Юристът д-р Тодор Капитанов отговори пред "Труд" на един прелюбопитен въпрос, който е много актуален особено след разразилата се дискусия относно заплащането на първия ден от болничния. 

БЛИЦ припомня, че Бойко Борисов сложи край на дебатите, като каза, че държавата ще поеме първия ден от болничния и той ще се заплаща. 

Млад мъж се интересува дали болничните дни, които всеки служител си взима, когато е с влошено здравословно състояние, се признават за трудов стаж.

Ето и отговора на експерта: 

Работникът или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето.

Кодексът на труда предвижда случаи, при които при наличие на трудово правоотношение за определено време, през което работникът и служителят не е работил, се признава за трудов стаж.

Тези изключения са уредени в чл. 352, ал.1 от Кодекса на труда. За трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят е ползвал неплатен отпуск за временна неработоспособност.

Законът посочва, че за трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил, в следните случаи:

1. почивните и празничните дни;

2. ползваните платени отпуски, независимо от тяхното основание и начина на заплащането им;

3. ползваните неплатени отпуски, установени с този кодекс или с други нормативни актове, когато това изрично е предвидено;

4. ползваните неплатени отпуски за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст;

5. времето, прекарано в курсове, школи и други форми за професионална квалификация и преквалификация с откъсване от производството;

6. времето, през което работникът или служителят не е работил поради неправилно недопускане на работа;

7. времето на отстраняване от работа по реда на чл. 33, ал. 2 – 4 от Кодекса на труда от 1951 г. за извършено престъпление във връзка с работата, ако работникът или служителят не е бил привлечен като обвиняем по съответния ред;

8. времето на отстраняване от работа, след като работникът или служителят е бил привлечен като обвиняем, както и времето на отстраняване от работа по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, ако работникът или служителят е бил оправдан или наказателното преследване е било
прекратено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление;

9. в други случаи, установени от Министерския съвет.