Ким Виктори била парализирана на легло и изгорена жива. Точно навреме някой я спасил, но внезапно тя била превърната в ледена скулптура в бюфета за круизен кораб. След това станала обект на експеримент в лаборатория в Япония. Тогава тя била нападната от котки, пише BG VOICE.

Кошмарни видения като тези поразяват Ким Виктори по време на хоспитализацията й тази пролет за тежка респираторна недостатъчност, причинена от коронавируса. Тя е толкова неспокойна, че една нощ вади дихателната си тръба на вентилатора, друг път падна от стол върху пода на интензивното отделение.

„Беше толкова истинско и бях толкова уплашена“, спомня си 31-годишната Виктори, която вече се е прибрала в дома си във Франклин, Тенеси.

До поразителна степен много пациенти с коронавирус съобщават за подобен опит. Наречен болничен делириум, явлението преди това се наблюдава най-вече в подгрупа от по-възрастни пациенти, някои от които вече имат деменция, а през последните години болниците приеха мерки за неговото намаляване.

„Всичко това е заличено от Covid“, казва д-р Е. Уесли Ели, съдиректор на Центъра за критични заболявания, мозъчна дисфункция и оцеляване в университета Vanderbilt и административната болница за ветерани в Нашвил, чийто екип разработи насоки за болниците за свеждане до минимум на делириума.

Сега, състоянието обхваща коронавирусните пациенти от всички възрасти без предишни когнитивни нарушения. Доклади от болници и изследователи предполагат, че около две трети до три четвърти от пациентите с COVID-19 в Интензивни отделения са го преживявали по различни начини.

Някои имат „хиперактивен делириум“, параноидни халюцинации и възбуда, други са с „хипоактивен делириум“, интернализирани визии и объркване, които водят до оттегляне на пациентите и комуникация, а някои имат и двете.

Преживяванията не са просто ужасяващи и дезориентиращи. Делириумът може да има пагубни последици дълго след вдигането му, удължаването на болничния престой, забавяне на възстановяването и увеличаване на риска на хората от развитие на депресия или посттравматичен стрес.

Освен това здравите по-възрастни пациенти с делириум могат да развият деменция по-рано, отколкото иначе биха развили и могат да умрат по-рано, установиха изследователите.

„Има повишен риск от временни или дори постоянни когнитивни дефицити“, казва д-р Лорънс Каплан, директор на консултативната психиатрия за връзка в Калифорнийския университет, Медицински център в Сан Франциско. „Всъщност е по-опустошително, отколкото хората осъзнават.“

Предпоставките за делириум са широко разпространени по време на пандемията. Те включват дълги болки от вентилаторите, тежки успокоителни и лош сън.

Други фактори: пациентите са предимно неподвижни, от време на време са връзвани, за да ги предпазят от случайно изключване от търбите и получават минимално социално взаимодействие, тъй като семействата не могат да ги посещават, а медицинските специалисти носят предпазно облекло и прекарват ограничено време в стаите на пациентите.

„Това е като перфектната буря за генериране на делириум, всъщност наистина е така“, казва д-р Шарън Иноуе, водещ експерт по делириума, който основава програмата за болничен живот на възрастните хора, насоки, които помогнаха за значително намаляване на делириума сред по-възрастните пациенти. И нейната програма, и д-р Ели са разработили препоръки за намаляване на делириума по време на пандемията.

Самият вирус или реакцията на организма срещу него също може да генерира неврологични ефекти, „превръщайки хората в състояние на делириум“, казва д-р Саджан Пател, доцент в Калифорнийския университет в Сан Франциско.

Изчерпването на кислорода и възпалението, което изпитват много тежко болните пациенти с коронавирус, могат да засегнат мозъка и други органи, освен белите дробове.

Бъбречна или чернодробна недостатъчност може да доведе до натрупване на лекарства, стимулиращи делириум. Някои пациенти развиват малки кръвни съсиреци, които не причиняват инсулти, но стимулират финото нарушаване на кръвообращението, което може да предизвика когнитивни проблеми и делириум, каза д-р Инуе.

Някои пациенти с коронавирус развиват делириум дори след сравнително кратък престой в Интензивно отделение.

57-годишният Анатолио Хосе Риос бил интубиран само четири дни в Общата болница в Масачузетс и не получавал силни успокоителни. И все пак, когато седацията била премахната, той чул гръмове и видял проблясъци на светлина и хора, които се молят за него.

„О, Боже, това беше страшно“, разказва той. „И когато отворих очи, видях същите лекари, същите медицински сестри, които се молеха за мен в съня ми.“