Китайски учени направиха сравнителен анализ на развитието на пандемията в над 60 държави по света. Те отделиха 12 от тях, където ще бъде невъзможно да се ограничи епидемията без прилагането на по-строги мерки и увеличаване броя на ежедневните тестове. 

Учени под ръковоството на професора по биохимия и молекурялна биология Фу Синмяо са анализирали развитието на епидемията от новия коронавирус в 61 от най-силно засегнатите държави, „за да охарактеризират прогресирането на пандемията във всяка една, което може да подобри готовността на съответната страна и да бъдат оптимизирани ответните мерки“

След сравнителен анализ на броя на ежедневните нови случаи, те разделили проучваните държави на 4 групи.

В първата влизат 22 страни – Китай, Южна Корея, Испания, Италия, Германия, Иран, Швейцария и други, в които през последните 14 дни след пика броят на новозаразените намалява.

Във втората група попадат 20 държави, между които Русия, Бразилия, Индия, Украйна, Беларус, Мароко, Кувейт, Еквадор и други, в които „броят на ежедневните случаи се увеличава бързо или бавно с течение на времето“.

В третата група са отделени 7 държави с неопределена ситуация – Турция, Панама, Финландия, Колумбия, Южна Африка, Аржентина и Унгария. А в четвъртата група попадат 12 страни в „статичен“ период, при който в продължение на повече от две седмици ежедневният прираст на заразени остава висок. В нея попадат САЩ, Великобритания, Белгия, Нидерландия, Полша, Швеция, Чили, Румъния, Алжир, Молдова, Канада и Филипините.

В анализа се подчертава, че еднаквия брой на новозаразени в продължение на повече от 14 дни е необичайно явление, тъй като инкубационният период на COVID-19 варира от 1 до 14 дни, а средно се движи между 5 и 6 дни.

Учените уточняват, че броят на всекидневните тестове в тези държави е значително по-малък, отколкото в страните, в които епидемията намалява, но положителните резултати продължават все още да бъдат високи.

Тези данни показват, че потенциалът за тестване в страни със статична фаза изостава от скоростта на разпространение на епидемията, т.е. броят на потвърдените нови случаи дневно вероятно е по-малък от реалния брой на ежедневните инфекции.

По този начин, нерегистрираните или неоткритите случаи на зараза ще се увеличат във времето, което допълнително ще ускори разпространението на вируса и в крайна сметка ще доведе до невъзможността епидемията да бъде спряна, докато вирусът не се разпространи върху цялото население.

Учените подчертават, че е необходимо да се разширят възможностите за ежедневни тестове, за да бъдат установени повече нови случаи и едновременно с това за се затегнат карантинните мерки, за да се намали реалният брой на новозаразените.