„Моята мечта е да се махне този коронавирус. Тези маски, дезинфектанти и др. ужасно много ме умориха. Идва ми да го пребия. Това е единственото нещо, което искам да пребия. Аз и на дядо Коледа си пожелах това, и на рождения си ден ще си го пожелая, и на падаща звезда. Ето за това си мечтая“.

Това е написано от дете в тетрадка за упражнения, пише 24Родопи.

Заданието е под точка 20-„Разкажи за твоята мечта в кратък текст от 3 до 5 изречения“.

До това докарахме децата. Да искат да пребият невидимия, който скова от ужас родителите им и промени ежедневието на най-малките. Да си пожелават, да мечтаят за „махане на вирус“.
 
Наскоро връщали ли сте се назад във времето?
 
Там, на очукания чин. Върнете лентата. Важно е.

Учителят бе полубожество, чието мнение бе господстващо. Просветната ни система даваше енциклопедични знания. Кихане и кашляне в час водеха до забележка „по-тихо“. Лекарят пращаше в класната стая с „нищо ти няма, айде обратно“.

Сега.

„Елате да си приберете детето спешно! Има висока температура (36,9), кашля, не е добре!“. СМС апел към родители. Ученикът се прибира по спешност. Дремва пред телевизора и след час едва не… се качва на тавана от дивотия. А „високата температура“ е станала 35,9 градуса.
 
Превърнахме децата в заложници на собствените си страхове.
 
Не е ли опасно насажданото мнение, че най-малките не боледували, изкарвали вируса на крака, но пък заразявали наред?! Защо шеф на една здравна инспекция призова наскоро към „непримиримост към неспазващите мерките“?

Движим се по много, много опасна плоскост.

Затваряме здрави и прави деца в килиите, охранявани от паника и ужас. Апелираме към едва ли не саморазправа (може би бой с тояги и камъни) към хора без маски на улицата.

Който не се страхува е еретик. Всички трябва да вярват и умират от страх по 199 пъти на ден от жестокия вирус. Никой няма право да живее вече нормално?!

Сочеха с пръст, разгневено и до полуда бясно, Швеция. И тогава, и сега, скандинавската държава продължава своя естествен ритъм. В момента с най-малко заразени, с най-малко починали. 
 

Отшелници
 
За някои е добре дошло. Асоциалното поведение се толерира, аплодира, призовава.  Неистово желание да се дистанцираш, да се скриеш, да се изолираш и да зяпаш зомбирано дисплея на устройството, което единствено те свързва с останалия свят.

Аскетизмът на уплашените, умиращи всяка минута в пъкъла на собствения ужас. Отказващи да приемат отново живота.

А той ще свърши, сега или след години. Няма начин. Всяка минута те приближава към края. А дали ще я прекараш под ключ в изолация или сред приятели, изборът е твой. Но не бийте с тояги тези, които искат да живеят.
 
Предалите се на ужаса вече са мъртви.
 
Защо човечеството е просперирало? Първите хора се събират на групи, разбирайки, че така шансът им за оцеляване е по-голям. Най-умният и най-силният поема ръководството. След това се сдружават с другото племе. Съюзът отново е на същия принцип.

Умният ръководи, силните стават ловци и войници, жените гледат децата, старците дават акъл въз основа на опита си. В един момент най-учените осъзнават, че трябва да направят нещо, с което да улеснят войници, ловци, майките. Така започват откритията.

Просперитетът на човечеството се дължи основно на едно-социализация и взаимност.

А сега? Нека се разделим…
 
Погледнете към Изток
 
Япония спря с тестовете, спря с данните, зачеркна коронавируса от ежедневието. Който е болен отива в болница. Стига паника и страх, стига психонатиск върху хората.

Три са основните символи на тази далечна страна. Слънцето олицетворява всички добродетели. Хризантемата и шаранът са другите два. Цветето оцелява дори в най-свирепия студ и пробива през снега. Рибата плува срещу течението.

Сега разбирате ли защо не зъбато животно е символ на Япония? Усещате ли духа на самураите и нагласите на един народ, който винаги успява да се справи?
 
Не пипайте децата!
 
„Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно; който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно.

И който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема; а който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него ще е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина“.

Думите на Христос.

Децата пишат писма за мечтите си. Не ги вкарвайте в килиите на собствените си страхове. По-добре бъдете като тях.