На дъното сме в класацията в ЕС по ваксинирани. Страната ни така и не успява  да употреби ваксините срещу COVID-19, които е поръчала. Половината от доставените ваксини за десетки милиони не са използвани. И за да не ги бракува, търси как да ги пласира, пише "Дойче Веле".

Половината от доставените на България ваксини срещу COVID-19 така и не са използвани. Това става ясно от съпоставка на данни за ваксинационния процес и информация на Министерството на здравеопазването (МЗ), изпратена на изданието след отправено запитване.


В навечерието на нов пик от инфекции с Делта варианта на коронавируса и очаквани повишения на цените на ваксините, двете държави в ЕС с най-слаби темпове на ваксинация - България и Румъния, търсят как да пласират своите излишни ваксини.

В същото време в Африка, където не повече от 2% от населението е имунизирано срещу Ковид-19, продължават да изпитват недостиг на ваксини. За сравнение: в Европа ваксинирани са вече около 60%.

Поставени, дарени, бракувани - 50.57%

Въз основа на сключените споразумения с производителите на ваксини срещу Ковид-19, към 20 август 2021 в България са доставени общо 5 135 950 дози от всички ваксини, които имат разрешение за употреба, съобщиха от МЗ. В същото време към момента са поставени ваксини на 2 256 350 души.

Малко количество ваксини са бракувани - общо 18 534. Според данните на МЗ, предоставени на Дойче Веле, към 23 август 2021 за негодни са обявени 24 дози от ваксината на Pfizer/Biontech, 8440 дози от ваксината Vaxzervria и 10 070 дози от ваксината на Moderna.

Освен поставените и бракувани ваксини, българската държава е дарила ваксини на Бутан - 172 500 дози AstraZeneca, на Босна и Херцеговина - 50 000 дози AstraZeneca. Препродадени са и 100 000 дози от ваксината на Moderna на Норвегия.

Така всички използвани по един или друг начин ваксини в България са общо 2 597 384, което е 50.57% от общия брой доставени. Какво излиза? Че срещу платените към 20 август 4 711 810 ваксини за 106 990 253 лева (около 55 млн. евро), което е 91.74% от доставките, със завършен цикъл на имунизация са едва 1 136 584 - или малко над 15 на сто от населението.

Недоверие и слаб имунизационен процес

Даренията и химери, че имунизационният процес може да се засили са последните надежди за българските власти да употребят ваксини, чийто срок за годност изтича. От здравното министерство посочват, че в напреднал процес на преговори е дарение от 51 480 дози от ваксината на Pfizer/BioNTech за Република Северна Македония.

По-рано това лято министърът на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров заяви, че се търсят възможности общо 150 000 дози да бъдат дарени на страни от Западните Балкани - освен Северна Македония, и на Албания, Косово и Босна И Херцеговина.

Наскоро по БНР той съобщи, че се надява първите ваксини, чийто срок на годност изтича в края на август, да бъдат дарени на “съседни страни”.

Но поясни също, че процедурата е изключително тромава, тъй като се чака разрешение от фирмите производители. Водят се преговори и с други страни като Бангладеш, Украйна, Армения, Уганда и Иран, съобщиха от МЗ.

Същото прави и съседна Румъния в опит да пласира излишните ваксини поради вялата имунизационна кампания, която все пак обхвана по-голям процент от населението от българската.

Букурещ вече договори изпращането на 700 000 дози на Pfizer/Biontech на Ирландия, а преди това продаде други 1.1 милиона на Дания.

Опитите на служебното правителство да ускори темповете на ваксинация, сериозно забавена при управлението на ГЕРБ, не се увенчават с видим успех.

Малко над 10 000 лева (около 5000 евро) са били предвидени в бюджета от третото правителство на Бойко Борисов за информационна кампания за ваксините, стана ясно от публично разпространен вчера отговор на министър Кацаров на запитване на Върховната административна прокуратура (ВАП).

От ВАП искаха да знаят какви действия са предприети за ограничаване на разпространението на коронавирусната инфекция. Въпреки крайно ограничените средства, д-р Кацаров изчерпателно описва десетките инициативи на МЗ с цел популяризиране на ваксинацията.

Служебният министър информира прокуратурата и относно "третата доза", че в "кратката характеристика на нито една от прилаганите ваксини срещу SARS-CoV-2 не се предвижда прилагане на "бустерна“ доза".

Това може да стане след като Европейската агенция по лекарствата регистрира съответни промени в тази характеристика, пояснява Кацаров.

Политическите измерения

Основните причини за слабия интерес към ваксините не са тайна - недоверие към властта, скептицизъм към самите ваксини, за който допринасят хибридните войни срещу тях и фалшивите новини за пандемията, както и лошите резултати при управление на кризата COVID-19.

България дълго време беше на първите места по смъртност, не достигаха легла и медикаменти, властите заложиха предимно на доставките на една ваксина, а имунизационният план на "Борисов-3", беше провал.

"Всички страни, освен България, са дали приоритет на имунизацията на възрастните хора, тази грешка коства около 10 000 смъртни случая", заяви през юли в парламента д-р Кацаров. МЗ сезира българската прокуратура за договори на кабинета на ГЕРБ, а тя ги е предала по компетентност на Европейската прокуратура.

Бюрото на Лаура Кьовеши ще проверява контракти за доставки на апарати за белодробна вентилация, респиратори, лични предпазни средства, дезинфектанти и лекарствени продукти за България.

С едва 30% ваксинирани учители и почти толкова медици България посреща новата учебна година и покачването на заболеваемостта. Въпреки това нито една политическа сила не е посмяла да застъпи необходимостта от задължителна ваксинация на определени групи. Дори мнозина извличат политически дивиденти от позицията си срещу ваксините или липсата на такава.

Идеята за задължителна ваксинация се посреща на нож от различни браншове и гилдии.

Главният държавен инспектор Ангел Кунчев настоя вчера такава да има за здравните и социалните работници. Но заповед на здравния министър, която позволява увеличаване на местата в заведения, ако персоналът е на 100% ваксиниран или доказано преболедувал COVID-19, предизвика сериозно напрежение сред собствениците.

А докато вървят дебатите "за" и "против" ваксините, болниците отново започват да се пълнят и на някои места отново не достигат лекарства. Но изглежда, че това вече никого не плаши.