Лекар от ВМА заговори за К-19 и кръводаряването

Проф. д-р Румен Попов, ръководител на Центъра по трансфузионна хематология на ВМА обясни, че за много от пациентите ни кръвопреливането е животоспасяващо. В страницата във фейсбук на здравното заведение той отговори на най-важните въпроси:

Заради пандемията осигуряването на болниците с кръв и кръвни продукти е затруднено. Още в училище децата трябва да бъдат запознати, че кръводарителството е спасен живот", посочва още медикът.

Проф. Попов, във Военномедицинска академия стартира кръводарителска кампания под наслов „Бъди един от нас! Дари кръв – спаси живот!“. Отзовават ли се хората?

По време на тази пандемия осигуряването на болниците с кръв и кръвни продукти е затруднено в световен мащаб, не само тук в България. Хората изпитват известен страх да посещават трансфузионните центрове и да даряват кръв, но аз мога да ги уверя, че сме взели всички необходими мерки, за едно безопасно и сигурно кръводаряване.

Всъщност, за да разрешим проблемите на трансфузионната сигурност в България, е необходимо всеки здрав гражданин на нашата страна между 18 и 65 години редовно да дарява кръв. Колкото до тази кампания, да, хората започнаха да се отзовават и всеки ден имаме кръводарители, които откликнаха на призива за доброволно и безвъзмездно кръводаряване.

Звучи похвално, но моето лично убеждение е, че българинът няма нагласата да дарява кръв.

Вижте, трябва да се работи постоянно в насока за спечелване на обществото за доброволното и безвъзмездното кръводаряване. Още в училищата децата трябва да бъдат запознати с този проблем, защото кръводарителството е и спасен живот, и когато навършат 18 г. едно от първите неща, които трябва да направят, е да дойдат в трансфузионните центрове и да дарят кръв.

Няма ли да се реши проблемът, ако вземането на кръв за медицински нужди е платено?
Навсякъде в нормалните държави кръводаряването е доброволно и безвъзмездно. Така е в Европа, в САЩ, в Канада… Платените форми са при една малка част от кръводарителите. Това са т. нар. донори на тромбо- и плазмафереза, защото при тях през апаратите за плазмафереза преминава литър, литър и половина кръв и тя трябва да бъде заплатена.

Кой може да дарява кръв?

Както вече казах, кръв може да дарява всеки здрав български гражданин от 18 до 65 години, като мъжете могат да даряват 5 пъти в годината, а жените – не повече от 4 пъти. Минималният интервал от кръводаряване до кръводаряване е 60 дни.

А кой не може да дарява кръв?

Има хора, които действително не могат и няма да могат да даряват кръв, въпреки тяхното желание. Това са хора, които имат сериозни хронични заболявания и в нашия стандарт по трансфузионна хематология са поместени всички тези заболявания, които могат да бъдат или временна причина за отказ от кръводаряване, или постоянна причина за отказ от кръводаряване. Те са много и ние, които работим в трансфузионната мрежа, познаваме много добре тези противопоказания. В крайна сметка нашата основна задача е да защитим здравето на кръводарителите, така че след едно нормално кръводаряване те да се уверят, че няма нищо страшно и биха могли да дойдат и отново да дарят кръв. Затова е много важна грижата за донорите преди, по време и след кръводаряване. Ние трябва да я покажем и я показваме, за да се чувстват кръводарителите добре и да ни вярват.

Живеем в екстремна ситуация на пандемия от COVID-19. Доколко защитен е кръводарителят в тези условия?

Благодаря ви за този въпрос. Миналата година, когато започнахме да работим при тези извънредни мерки, основната задача беше да защитим здравето както на кандидат-донорите така и на хората, които работят в трансфузионните центрове. Изключително важно беше да постигнем това равновесие - кръводарителите да ни вярват, за да продължат да посещават трансфузионните центрове, а хората, които работим с кръв и кръвни продукти, да бъдем защитени от евентуална зараза. Това са двата основни момента, които ние повече от година следваме в нашата ежедневна работа и успяваме да се справим.

Има ли специални указания как да се подготвим преди кръводаряване?

Това, което винаги съветваме нашите кандидат-кръводарители, е да се наспят добре предишната вечер, сутринта да закусят и след това да дойдат дарят кръв. Много важно е, ако имат някакви заболявания, те да бъдат декларирани при попълване на въпросника преди кръводаряване. Ако пък имат някакви оплаквания в момента, те да бъдат коментирани с лекаря по време на прегледа, за да може да вземем съответното компетентно решение дали ще ги допуснем до кръводаряване, или не.

Много хора се страхуват от иглата. Как протича самото вземане на кръв – страшно ли е, болезнено ли е?

Нашата изключително важна задача е при работата с кръводарителите да направим така, че те да се чувстват спокойно. За тях по време и след кръводаряването се грижат опитни медицински сестри. Това е начинът някои хора да преодолеят страха от иглата и въобще от кръводаряването. В крайна сметка няма нищо страшно, но понякога се случват нежелани реакции. Нашата задача е да ги предотвратим, а ако възникнат, да ги овладеем бързо, така че донорите да се чувстват комфортно по време и след кръводаряването.

Каква е допустимата доза кръв, която се взема от донора?

У нас физиологичната доза е регламентирана – 450 ± 10%. Така че в България се взима от 405 мл до 495 мл. Разбира се тук пристъпваме много внимателно, имаме предвид теглото на донора, пола и много други неща, които влизат при определяне на дозата, която ще вземем от него.

За колко време се възстановява взетата кръв?

Като взет обем 24-48 часа след кръводаряването, а като клетъчен състав възстановяването е около 21 дни.

Трябва ли след вземането на кръв да се спазва някакъв специален режим?

Това, което съветваме кръводарителите, е в деня на кръводаряването и на следващия ден да не извършват активна, тежка физическа дейност, да пият повече течности и да се хранят нормално. Няма нещо строго специално, което да се спазва, извън тези указания.

„Бъди един от нас! Дари кръв – спаси живот!“. Колко живота може да спаси един кръводарител, от една страна, и от друга страна – която е кръвната група от която се нуждаете най-често?

Ще отговоря на въпроса ви отзад напред. Най-рядката кръвна група е тази, която липсва в момента. Понякога сме имали проблеми с кръвна група А+, понякога с 0 +, различно е. Нашата работа е много динамична.

Всичко зависи от броя на пациентите, които са приети тук във ВМА, диагнозите, необходимостта от кръв и кръвни продукти, така че най-рядката кръвна група е тази, която липсва в момента в трансфузионните центрове. В последната година много често говорим за реконвалесцентна кръвна плазма, което е разбираемо в период на пандемия, и трябваше да направим всичко необходимо - и го правим, за да подсигурим нуждаещите се пациенти с COVID-19 с реконвалесцентна плазма.

Обаче това е едната страна на проблема. Има и друга страна – и това са многото пациенти с други сериозни заболявания, които се нуждаят от лечение с кръв и кръвни продукти. Нека не забравяме, че при една част от тях кръвопреливането е и животоспасяващо. Ето защо постоянно трябва да работим в това направление - хората да бъдат информирани и да знаят, че нуждаещите се от кръв и кръвни биопродукти са много.

И то не само за някакъв момент – примерно днес да дойдат да дарят кръв 50 човека, а след това да не идват в трансфузионните центрове 2-3 години. Така няма да решим проблемът. За да има адекватна трансфузионна сигурност в България, начинът е един-единствен – всички здрави хора от 18 до 65 г. редовно да даряват кръв. Само тогава бихме могли да имаме адекватен резерв от кръвни продукти и да задоволим необходимостта на всеки нуждаещ се пациент.

Случвало ли се е да няма кръв за някой спешно нуждаещ се от кръвопреливане пациент?

Временен недостиг на кръв и кръвни продукти се случва и в нашата болница, и в други болници, случва се и по света. Но мога да ви кажа, че в последните две години, а сигурно и повече, няма такъв случай във ВМА - да има пациент, който да не е осигурен адекватно с кръв и кръвни продукти. Винаги сме се справяли – някой път по-лесно, друг път много трудно, но в крайна сметка решаваме проблемите. И ако повечето хора даряват кръв, ще бъде по-лесно и по-качествено лечението на тези пациенти.