Бившият парашутист от 14 години живее без ток и вода в планината, яде по 1 шепа плодове на седмица!
Георги Крумов-Изворски е роден преди 65 години в хангар на летище Божурище, където баща му е бил пилот. Оттам и страстта му към висините – той е един от пионерите на делтапланеризма и парашутизма у нас. Завършил е Великотърновския университет. Автор е на няколко книги с поезия и проза. Сменил е над 20 професии. Работил е като шлосер, професионален шофьор, строител, барман, сервитьор, екскурзовод, секач в Коми... През август 1992-а се среща очи в очи със смъртта, политайки към земята от 300 метра височина. Оцелява по чудо. След драмата става отшелник в Тетевенския балкан. Храни се веднъж седмично, и то само с горски плодове и ядки. Така му се “отваря” каналът към Космическата библиотека, от която черпи невероятна информация за миналото и бъдещето на човечеството.

Единствено пред “ШОУ” странната птица разказва за срещите си с миналото, бъдещето и… Къци Вапцаров.

...................................
- Жоро, какво се случи във фаталния 26 август 1992 г.?
- Изпробвах един нов модел парапланер край Варна. Летях на 200-300 м височина, но изведнъж ме завихри турболентен вятър, който “погаси” парашута ми. Започнах да падам. Със сетни усилия се приземих върху една скална площадка – рухнах върху нея като гюлле от 15-20 м. Бях и без каска. За да не си счупя гръбначния стълб, така се извъртях, че тежестта на тялото ми да бъде поето от краката и ръцете. Костите ми изпращяха като суха дъска. Ударих си силно и главата, появи ми се огнен облак, но не загубих съзнание.

Бях потрошен целият.

На 4-5 метра покрай мен – кръв. Кокалаците ми изхвръкнали по всички посоки. Ужасяваща гледка!

- Какво се случи след това?
- Колегите ме откриха в това безпомощно състояние. Скъсаха си ризите, за да спрат кръвотечението. Откараха ме във Варненската окръжна болница. Там дочух “благата” вест: “Абе, тоя е толкова счупен! Защо ни докарвате една купчина месо? Карайте го във Военноморската болница, където “събират” разкъсани от мини, снаряди!”

- Успяха ли да те “сглобят” наново?
- 70 денонощия не мигнах. Бях набучен целият в железа. Дупките още ми стоят /показва ръцете си –б.а./. На осмия ден отказах всякакви обезболяващи, за да не се пристрастя към тях. Реших да се възстановявам чрез пълен глад, само на вода. На деветия ден разбрах, че ще ме има /горчив смях/. Лекарите искаха да ми отрежат ръцете до лактите, тъй като бяха станали мораво-сини. Тъмни петна бяха избили и по цялото ми тяло. Единият ми крак беше счупен на “S” от коляното до петата - хирурзите казаха, че за пръв път виждат подобна цепнатина.

Даваха ми само… 12 дни живот.

Но оцелях. В София лечението ми продължи още година и половина.

- Когато си стъпи на краката, коя беше първата ти мисъл?
- Да зарежа всичко цивилизовано! Вече имах съвсем друго мислене. Все едно не бях аз. На 1 април 1995 г. заявих на жена ми: “Повече не можем да бъдем заедно. Качвам се в планината, за да израствам духовно!”. Тя опищя света. Виж децата, имам син и дъщеря, а вече и внуци, ме подкрепиха.

- Къде и как стартира отшелничеството ти?
- В местността “Нишан”, на 2-3 км от Ябланица в Тетевенския балкан. Отначало живеех под един навес. Едва през 2002 г. си направих бунгало. Местните му казват “стъклената пещера”, понеже и от изток, и от запад, си монтирах по едни големи стъкла. Няма ток, няма вода, дори и път няма към обителта ми. Не слушам радио, не гледам телевизия, дори и вестници не си купувам. Имам един термометър от Коми. Лятото вътре става 50 градуса. През зимата, когато температурата падне под минус един, тогава си паля печката. Нямам легло. Спя директно на пода. Както казват йогите, всяко удобство води до възгордяване, първият грях според Библията.

- А с какво се храниш?
- Най-вече с дарове на природата – ябълки, круши, киселец, коприва, сушени плодове. Храня се веднъж седмично и дажбата ми, примерно от две плодчета, ми е напълно достатъчна. Пълен въздържател съм. Забравих цвета на лекарствата. Може би съм и

единственият пенсионер в България, отказал да получава пенсия,

защото нямам нужда от нея. Скъсах с всичко земно, цивилизовано и материално. Съдбата само веднъж ме “побутна” и ми показа правият път. Вече съм 100-процента уверен, че съзнанието може абсолютно всичко.

- Къци Вапцаров беше споменал преди време, че се е докоснал до един истински аскет. Това ти ли си?
- Мой познат го доведе в планината. Шоуменът се изцепи: “Искам да видя дали такъв човек наистина съществува. Който живее без ток, без вода, яде само плодове, спи на земята?” Увери се със собствените си очи. След една седмица пристига със спален чувал, а навън е минус 7 градуса. Каня го в бунгалото си. Предпочете да спи на открито, понеже усетил, че излъчването било страхотно. Обяснявам му, че мястото сам съм си го избрал, тъй като навремето тук е живял дедец - старейшина на богомилите. На другия ден го “сканирам”. Съветвам го да зареже пълното вегетарианство и да се върне към рибата. Директно му казвам: “Ти искаш да ядеш мед с мечката и да бъдеш по-голям и от папата. Не може да стане, душице! Телесната ти температура е 35 градуса.

За да станеш аскет, трябва дълго да се подготвяш за това!” Напътствам го да се храни със сладководна риба – бяла, шаран, толстолоб, не с хищна, която яде себеподобните си.
След три седмици идва с жена си и синчетата си.

Съпругата му - бременна,

хвалят се, че този път очаквали женско, даже му избрали име, щяла да се казва Христина. Трябваше да го разочаровам, че пак момче ще имат. “Ама ти как разбра?!”, стана му кофти. Не сметнах за нужно да му обяснявам. Иначе гледам, ушите му се зачервили, тоест е спазвал указанията ми.

- Къци навести ли те и след митарствата си в Индия?
- Да, това беше и последното му идване. Попитах го защо е дал хиляди евро за една най-обикновена суетна екскурзия? Само за да се изтъпани и да се снима пред 4-5 храма ли? Защо се е стискал и не си е хванал един местен водач-гуру, който да му покаже истинските свети места?
Къци се оказа човек, който не може да понесе истината.

Скоро разбрах, че е станал съвсем неадекватен…

Проблемът обаче си е негов…

- През годините, прекарани в пълно усамотение, до какви прозрения достигна?
- Трудно е за обяснение… На прага сме пред изключително важен преход, пред избора да престанем да съществуваме или да поставим ново начало на развитие. Ако не успеем да се променим към по-добро, само след няколко години - към 2012-2013-а, преди планетата да навлезне в квантовия скок, камбаните денонощно ще бият на умряло, независимо дали човек е на 20 или на 80 години.

- Разполагаш ли с конкретни факти?
- Хиляди години вибрацията на земята е била 7,83 херца. През лятото на 2008-а тя достигна 11,9, в момента вече е 13,9 херца. Ако продължава със същия убийствен темп, това означава твърде скоро смърт за живите организми, за живите клетки. Масово ще започнат да измират животни, птици, насекоми. Много вируси и микроби ще изчезнат, но ще се появят нови и човечеството ще започне да боледува от по-лоши болести, защото вече те ще бъдат ментални, ще се развиват в главите ни, в мозъците ни, вследствие на новите честоти. Месец-два преди да почине, Ванга говори за големия потоп, който ни очаква след 30-тина години. Смея да твърдя, че Господ ще ни “потупа” с едно-две предупреждения. Един-два язовира ще залеят китни български градове. Ще ни ударят и няколко земетресения.

Селяни ми разказват, че зачестили случаите на паднали сгради, че се срутил покривът на еди коя си дискотека, обясняват си го с изтекъл срок на годност. Не е така. Железобетонът вече не може да издържа на новите вибрации. Тепърва ще рухват цели панелни квартали.

- Имаш ли някакво обяснение за зачестилите убийства в Студентския град?
- Това е друга тема! Но понеже ме питаш, отговарям ти веднага. Там атакуват младите хора с нискочестотни генератори. Пускат ги в часовете пик – сутрин от 6,30 до 9 и след обяд от 16,30 до 20 ч. Не са само в Дървеница, а и на още доста възлови места в София.

Това е жесток експеримент с българите.

Тези генератори те побъркват, правят те неадекватен. В едно село ще бият на очи, но в милионен град остават незабелязани. Мой приятел точно с това се занимава. Антените им били като на сателит, но малко по-различни. Засича ги със специален уред. Алармирал е съответните служби, но никой не му обръща внимание.

- Би ли направил “дисекция” на съвременния политически елит? Има ли все пак светли личности в него?
- Бих могъл да направя, разбира се, едно политическо “харакири” на нашите ръководители. Познавам много от предишните и сегашните депутати.

Всички те ще получат своя дял, както би следвало да бъде. Но не бива да се намесваме в божествения план освен с добра мисъл и добро чувство към тях.

Работих преди време със Славчо Христов, банкерът, дясната ръка на хитрата лисица Иван Костов, и двамата изпраха доста пари. Бях останал без работа, цаних се за строител в Банкя. Славчо купуваше на поразия вили и им правеше основен ремонт. Само аз и неколцина цигани се бяхме съгласили да чистим старата мазилка на сградите. Работихме с противогази. Славчо – кофти човек, и за най-малките дреболии сменяше майсторите. Псува, ругае, вика като хамалин. Пристига веднъж с един брониран джип с четирима телохранители. Ругае моя братовчед, който му беше технически ръководител. Писна ми, зарязах всичко. Въпреки че към мен питаеше необяснимо благоразположение.

Въпросният “олигарх” е работил 10 години при моя зет като техник в една подвижна телевизионна станция. Постоянно е топял колегите си и именно по този начин се е опитвал да се издигне.


Кърджали,
едно интервю на Георги АНДОНОВ