самолетоносачът да оцелее.

Няма да можем да насочим нашите ракети към тези ракети и не можем да избегнем поражението им чрез изключване на радарите. Ако старият „Харпун“, при цялата си опасност и малки размери, все пак е дозвуков и дава известно време за отблъскване на удара, то сега въпросът е съвсем различен.

AARGM-ER с почти еднакъв диапазон на изстрелване отива към целта повече от два пъти по-бързо, което означава, че времето за отразяване на залп с дори същия брой ракети е наполовина повече. Вместо 48 „харпуна“ с дозвукова скорост, руските кораби ще трябва да се справят с приблизително 96 „много силно свръхзвукови“ AARGM-ER и в плъен залп.

Ако искате да стреляте по всяка цел с двойка ракети, ще трябва да имате 192 ракети в защищаващата се корабна група, което в общи линии ще бъде просто технически невъзможно. И няма да има толкова много насочващи канали и няма да има достатъчно време за отблъскване на удара с толкова свръхзвукови ракети.

Това е проблемът за руския флот, който се създава от един единствен нов ускорител за не най-новата американска противорадарна ракета. Силата на експлозията на 66-килограмова бойна глава, въпреки че няма да позволи да се унищожи кораба, ще нанесе значителни поражения и ще лиши кораба от възможността да се защити.

В резултат на това довършването му ще бъде въпрос на поредната атака. Освен това американците все още имат такава вариант като комбинираната употреба на ПРР и "Харпун". Това изостря дилемата „включете радара, за да получите ракети в антената или да го изключите, за да ви се забият в корпуса и надстройката“. Няма изход в рамките на тази ситуация сред корабите, които сега Русия строи или проектира.

Сухопътните сили и противоракетните сили могат да разчитат на системи за противовъздушна отбрана с малък обсег на действие, „Панцир“ и на 57-милиметровите ПВО-установки (в бъдеще). Но въпреки че има морски вариант на „Панцир“, той не може да бъде поставен в нужното количество на нито един кораб.

Малки по размер зенитни ракети биха могли да помогнат, но те не могат да бъдат доведени до серийно производство по никакъв начин. Неизлъчващи системи за откриване на цели, автоматични оръдия с насочени снаряди и такива снаряди сами по себе си биха могли да помогнат - но те не са във флота, флотът не ги разработва и не ги поръчва.

Могат да помогнат собствените самолетоносачи, чиито самолети могат да свалят носителите преди да изстрелят ракетите, но нашият самолетоносач е един и във вечен ремонт.

С други думи, една евтина модификация на американската серийна ракета вече е в състояние да създаде много проблеми на руския флот.

Изводи за бъдещето

Време е руският флот да се подготви да отблъсне толкова мащабни удари, които той никога не очакваше да срещне. Ключовите компоненти на успеха ще бъдат едновременно разполагане на малки по размер зенитни ракети, хеликоптери с радар, способни да дадат предварително цел указване на корабните системи за ПВО отбрана на разстояние, по-голямо от собствения им обсег, автоматични оръдия с насочени снаряди, заглушаващи системи, които могат напълно да „заслепят“ тези диапазони, в които оперира насочващата се глава на атакуваща ракета.

Всичко това е технически осъществимо ... просто трябва да се направи и това е всичко. И ние също трябва наистина сериозно да се погрижим за неизлъчващите системи за прицелване - това е изискването буквално за утре.

И, разбира се, си струва да се научим от американците как те само за стотинки принуждават своите не толкова богати съперници да харчат огромни пари за разработване на контрамерки за борба с американското оръжие. Мнозина не разбират, че Съединените щати с огромния си бюджет често решават проблема с осигуряването на своите сили с оръжие много по-евтино от нас, които имаме съвсем различен военен бюджет.

Бихме искали също да можем да направим това. Но разработването на инструмент срещу новите американски ракети е все пак по-важно.

Превод: В. Сергеев