Проф. д-р Петър Петров, д.м.н., е председател на Националния съюз на акушер-гинеколозите от доболничната помощ.

Бил е ръководител на Клиниката по акушерство и гинекология към МБАЛ “Св. Мина” в Пловдив от 2014 до 2016 г. Понастоящем е началник на гинекологично отделение в частна болница в Пазарджик.

Ръководител е на Катедрата по здравен мениджмънт към Висше училище по агробизнес и развитие на регионите - Пловдив. Работи и в частния си кабинет в града под тепетата.

Завършва медицина в Пловдив през 2003 г. Две години след дипломирането си работи като общопрактикуващ лекар в Хасково. През 2004 г. печели конкурс за клиничен ординатор по специалността акушерство и гинекология в Тракийски университет -Ст. Загора. От 2005 г. е в МБАЛ “Св. Мина” в Пловдив. В периода 2005-2007 г. провежда мащабно проучване по проблемите на ромската раждаемост в България. През 2008 г. придобива специалност по акушерство и гинекология и репродуктивна медицина. От 2009 г. насам е защитил две докторски дисертации - една в областта на гинекологията и втора - в сферата на общественото здраве и здравния мениджмънт. От 2009 г. е избран за председател на Националния съюз на акушер-гинеколозите от доболничната помощ. За по-малко от година организацията набира скорост и провежда няколко мащабни инициативи, в това число и Първата национална конференция на акушер-гинеколозите от доболничната помощ в България. В момента в организацията членуват над 250 акушер-гинеколози от цялата страна.

Проф. Петров има над 120 научни публикации във водещи наши и международни медицински издания. Автор е и на 10 монографии сред които “Седалищно раждане”, “Цезарово сечение” и “Раждаемостта сред ромския етнос в България - реалности и перспективи”. Той е главен редактор на списание “Съвременна медицинска наука”.

- Проф. Петров, профилактиката на рака на гърдата включва изследване с мамограф. В Пловдив разполагате отскоро с нов апарат, единствен по рода си за цяла Южна България. Какви са предимствата му спрямо мамографа?

- Основното му предимство е, че е абсолютно безвреден. Изследването с термографа, при който рисковете за здравето са сведени до нула, е изцяло подходящ за приложение и при жени над 25 г. И тази група дами трябва да обръщат внимание на гърдите си, но у нас това се прави само при констатиран проблем, тъй като мамографията е рентгенова технология, не е напълно безопасна и се препоръчва на пациентки над 40 г. А при новия апарат няма такова облъчване и може да се прави изследване всяка година или на шест месеца - няма да навреди на здравето на жената. Технологията е контактна безвредна термография, извършвана от много чувствителен датчик с пиезокристали.

Цялото интервю с проф. д-р Петър Петров, четете в zdrave.to