Япония е една от най-гъсто населените страни в света. С нейните 126 милиона души, държавата е на 11-то място на планетата, върху територия, която е едва три пъти и половина по-голяма от тази на България.

В район „Голямо Токио“, включващ по-голямата част от префектурите Чиба, Канагава, Сайтама и Токио, живеят 32 милиона души, като гъстотата на населението му в градската част е 8817 души на квадратен километър. Япония има най-много възрастни хора на глава от населението в световен мащаб.

Още от пролетта, здравните експерти от всички държави следят разпространението на COVID-19 в Япония. Ниските нива на смъртност и заболеваемост родиха различни теории и хипотези.

За анализаторите този въпрос е жизнено важен, защото Япония предприе различни мерки от Европа и Съединените щати. Към днешна дата, от COVID-19 в Япония са починали под 2500 души, а заразени са около 170 000

Доктор Казуаки Джиндай е специалист по инфекциозни болници в Министерството на здравеопазването на Япония.

След като завършва медицина в Университета в Каназава, доктор Джиндай специализира в Университета в Орегон и Университета в Киото. Работил е като епидемиолог към Световната здравна организация със специални мисии из цяла Африка. 

В телевизионно предаване той разкрива как страната се бори с коронавируса.

Ето какво казва той:

"На какви мерки разчита Япония в момента? На езика на епидемиолозите в хода на пандемията, ние приложихме подход, който акцентира върху огнищата на заразяване. Търсехме и намирахме цели вериги от инфектирани, проследявайки връзките им назад във времето.

Само в региона на Токио живеят 37 милиона души. Това е около 6 пъти цялото население на моята страна. В същото време броят на тестовете, които вие сте направили е сред най-ниските в света.

В началото на тази ситуация, ние нямахме капацитет да направим по-широко тестване на населението. Затова се насочихме към хората със симптоми и тези, които са в сериозно състояние. В началото тествахме стратегически с PCR.

Търсехме хора само със симптоматика и сложни случаи, за да можем да запазим капацитета на тестване. Вторият метод беше да идентифицираме огнищата на зараза и всички контактни на тези огнища.

Затова, според мен, в началото, броят на лабораторните тестове беше нисък. Сега правителството и районните общини изградиха местни центрове за тестване, следователно капацитетът ни е по-голям отпреди. Идеята обаче си остава същата.

Имаме определена стратегия на лабораторно тестване. От друга страна, в момента имаме повече възможност за лабораторни изследвания и можем да си позволим да тестваме и хората по домовете за специални грижи.

Случаите в домовете за специални грижи и в болниците могат да бъдат доста сериозни. Така че ние насърчаваме тестването на повече хора от населението ни, на възрастните хора, както и на персонала в болниците и в домовете за специална грижа.

Мисля, че определено това има значение върху някои аспекти от разпространението на болестта. Ние не се прегръщаме и целуваме непрекъснато при среща с колеги и приятели. Може би има значение за по-ниските нива, но това е просто спекулация.

Една от спекулациите. Не можем да докажем това по научен път, че в културите, в които физическият контакт е по-малък, нивата на разпространение са по-ниски. Но според мен личната дистанцията между хората, близките и приятелите, определено има значение."