„В момента е сезонът на респираторните инфекции и това, което изкашлят и изкихват болните – тези малки пръски, съдържащи заразени клетки пренасят различни вируси. В момента те са много – бокавируси, аденовируси, риновируси, малки случаи на респираторен синцитиален вирус (РСВ), 887 регистрирани случая на коронавирус.

Грип още няма“, това заяви проф. Тодор Кантарджиев.

„Тези вируси ще се задържат. Те имат известна сезонност“, поясни той.

Мерки срещу вирусите 

По думите му, маските са един от хубавите варианти за предпазване.

„Най-важното е който киха, кашля, има температура, трябва да се изолира. Хубаво е хората в риск, възрастните, да имат маска и да я ползват, когато сред тях има много хора“, заяви професорът в сутрешния блок на БНТ.

Той посочи още, не бива да се прекалява с витамините и имуностимулиращите вещества.

„Когато има активно слънцегреене, витамин Д е полезен. Полезен е витамин Ц. Ударни дози по 1-2 грама за дълги периоди не бива да се взимат. Всеки трябва да се консултира все пак с лекар“, посъветва проф. Кантарджиев.

По думите му, масовата заплаха от грип е през декември, а първите случаи започват през ноември.

„Хубаво е сега хората да се ваксинират. Ще бъдат спокойни, че след седмици организмът им ще бъде маскимално готов да посрещне вирусите в носоглътката“, обясни той.

Професорът поясни, че грипните ваксини на нашия пазар имат период от година и половина, в който защитават.

Коварни гадинки 

Относно данните за бум на дървеници в София, той посочи, че проблемът не е толкова голям, но хората трябва да имат едно наум, когато ползват хотели и транспорт.

Проф. Кантарджиев каза как да се справим с тази страшна напаст, трябват ни боб и огън!

„Трябва да се видят дървени сглобки, обикновено където е старо дърво, ламперии, дали има буболечки – много неприятни, кафяви, и най-вече да се види дали има от техните екскременти.

Гледайте за черни точки или тъмнокафяви точки. Значи там няма да сядаме на този стол, няма да ползваме този креват, защото може да ги занесем вкъщи“, каза проф. Кантарджиев.

Това обикновено става с багаж. Бельо и пижами трябва да бъдат в найлонови пликове.

Дървениците не пренасят тежки инфекциозни болести, но могат да причинят много неприятен сърбеж, разчестване и евентуално инфектиране. В България те не са масови.

Дезинфекция и на малките ранички 

Експертът коментира и друга зараза, придобила популярност.

„Морската бактерия е един микроорганизъм. Работил съм с него, имам и публикация.

Развива се в т.нар. бракични води, където морската вода се смесва със сладката вода – делтата на Дунав. Черно море е бракично. Мътно е, защото има ниско съдържание на сол“, обясни той.

Въпросният микроорганизъм причинява много тежка инфекция на места, където има рани по тялото. Затова, по думите му, всяка раничка трябва добре да се дезинфекцира, особено за хората на места, където е имало наводнения и придошли води.

„Не гледайте трагично. Всяка раничка трябва да се лекува“, направи проф. Кантарджиев забележка на водещата на сутрешния блок Христина Христова.

„Ама то понякога става и във водата, професоре“, констатира тя тъжно.

„Когато бях дете, да ме чуят майките, вкъщи имаше едно шише с йод. И порежеш ли се, удариш ли се, ужилиш ли си коляното, винаги се дезинфекцира.

Хубаво е да се дезинфекцира с нещо, което е безцветно. Това трябва да е навик във всяко семейство“, категоричен беше експертът.

Опасности в зимнината 

В сезона на туршиите той посочи, че ферментиралите продукти са най-добрите антиоксиданти. Ферментацията в България става главно с лактобактерии – това, което хората го слагат в хапчета и ни го продават като пробиотици. Те се съдържат в туршиите, бялото саламурено сирене и най-вече киселото зеле.

„Най-важното е, когато се стерилизира, особено месо, трябва да се внимава много. Месото първо да е измито, термично обработено, бурканите се затварят и трябва 2 часа и половина, за да няма бактерии и спори на бактерии.

Трябва един ден да се остави на стайна температура, да прораснат ако са останали спори, и да се вари втори или трети път“, предупреди проф. Кантарджиев.

„Отвориш ли консерва домашна с месо, трябва 10 минути да се обработи термично – да се пържи, да се вари, и тогава да се яде“, заяви той.

Проф. Кантарджиев каза още, че натриевият бензоат, който се използва като консервант, може да предизвика стомашни и други проблеми, да наруши действието на определени лекарства и дори да причини рак. Затова не такива продукти не трябва да се консумират често и редовно.

„Аспиринът е много добър като консервант, само не трябва да се прекалява, да е в голямо количество“, добави той.