Получих обезщетение от 1200 лева, а бяхме застраховани за 200 хиляди лева.
<i>Янка Рупкина е народна певица, изпълнителка на песенен фолклор от Странджанския край, добила световна известност с трио &bdquo;Българка&ldquo;.<br /> <br /> Преломен момент в живота на певицата е денят 21 декември 1971 г. На този ден група български музикални изпълнители, между които Рупкина, Паша Христова, Мария Нейкова, Борис Годжунов, фолклорен ансамбъл &quot;Аура&quot;, трябва да заминат за Алжир. Силен страничен вятър и повреда в самолета обаче предизвикват инцидента, при който Паша Христова губи живота си. Рупкина се отървава с изгаряния по ръцете, за които по-късно твърди, че и&#768; дават сила да лекува.</i><br /> <br /> <b>- Г-жо Рупкина, нека започнем с това, че вие празнувате два или три пъти рождения си ден, защото имало някаква мистерия около вашето раждане. Разкажете по-подробно защо е така?</b><br /> - Празнувам рождения си ден на три пъти, защото имам още един рожден ден. Първият ми е на 15 август. Родила съм се вечерта към 19 часа. Моята майка е имала доста трудна бременност с мене, защото аз съм била едро бебе. Поради тази причина не е могла да отиде и да ме запише в съвета на другия ден, да речем, а ме е записала на 25 август. И тъй като аз обичам тези две числа, си празнувам и на двете дати. Третият ми рожден ден, така да се каже моето прераждане, беше след катастрофата на 21 декември 1971 г.<br /> <br /> <b>- Имахте ли някакво предчувствие за катастрофата?</b><br /> - Имах предчувствие. Даже сънувах и един сън. Аз отдавна имах желание да си купя едни черни обувки с три каишки за националния костюм, който обличам. Но така се случи, че на колкото и места да съм ходила, не можах да си намеря обувки. Преди тръгването сънят ми беше, че се намирам в тогавашния Съветски съюз на концерт и съм си купила такива обувки, но като ги обух, аз много се харесах и викам си, ех, добре, че си ги намерих тези обувки и сега ще пея с удоволствие на концерта. Но в един момент някъде ми изчезнаха обувките от краката и изведнъж пък в един ъгъл видях едни други стари обувки пак с три каишчици. <br /> <br /> И аз ги взех и си викам, който ми е взел новите да е жив и здрав да ги носи за мое здраве. И го разказах този сън на моя колежка от нашия ансамбъл &ndash; на Павлина Горчева от бившата &ldquo;Мистерия на българските гласове&rdquo;. Тя ми каза обаче: &ldquo;Яна, сънят ти не е хубав. Ти сега ще пътуваш, но е хубаво да не тръгваш&rdquo;. Да, но аз й отговорих, че съм поела отговорност към род, родина и държава. После, аз съм професионална певица и не мога така да си позволявам някои неща. В деня преди тръгването за Алжир интересното беше, че аз си купих всичко ново. Облякох се с абсолютно нови дрехи. Даже костюмът, с който бях облечена, беше от една друга моя колежка Руска Недялкова. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>И този костюм явно ми помогна да се спася. </b></span><br /> <br /> Защото той гореше, но беше от целволе, което по-бавно се топеше. Значи, ако е бил от друга материя, щяла съм да изгоря напълно като Паша Христова. Всъщност костюмът донякъде ме е спасил. Тогава аз почувствах, че не ми се тръгва. Даже имахме концерт в зала &ldquo;България&rdquo; и тогава Красимир Кюркчийски, моят диригент и композитор, ми каза - защо заминаваш, никак не искам да тръгваш. И той имаше някакво предчувствие. Отидох на летището и видях една като че ли необичайна обстановка. Беше много тъмно на самата аерогара, даже и други колеги бяха потиснати. Атмосферата никак не беше хубава. <br /> <br /> Така или иначе качихме се, но самолетът беше сменен. Бяха два самолета, два полета за правителствената делегация. Ние фактически бяхме правителствената делегация артисти само. Другите бяха големци. И така, доколкото разбрах после, след катастрофата, самолетът е бил сменен и ние катастрофирахме. Жалко, че починаха много млади певци, музиканти, както и Паша Христова, и Арабаджиев, и други музиканти. Много млади хора, танцьори от &ldquo;Аура&rdquo;, също загинаха. Най-грозното нещо беше, че останалите живи след това много от тях бяха заплашвани да не обясняват, да не разгласяват как точно е станала катастрофата. Всичко беше забулено в тайна. Аз оцелях, но бях и в комоциум. <br /> <br /> Помня само, че преди излитането самолетът се издигаше много тежко и казах даже на моя колега Иван &ndash; тромпетиста от оркестъра на Паша: &ldquo;Да знаеш, ще катастрофираме&ldquo;. В един момент усетих удар по главата и съм загубила съзнание. След това вече дойдох на себе си чак на земята. Как съм намерила люка да изляза, това не знам... <br /> <br /> Разбрах после, че моите колеги Румен Сираков и Михаил Маринов долу на земята ме спасиха. А от самолета ме беше ритнал в кръста колегата от &ldquo;Аура&rdquo; Анани, който беше много добър танцьор. Аз помня само мигове от падането си на земята. Помня, че Румен каза на Мишо да си свали палтото, защото земята е много мокра и трябва да бягаме да спасяваме другите. И така после са дошли линейки и се намирах вече в &ldquo;Пирогов&rdquo;. Дойдох в съзнание чак след девет дни.<br /> <br /> <b>- Получихте ли някакво обезщетение?</b><br /> - Дадоха ни много ниско обезщетение от рода на 1000 до 2 000 лева, а имаше момичета с отрязани крака, някои останаха белязани за цял живот. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>Аз имах обгаряне по краката, по ръцете, на лицето и шията. </b></span><br /> <br /> Тежко беше моето изгаряне и аз получих само 1200 лева. Тогава бяхме застраховани за по 200 хиляди лева всички. Така че ние можехме да съдим държавата, аз даже не исках да подписвам този протокол, но моите колеги ме помолиха: &ldquo;Яна, подпиши, защото без тези пари ние не можем да си купим никакво лекарство. Аз не бях съгласна, защото държавата трябваше да плати обезщетението, но и до ден-днешен никой не ме потърси да попита кой как живее или да се повишат поне пенсиите на тези хора. Защото ние сме дали много на тази държава. Жалко, че обществеността не можеше да се намеси, както се случва в днешно време.<br /> <b><br /> - Вие сте лицето на Трио &ldquo;Българка&rdquo;. Пели сте с много звезди, като Кейт Буш, Крис де Бърг, Джордж Харисън, Линда Ронстад...<br /> </b>- Моят импресарио Джо Бойд дал няколко мои песни на Кейт Буш, тя много ги харесала. Всъщност това беше първият ми космически вокал, изпяла съм душата си там. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>И тогава Кейт Буш ме харесала мен и ни покани с трио &ldquo;Българка&rdquo;<br /> </b></span><br /> върху нейна музика да поставим наши народни мелодии. След това вече на наш концерт в Лондон в най-голямата концертна зала дойде Джордж Харисън. Това беше голяма радост за мен. След това той ни покани в неговото имение. Направихме голям концерт пред негови колеги китаристи от цял свят, около 100 - 150 човека бяха. И тогава ми подари негова плоча, която е изработена с негов автограф специално във фабриката за мен. Една-единствена бройка. И аз даже в бързината от радост не разбрах, че е фабрично. Мислех, че в момента го е написал и не обърнах внимание. На плочата пишеше: &ldquo;На най-голямата певица на планетата Янка Рупкина&rdquo;. Пазя този голям спомен от Джордж Харисън. Беше голям музикант и човек.<br /> <br /> <b>- Г-жо Рупкина, простете за този въпрос, но се твърди, че сте имали любовна тръпка с някакъв аржентинец Пабло Меселани?<br /> </b>- Това са пълни глупости. Първо, това нещо го написа един жълт вестник и аз даже мога и да ги съдя, защото това момче е млад човек, който живее в Аржентина, и дойде да учи в България да свири на кавал. Учеше го Стоян Величков и други колеги. Той идваше при нас в оркестъра и понеже се познавахме, аз също му давах мои мелодии. И той идваше у нас на гости, ходеше и по други колеги на гости..., така че нищо не е имало. <br /> <br /> Той е доста по-млад от мен. Разликата в годините ни е много голяма. Той беше на 30 години, а аз бях тогава на 50. Ние с него бяхме добри колеги. И професионално се уважаваме. Така че какво се пише по тези издания, лично ви го казвам, че много съм огорчена. Ако още някой си позволи да пише неверни неща, аз ще реагирам по съдебен път. Аз знам обаче, че този материал е написан по поръчка на някои мои колеги, които искат да очернят моето име.&nbsp;<br /> <br /> <b> - Кои ваши колеги са го поръчали?</b><br /> - Знам ги, но те не заслужават даже да им споменавам имената.<br /> <br /> <b>Едно интервю на Александрина РОКАНОВА<br /> </b>