Емил Димитров–син: Баща ми предусети самолетна катастрофа и не се качи на фаталния полет!

В понеделник се навършиха 4 години от смъртта на естрадната легенда Емил Димитров. Това стана повод да се срещнем със сина му - да си спомним за големия певец и да научим истината за много от градските легенди, свързани с него и фамилията му.
Емил Димитров – син е роден през 1970 г. в София. Зодия Овен.
Завършва “Ударни инструменти” в Консерваторията и “Публична администрация” в Югозападния университет – Благоевград.
Дълго време се занимава с музика, а през последните десет години работи по различни проекти в енергетиката.
Щастливо женен за съпругата си Жаклин. Имат син – Мартин.

.........................
- Емиле, пише се, че родната къща на баща ти в Плевен се руши? Така ли е, наистина?
- И за къщата в Плевен, и за къщата в Княжево си пишат какви ли не неща. Искам да уверя всички хора, които са притеснени какво се случва с наследството на Емил Димитров, че нито едно пиронче не е продадено от къщата в Княжево, тя се стопанисва перфектно, живеем в нея с моето семейство. Предстои един много голям ремонт, който се забавя, защото искаме там да създадем нещо като малък кът-музей и още не сме изчистили всички дизайнерски решения. Къщата е запазила абсолютно същия стил. Който е бил там и помни, има чувството, че Емил може да се появи във всеки един момент.

Къщата в Плевен е на двама различни собственика

и се поддържа перфектно, дори се грижат за плочника около нея. Лично аз не съм видял никакви разрушения. Тази къща е продадена много отдавна, още преди аз да се родя от дядо ми и нашата фамилия няма нищо общо с нея. Баща ми се е родил и е живял там до 14 - годишна възраст.

- Ти нещо се сърдеше на кмета на Плевен, че са направили грозен паметник на Емил Димитров?
- Паметникът е сложен на неподходящо място, ориентиран така, че да седи само в сянка. Направен е без одобрен проект. Образът въобще не прилича на баща ми и е доста нескопосан. Дори не бях поканен и на откриването... Това, което направиха там, красноречиво показва, че пътят към ада понякога е постлан с добри намерения...

- А би ли казал всъщност какво стана с песента ”Моя страна”. Пишеше се, че си я продал за химн на БСП ?
- Песента не е продадена. По изричното желание на баща ми приживе, дадох разрешение на БСП да ползва песента на техни мероприятия, дори и за химн, ако желаят... И да не се използва с комерсиална цел. Има договор между мен и БСП. Баща ми не е бил никога политически зависим, нито партиен член, но винаги е бил много социално настроен в творчеството си.

- Говори се също, че дядо ти - факирът Мити, е бил репресиран от комунистите, бил е в лагер дори и ако разбере за песента, ще се обърне в гроба...
- Дядо ми не само, че не е репресиран, но и е бил член на БКП. Пазя му книжката, има ордени, много грамоти и т. н. Никой не е изпращан в лагери от моята фамилия. Те бяха уважавани артисти и просто си вършеха работата, няма такова нещо.

- А ти някакви материални облаги получи ли от това?
- Какви? Никакви. Аз дарих правото да се ползва.

- Ти симпатизираш на БСП, доколкото знам?

Аз членувам в БСП и си върша партийната работа.

Член съм на районния съвет на БСП във “Възраждане”. Това е изборна длъжност. Е, вярно, това, че се занимавам с политика, баща ми винаги е смятал, че е глупост и не е за мен...

- Истина ли е, че със сина на Янчо Таков – Иван и със сина на Васил Андреев заедно работите за БСП и лявата идея?
- Иван Таков го познавам още от малък, защото семействата ни бяха близки, а сега се виждаме по разни партийни мероприятия. Иван е член на националния съвет на БСП. Всеки от нас работи както може за лявата идея... Той е едно много свястно и приятно момче. По принцип е трудно да изявиш себе си, без да те свързват с фамилията, която носиш...

А за сина на Васил Андреев? Боби Андреев не съм го виждал отдавна, но не знам да има нещо общо с БСП.

- Нека се върнем сега в детството ти. Какви спомени имаш от баба ти и дядо ти – Факирът Мити и мадам Сизи?
- Баба ми и дядо ми бяха много интересни хора. Дядо ми беше един от първите артисти, които създадоха в България този вид изкуство, беше много ярка личност. Наскоро попаднах на негов ръкопис, който обхваща живота му от 12- годишен до една-две години, преди да почине. Върху него се работи в момента и книгата ще бъде много интересна на публиката, защото освен, че описва живота на един интересен артист, описва и едно време, което малко сме позабравили.

- Това ще бъде нещо като автобиография на Факира Мити. Кой работи върху нея?
- Един писател, който много уважавам, но за момента няма да споделям името му. Това няма да бъде чисто биографична книга, ще бъде нещо по- сериозно. Дядо ми си е водил дневник за всеки един ден от живота си. На 13 години той бяга от къщи, за да асистира на един френски илюзионист, научава от него тайните, първият си самостоятелен спектакъл прави на 16 години. Един от най-сериозните номера на Факира Мити беше хипнозата. Самият му поглед и самата му осанка бяха много внушителни.

Малко се страхувах от дядо ми, защото беше строг, с едни големи мустаци - голям мъж и много авторитарен като поведение.

Можеше да говори без да си отваря устата, с коремната кухина.

Имаше две кукли, Ганчо и Ванчо, които още пазя - с тях играеше. Мен ме беше страх от Ганчо и Ванчо, защото бяха големи и говореха, пък аз не виждах никой да говори. Баба ми Анастасия или Мадам Сизи беше невероятно елегантна жена, с прекрасен характер и много възпитана. Тя беше френска възпитаничка и говореше четири чужди езика.

- Ходеше ли при тях през лятото като другите деца?
- Не. Те идваха у нас, винаги сме уважавали семейните събирания и се събирахме два пъти в месеца цялата фамилия. Чичо ми Юлиян, лека му пръст, беше много хубав човек. Той също идваше. Аз лично съм казвал, че той

беше най-свестният във фамилията –

вечно усмихнат, вечно готов да помогне. Аз много пътувах с нашите по турнета, а когато оставах вкъщи, имаше една много мила жена, която в момента ми е най-близката роднина от онова време – това е леля Снежка, тя най-много ме е гледала - живее до нас, в Княжево. Тя е и моя кръстница.

- Била ти е гувернантка?
- Не, не. Тя е просто като още една баба за мен. Гледаше ме и майката на майка ми Мариета – баба Нели.

- Вярно ли е, че Ванга ти е помогнала да оправиш някакъв проблем с говора си? Ходеше ли баща ти при нея?
- От малък заеквам – понякога малко повече, понякога по-малко. Не си спомням нищо за Ванга, а пък имам спомени от 2- годишен, даже малко по-рано... Не, няма такъв случай с Ванга. Доколкото си спомням баща ми не е ходил при нея. Баба ми – мадам Сизи – се водеше медиум. Баща ми винаги казваше, че покрай нея също усеща някои неща...

Имаше един случай, когато трябваше да пътува със самолет за Русия и преди да тръгне за летището, каза: “Не, няма да пътувам с тоя самолет. Ще пътувам утре. И...самолетът се разби на летище “Шереметиево”.

Баща ми също така можеше да бае на ечемик.

Когато ми излезеше ечемик, ми баеше и ми минаваше... Нещо си говореше, удряше с нокът и край с ечемика!

- Осъзнаваше ли като малък каква голяма звезда е баща ти?
- О-о-о, винаги съм го осъзнавал. Той си беше звезда, а за мен все още е звезда. За разлика от днешните, той беше истинска звезда.

Той беше като един пламък, който гореше непрекъснато и много бързо изгоря. Баща ми не беше създадена, а изгряла звезда... Пееше благотворително, когато това още не беше модерно и не се правеше за PR – просто така го усещаше и го искаше. Никога не е казвал – “Аз съм най-добрият!” и “Аз съм най-великият!” Никога не се е слагал... Той така и не стана “народен артист”.

- А в чисто битов план като звезда ли живееше?
- Никога не е ходил на пазар, никога не е шофирал автомобил и не е имал книжка. Винаги около него имаше около 5-6 души, които вършеха нещата вместо него.

- Майка ти ли се занимаваше с проблемите на бита?
- Мариета, майка ми, беше много красива жена. Много обичаше баща ми, дори като се разведоха, минаха 10 години и пак се ожениха... Като в индийски филм малко ! Нейният живот мина чрез него. Тя му се беше посветила. Нямаше личен живот, имаше неговия живот – как ще изглежда, как ще е облечен, дали се е наспал, уморен ли е - не е ли уморен. Като ангел пазител! До всеки известен и велик мъж има една жена, която е още по-велика, но тя остава в сянка. Без нея той нямаше да може да се оправя.

- Можеш ли да кажеш, че беше бохем?
- О, да, бохем беше! Който е дошъл вкъщи, е бил винаги посрещнат. Той обичаше хора и живееше от контакта с тях.

От сутрин до вечер вкъщи имаше поне 8-9 души.

Едни си отиваха, други ги сменяха. И сега ми се случва да се запозная с някой и той ми каже: “Аз съм идвал у вас.”

- Каква пенсия получаваше накрая баща ти?
- След едно решение на Народното събрание на баща ми му вдигнаха пенсията със 100 лева и му стана 170, но не искаха да му дадат инвалидната, защото взимал много, но после му я дадоха и му се събраха към 230 лева. При положение, че е донесъл милиони във валута на държавата! Но това не е само негов проблем, а на всички артисти в България, които денонощно бяха на турнета от “Концертна дирекция”.

- Когато се разболя, имало ли е период, в който да изнемогва?
- За изнемогване не може да се говори. Въпреки че е имал много тежки моменти. Когато получи инсулта и не можеше вече да пее, аз и съпругата ми Жаклин започнахме да се грижим за него. Справяхме се. Защото тогава всички го зарязаха. Емил го обичат много хора, но и много хора му завиждат... на таланта, на постиженията. Но той имаше един лаф: “Карай, карай!..” С него прекъсваше всякакви разсъждения на тази тема.

- Имаше ли съперничество между него и Лили Иванова?
- Не може да има съперничество, защото

Лили обича да бъде първа, докато Емил никога не се е стремял да бъде първи.

Те са много различни като изпълнителни. Лили пее прекрасно, но Емил беше много по-всеобхватен като творец – той беше композитор, аранжьор, текстописец, певец, актьор. Просто са несравними.

- Лили Иванова го посещаваше и когато беше болен накрая?
- Тя помогна да се вдигне шум и да бъде преместен за рехабилитация и лечение в Правителствена болница. За което моето семейство ще й бъде вечно благодарно. С Лили сме в много добри отношения.

- А в какви отношения сте с Грета Ганчева, първата съпруга на баща ти?
- Отношенията ни са чисто приятелски.

Грета си е Грета. Тя е като наследство!

Тя си има нейните спомени, въпреки че са били женени само 3 месеца и половина.

- Често казваш, че баща ти е бил много доверчив човек и много хора са го лъжели. Какво имаш предвид?
- Покрай известните хора винаги има хора, които искат да ги използват. Има хиляди хора, в които се е излъгал. Той просто пробваше да види до къде ще стигне тяхната наглост. Обири, кражби, осъдени – няма значение...

Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА