Здравният министър Костадин Ангелов разреши плановите операции от утре, което предизвиква въпрос дали леглата, които са определени за лечение на заразени с коронавирус, ще бъдат намалени.

Каква е ситуацията в "Пирогов", болницата, която бе на първа линия в борбата с панедмията?

"Да, леглата ще бъдат намалени. Знаете, че в "Пирогов" беше заделена 50% от легловата за ковид болни. Сега част от тях ще бъдат освободени, но оставаме под напрежение - ако болните се увеличат, ще ги върнем", каза проф. Асен Балтов, изпълнителен директор на "Пирогов" пред Bulgaria ON AIR.

Той уточни, че засега леглата ще бъдат намалени със 150 - от 400 на 250, а тези за тежки случаи - от 48 на 36.
"В "Пирогов" се лекуват около 150 заразени с коронавирус, 18 от тях са интубирани и в тежко състояние. Добрата новина е, че и днес изписахме 17 души. Радваща е тенденцията, че излекуваните са в пъти повече от заразените", добави проф. Балтов.

Плановите операции не са извършвани от два месеца и според Балтов ще бъдат необходими поне три месеца, за да бъдат наваксани. Но специално за "Пирогов" той не вижда опасност за пациентите заради факта, че те са били отлагани.

"При нас 85% от случаите са спешен прием, плановите операци са около 20%. Всяка болница има лист за чакащи, при нас са записани за месец напред. При самото постъпване ще се извършва бърз антигенен тест, които ще се заплащат от касата. Ако е заразен, ще постъпи след преминаване на инфекцията", разясни директорът на болницата.

Загубиха ли болниците от пандемията?
Смятам, че доста голяма част от болниците, с преведените средства от държавата, са в по-добро състояние, отколкото биха били без епидемията. Специално за "Пирогов" не мога да се оплача, имахме добро финансиране от Касата. През цялото време ние бяхме на първа линия срещу пандемията. Част от персонала получи по-високи заплати, каза проф. Балтов.

Той допълни, че в болницата над 750 негови колеги са преболедували вируса, а 500 са ваксинирани. С намаляване на натиска и завръщането на медиците на работа в болницата вече няма необходимост от доброволци.

"В момента трупаме опит не само у нас, но и в цял свят. В Англия, Русия и Китай се слагат векторни ваксини, ще стане ясно и при тях какви ще бъдат страничните реакции. Отложете вземането на решение за след два месеца, тогава ще имаме по-голяма информация. Казвам за след два месеца, а не след година", уточни той.

По думите му двете ваксини, които са одобрени в момента в Европейския съюз, действат срещу т.нар. нов английски щам.
У нас предстои втората фаза на ваксинирането, която ще обхване старческите домове, учители и преподаватели във ВУЗ-ове. Според проф. Балтов масовото ваксиниране у нас може да започне в края на март и началото на април.

"Ако махнем бройката на децата до 18 г., които не подлежат на ваксинация, преболедувалите, които могат да изчакат - в средата на годината може с ваксинираните да достигнем по-голяма бройка от тези, които трябва да бъдат ваксинирани".

Той препоръча да не се правят прибързани изводи от намалелите случи на коронавирус и за разхлабване на мерки може да се говори на по-късен етап.

"Нека да мине следващата седмица, защото тогава ще стане ясен ефекта от пускането на децата на училище. Искам да тръгнем в добра посока, да не дърпаме Дявола за опашката", призова професорът.

Според него нарастването на случаите през ноември, които доведоха до тежки дни за здравната ни система, се дължат на няколко фактора.

"Учениците тръгнаха на училище на 15 септември, самите ние се успокоихме през лятото, виждахме се с близките си, имаше протести, които също изиграха роля... И в крайна сметка го отнесе здравната система", каза проф. Балтов.

По думите му начинът да намерим баланса и да се съхраним и психически в пандемията е спазването на мерките. Ваксинацията също ще помогне за борбата срещу коронавируса.