Доцент Ангел Кунчев е в първата редица на битката с коронавируса. Главният здравен инспектор на България ръководи армия, която преследва епидемията във всяко кътче на страната. Изключително опитен специалист, доцентът е в системата близо 35 години. Възпитаникът на Висшия медицински институт в Пловдив даде специално интервю за "Марица". 

- Доцент Кунчев, изпаднахте в доста емоционално състояние по повод поредния въпрос за бързите тестове. Много е досадно, но все пак - на какво се дължи това огромно напрежение около бързите тестове за коронавирус? 
- Емоционален съм, защото не виждам смисъла. От една страна, Националният щаб никога не е забранявал и ограничавал хората да си правят бързи тестове. Всяка частна лаборатория или болница е свободна да ги прави.

Колкото повече информация имаме, толкова по-добре. Но да организираме проучване в момент, в който се доказват постоянно нови случаи! Когато основната ни цел е да осигурим лечение на тези хора, да намираме контактните и да ограничаваме заразата!

Да се занимаваме с чиста наука, като проучваме кой има вече антитела - неразумно е! Това означава да се пилее огромен ресурс, като не визирам толкова парични средства, колкото хора.

Колегите от РЗИ не знаят от един месец ни събота, ни неделя, ни работен ден. Не знаят по КПП-та ли да ходят, по търсене на контактни, по връчване на предписания, контрол на обекти. Така че, когато даваш идея, трябва да кажеш кой ще я свърши, с какви пари и кога.

- Да приключим темата с вашия пример от Бургас. Два доказани случая на коронавирус с пациенти, тестват ги с бързи тестове и излиза отрицателен резултат. 
- Да! При това колегите са ги тествали два пъти, за да са сигурни! Мен не ме интересува какво пише в листовките, а какво става в реалния живот.

- Кога разбрахте лично за себе си, че България няма да се размине с коронавируса, който уж беше в далечен Китай?
- Докато се ограничаваше само в Ухан, надеждата на всички беше, че този е подобен на другите два коронавируса - тежкия остър респираторен синдром преди 18 г. и средиземноморския преди 10.

Тогава имаше заболели, дори смъртността беше несравнимо по-висока - при единия 10 процента, а при другия - 30. Но се самоограничиха бързо. Имаше износ със самолети към Америка и Европа, но като цяло останаха изолирани. И двата вируса убиха общо по около 700-800 души.

Тук изнасянето на вируса стана доста интензивно, пример е Италия, по този път върви Испания, донякъде Франция, а вече и Великобритания. Това, което става в последните часове в Ню Йорк, е изключително притеснително.

Там е мълниеносно. Ясно е вече, че няма територия на Земята, която да бъде пощадена. Ще има обаче страни, където ще платят висок данък с много смъртни случаи, а други ще се разминат по-леко. Нашата цел е да сме от вторите.

- Споменахте Ню Йорк, на какво отдавате това наистина светкавично разпространение?
-  Вероятно на създаване на условия за подобно нещо, както стана в Италия, специално в Бергамо. Много колеги вече твърдят, макар че няма как да бъде доказано, че всичко тръгва от мач на местния футболен тим.

-  Да припомним, мачът е от Шампионската лига между Аталанта и Валенсия, игран пред над 44 000 души на „Сан Сиро“ на 19 февруари, 48 часа преди първия смъртен случай в Италия.
-  Точно така. Събирането на десетки хиляди хора на едно място вероятно е повлияло върху мълниеносното разпространение на коронавируса и тежкия резултат.

- Има една теория на сериозни хора, че хиляди китайци, ангажирани с шиене за модните марки, се завръщат заразени в Милано след отпуск за тяхната Нова година, като изобщо не са били контролирани?
-  Чувал съм я и тази теория, но като не сме били там и нямаме данни, не бих искал никого да обвинявам. Но то е логично. Знаете под какъв контрол поставихме нашите завръщащи се китайци. Слава богу, сред тях нямаше случаи. Самите те съдействаха много активно и дисциплинирано. Това допринесе да не направим ранен внос на заболяването от самия Китай.

Вирусът беше пренесен в България основно по две линии. Първата е чрез завръщащи се от засегнатите райони в Италия и в Испания. И втората е от хора, били в европейски ски курорти, които се оказаха невероятни развъдници на вируса.

- Като Банско. Успяхме ли да „хванем влака“ на лекия вариант, за който говорите? С цялата условност на въпроса, само може да се молим да е така.
- Бъдещето ще покаже. Но като правим сравнение с държави, и то от Западна Европа, с които стартирахме почти едновременно, броят на починалите и заразените е в пъти по-голям от нашия. Дали ще задържим? Дай боже! Може би съм прекален оптимист, но активното развитие на епидемията няма да е по-дълго от 2-3 месеца. Ако устискаме през това време, спазвайки препоръките, ще се отървем с много по-малко загуби.

- Какво означава като приемлива бройка заразени за тези 2-3 месеца?
-  Е, това вече не мога да кажа!

-  Но това темпо е задоволително?
-  Абсолютно задоволително. Нещата стартираха в началото на март, вече имаме 240 случая (към момента на интервюто). Това на фона на всичко, което става около България, е много добре.

- Това означава, че оптимистично 3 месеца, броено от старта на мерките, трябва да спазваме същите по отношение на работа, придвижване по улици и магазини, разходки в паркове, пътуване между градовете?

- Вероятно ще трябва, защото, колкото повече ги спазваме, толкова по-добър резултат ще има. Пример са Южна Корея, Виетнам, но азиатските народи вероятно са по-организирани и дисциплинирани. Те са доказателството, че тези мерки работят.
- Имат и много опит, макар и негативен. Да припомним най-важните мерки - дистанция и миене на ръце, това ли са най-важните и елементарните, които препоръчват по цял свят?

- Дистанция е най-важното. Хората го забравят, но за да заболееш, трябва да получиш вируса от друг, който може да е болен или просто го носи. Намаляването на контактите намалява и риска. Също и личната хигиена, която може да помогне, ако сте пипнали заразена повърхност. Носене на лични предпазни средства, дезинфекция у дома, в офисите. Всичко това, взето заедно, намалява риска.

-  Вие какво бихте препоръчали на един обикновен човек, изключвайки споменатите мерки? Говоря за хранене, пиене, въобще какво да правим, когато станем сутрин? 

- Важен е въпросът, защото сами виждате, че много хора го изкарват леко. И ще стават все повече. Всичко зависи от състоянието на организма, на имунната система. А тя е най-фината система в организма.

Има нужда от поддръжка, има нужда от балансирано хранене. Трябва да е богато на белтъчини, въглехидрати и мазнини. Изобщо не е моментът да се правят диети, защото всичко това влияе. Не е момент и за прекаляване с алкохол. Хубаво е да поддържаме и добър физически тонус, колкото и да е трудно това да става у дома. Да не забравяме прием на плодове и зеленчуци. Всичко това помага!

- Ако съм разбрал правилно, вирусът минава първо през гърлото. Може ли да го убием още там, за да не стига до белия дроб и тежките последствия?
- Трудничко! Теоретично е така. Вирусът най-често влиза през носоглътката, очите или лигавицата на устата. Ако в този момент използваме някакъв дезинфектант, сме в състояние да го убием. Но този момент е много кратък.

Вирусът се размножава бързо в клетката, тя се пука, атакуват се нови клетки и така се разпространява светкавично в долните дихателни пътища. Така че малко късен е този момент, за който говорите. Единствено сигурно е да не го приемаме, а не после да се борим с него.

- Оптимист ли сте, че България ще се справи с минимални щети?
- Оптимист съм, че с много дисциплина ще минем с по-малко загуби. Такива ще има навсякъде.

- Два въпроса за Пловдив, свързан сте с града, както личи от биографията ви.
- Да, завършил съм Висшия медицински институт в Пловдив, имам там много приятели, колеги, роднини. Любим град! Винаги с удоволствие се връщам в Пловдив. За мен си остава един от най-красивите градове в Европа, не само в България.

- Справя ли се Пловдив с коронавируса?
- Засега да! Нормално, Пловдив е сред най-големите градове и ще бъде сред най-сериозно засегнатите, тъй като има голяма концентрация на хора. Но разполага с великолепни екипи в РЗИ, в болниците, Инфекциозната е с добри възможности. Градът се справя.