"Мисля, че беше правилно решението за масова ваксинация, предвид нивото за нагласи в населението, но за съжалението проблема с фармацевтичната индустрия, проблема, че не са пресметнати потребностите, доведе до отмятаната на зелените коридори". Това заяви професор Илко Гетов в ефира на БНТ, коментирайки спирането на зелените коридори за ваксиниране поради липса на препарати. 

По негова информация, средно в света 3 на 100 човека са ваксинирани. Има и държави като Израел, където са 89 на сто. От нашите съседи най-много са ваксинираните в Сърбия - почти 19 на сто. "Ние се приближаваме към 2.9 - средното за света. Ако сметнем преболедувалите и ваксинираните, ние сме постигнали 26-27% необходими от създаването на колективен имунитет", поясни Гетов. 

Професорът даде и разяснение, дали може да използваме за ваксинация руската ваксина "Спутник V". "В България може да се използват само разрешените от Европейския съюз (ЕС) ваксини, доставени директни от производителя. Употребата на други ваксини е възможна, ако те са включени в списъка на европейската агенция. Чисто регулаторно няма как да търсим ваксини от други страни", каза той. 

"Що се отнася до Унгария, тя използва национално разрешение за руската ваксина. Руската ваксина може да се прилага само на унгарска територия. В България са въведени изисквания на европейската агенция за лекарствата и няма вариант за солови акции", добави професорът. 

"Няма кампания срещу АстраЗенека. Няма основание да се колебаем и избираме. Няма специфични състояния и противопоказния за ваксините. Всичките ваксини постигат една и съща цел. Хората могат да бъдат спокойни", каза на свой ред професорът по имунология Мария Николова. 

По думите ѝ, забавянето с ваксините е временно препятствие. "Прави се всичко възможно да има гъвкавост в логистиката и се прави всичко възможно кампанията да постигне поставената цел. Очаква се включване и на нови производствени мощности. Смятам, че ще се навакса. Ваксината на Джонсън и Джонсън е най-близо до появата на нашия пазар", каза още тя. 
 

В момента две ваксини се разглеждат активно за одобрение от Европейската агенция по лекарствата - тази на "Джонсън и Джонсън", а другата също е РНК, както на "Пфайзер" и "Модерна", обясни проф. Гетов. Много активно се работи и по пускането на "коктейла" от моноклонални антитела, с който президентът Тръмп беше лекуван от коронавирус, допълни Гетов. 

Гетов коментира и информацията, че бременни жени не трябва да се ваксинират. "Препоръката на борда по акушерство и гинекология казва, че жени, които планират в близките месеци бременност, бременните и тези които кърмят би трябвало да се въздържат от ваксинация по простата, причина защото не са тествани върху бременни и кърмещи жени. Това е заложено в следващите стъпки за управление на риска. В UK вече има одобрено клинично изпитване за деца", каза той. 

"Възможно е дозите от различни ваксини да се комбинират. В тази насока се правят клинични проучвания. Препаратът на Оксфорд се съчетава със "Спутник V". Оксфорд разчита да увеличи своята ефективност по този начин. Ключът е в имунната памет, от нея зависи колко ще продължи имунитета, а не от наличието на антитела. Засега не можем да отговорим колко време ще продължи имунитетът, защото РНК ваксините с нов препарат и нямаме наблюдения", каза на свой ред Николова. 

Другата насока е добавянето на трета бустерна доза, специфично разработена за новите щамове след известен период от време допълни Гетов. 

Ще ни защитят ли ваксините от новите щамове? 

"Коронавирусът е вирус, който непрекъснато се променя. Неговата задача е да заразява максимално. Южноафриканския щам е по-заразен, води до по-голяма смъртност.

Мога да кажа това, че тези ваксини, които към момента са разработени, във висока степен защитават от заразяване и във висока степен защитават от разпространение на вируса. Тоест, когато сте ваксиниран, вие не заразявате околните", поясни Гетов. 

"Британският е бързо разпространяващ се, но не е проблем за ваксините, докато разликите са доста по значителни с южноафриканския и бразилския, затова ефективността е значително по-ниска. Логиката на еволюцията на вирусите не е към по-смъртнотосни щамове. Въпросните бързо се ограничават. За около две години ще се стигне до някакво равновесие", каза на свой ред Николова. 

"На този етап защитата на децата не е на първо място с ваксина, защото протичането при тях не е толкова тежко, няма тежки усложнения, но в един бъдещ етап може и да се помисли за това. Новородените може да разчитат на антителата на своите майки", каза още тя. 

По думите на Николова, преболедуването на вируса може да се смята за първата доза на ваксината, след това имаме нужда само от "буст". "Във Франция преболедувалите до 55 години имат нужда само от една доза", даде пример Николова.

По думите на Гетов, хапче скоро срещу К-19 няма да има, но се работи върху ваксина на АстраЗенека във вида на спрей. "Ваксините са най-стойностно ефективния начин за справяне с пандемията. Когато има нужда от терапия, вече се ангажират много ресурси, много персонал", добави Гетов. 

"Имаме шанс до есен да постигнем необходимия брой за колективен имунитет до есента", не категоричен Гетов. 

"Това е логиката на живота. Не може безкрайно да сме в локдаун, трябва да се търси оптималното решение", заяви Николова за отварянето на заведенията на 1 март.