Потребителската такса за посещение при общопрактикуващ лекар да се увеличи на 5.10 лв. Тази идея се лансира сред съсловието на джипитата. Тя получава подкрепа, както от представители на Българския лекарски съюз, така и на Сдружението на общопрактикуващите лекари. Джипитата, които я споделят, са на мнение, че реализирането ѝ би могло да отсее пациентите, които наистина се нуждаят от преглед при общопрактикуващ лекар, от тези, които отиват при джипито само, за да си поговорят с него.
 
Идеята е таксата за посещение при джипи да се обвърже с минималната работна заплата, която в момента е 510 лева. Така, ако се приеме, че ще заплащаме 1 процент от тази сума, при посещение при лекар ще трябва да вадим от джоба си 5 лева и 10 стотинки.
 
Предложението подкрепя д-р Костадин Сотиров, председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари в Пловдив, обяви той пред Дарик:
 
„Два пъти се увеличи минималната работна заплата, а тази такса си остава същата и тя вече няма тази роля, която би трябвало да изиграе. Тя, освен съфинансираща роля за семейните лекари, има и задачата да ограничи безсмисленото потребление. Защото един човек, който не плаща такава такса, може пътьом да мине да си поговори с джипито. В това време обаче има хора, които наистина страдат и са болни и чакат в чакалнята, и не можем да ги прегледаме, защото някой минавал оттук и искал да си поговори. Точно премахването на това безсмислено посещение при лекаря е задачата на тази такса. Защото, когато ти трябва да заплатиш такса в размер на 5.10 лв., ти няма да губиш времето на лекаря, а ще отидеш при него само, когато наистина имаш проблем. Така и лекарят ще може да отдели по-голямо внимание на хората, които наистина имат проблеми. Затова тази такса трябва да я има. Това не е само в България. В Холандия, например, тази такса е 10 процента от стойността на прегледа”, посочи д-р Сотиров.

Според него европейските практики би трябвало да се следват. 
 
Общопрактикуващият лекар е на мнение, че работата на съсловието ще се подобри значително, ако оборудваме лекарите с регистратори, с медицински сестри, а също и с ехограф, така че пациентите да не се изпращат на различни места за ултразвуково изследване.