MADE IN BULGARIA
В най-добрите си житейски периоди Гери Индианеца стига до трийсетина паркизана и шише водка
Първото родопско хипи живее в землянки и тича подир 11 крави

Гери Индианеца е една от странните птици в Родопите. С изсечено като с длето лице, дълга да рамената коса и мургав тен би бил идеален партньор на Гойко Митич в някой филм. Докато актьорът все пак е стопроцентов сърбин, в двойника му тече наполовина истинска индианска кръв.
Георги Вълчев е рожба на българо-канадски брак. Единствената му ^аванта^ от мимолетната някогашна любов между ловчанлийката Пенка и апахът Крег е само визията му. Иначе животът на нашенеца е низ от ^разходки^ между ада и рая. Още в Татово време той е един от първите наркомани в забутаната родопска джунгла, слуша и хеви-метъл. ^Арендатор^ на няколко землянки, в които оцелява и през най-върлите зими. Трапер е като баща си. С най-необичайно след лова меню - змии, сурова риба, гущери, таралежи, жаби. Прошетва цяла България. От ТВУ-та и клиники до елитни крайморски сборища на съидейници. Докато на Запад ^сърдитите млади хора^ отдавна остаряха, Гери си остава битник по душа.
Мама се залюбила с баща ми още в първи курс на Минно-геоложкия институт. Фатално!, изповядва се пред народното издание чешитът. Един-единствен студент от канадската си майна и майка ми да завърти любов точно с него. В ония мрачни години на Студената война. Пълен абсурд! Отзовават Крег по етапен реди майка ми получава ново ^направление^ - строителството на язовир ^Кърджали^. 18-та барака в квартал ^Прилепци^. Тя е втората жена в България, работила с пистолет в тунелите на преливника. Отгледа ме дядо. Харамия от класа!, разказва чешитът.
За друг положителен пример в битието си така и не се сеща. От втория си баща има кофти спомени. Ту го вкарват в панделата, ту излиза. Заради неплатени издръжки. Като кандидат-ватман в столицата хипарът се залюбва с една девойка. Но и там нещата се разсъхват. Един ден се събужда кръгъл сирак. Заобиколен от тумба апапи, неизтрезнели по рождение.
Останах на произвола на съдбата. Израснах на улицата, с какъвто се събереш, такъв ставаш. Кривнах вляво, кривнах в дясно. Основното си образование завърших в ТВУ-Върбаново. Макар и да живеех като последния световен прошляк, един залък хляб не съм откраднал. По едно време се взех в ръце. Изкарах кърджалийската вечерна гимназия. Бачках какво ли не. Бях снабдител на кислорода в болницата. Забих се в рудниците. Ама всичко от ден до пладне, прехвърля без паузи година след година от живота си бродягата. Каквото изкара, за часове профуква. До последната стотинка.
През лятото спи под мостовете на Арда. А когато сняг забръска, копае землянки. Досущ шумкарски. Прави си леговища в старите бункери зад ресторант ^Простор^, по пътя за Ардино. Щом е на завет, смята, че има шанс за оцеляване. Колко години продължава клошарския му период, сам не може да пресметне. С храната обаче няма проблеми. Още като дете обича да лови и да яде змии. Отбягва водните, тъй като месото им намирисвало на тиня.
Смоците са друго нещо. Хвана един. Играя си с него няколко часа, докато ми омръзне. Заколя го и го изям. Кеф ти на скара, кеф ти готвен с ориз, облизва се Индианеца. Мръвката му е по-вкусна от тая на бялата риба. Към телевизионната кула бъка от един вид. Биячи им викат. Стигат до три метра. Настъпя го за опашката. Постепенно си местя крака към главата му. Но не го натискам силно, за да го убия. Има си чалъм. Смокът бързо свиква с миризмата на тялото ти. Увия го около врата си и заспи. Няма да те ухапи. Когато ожаднее, само ще изсъска. Дадеш му да пие вода и той пак е твой роб. Лесен е за опитомяване. Не е студенокръвен. И той има червена кръв, като човешката. В хладните вечери го увивам около кръста под якето. Да знаеш само как топли, твърди Гери.
Траперът похапвал и отровни змии. Само маха от тях по педя разстояние от опашката и главата, където е отровата. Вечерята е готова. Опитвал е и жаби, гущери, таралежи. Веднъж го гостили с лисиче месо. Не му харесало. Било възкисело. В Стара планина кусвал и мечешко. Твърди, че най-божествени били носа и лапите на мецана.
Кулинарните ^глезотии^ остават на заден план след като попада в плен на дрогата. Надрусам ли се както трябва, цяла седмица може и залък да не сложа в устата си, казва битникът. Стартира с паркизан. После идва ред на лидола. Неусетно стига до марихуаната, хероина. За по-бърз ефект гарнира основното ястие с водка или ракия. Постепенно увеличава дозите. За да се ^занити^ по-качествено.
Дали правех това за кеф?! Глупости! Първо нямаш работа. Всички са срещу тебе. Всеки гледа да те смаже. Ставаш нарицателно на най-кофтия човек. А душата ти е отворена към света. Как да избягаш от тоя ад? Ами като се надрусаш. Алкохолът вече не ми помагаше. Имах случаи, когато с мен “разговаряше” кошче за боклук. Дърветата край землянката ми изглеждаха като чудовища. Постоянно нещо ме преследваше. Но това по-често се случваше в абстинентните периоди, открехва се бродягата.
Нестандартният пич скоро попада в полезрението на ченгетата. Те не знаят какво да правят с него. Прехвърлят го на докторите. За една година е ^заточен^ в болницата в Раднево. Но тук купонът се завихря с нова сила. Под един покрив бяхме наркомани и алкохолици. Когато си чист, се разхождаш цивилен. Гепят ли те надрусан, ^командироват^ те в VІ-то отделение. А там вече си с раирана пижама. Напълно изолиран зад железни решетки. Мърдане няма. Не знаеш колко време ще останеш, връща лентата назад Индианеца. Но както има един лаф, че в софийския затвор само кораб не можеш да продадеш, защото няма море, така и в клиниката птичките божии на всичко му намират цаката. Само и само да не прекъснат нишката с илюзорния рай.
Сгаджосахме се с една медсестра по психотерапия. Използвах я да ми дава рецепти.Там на портала пазеха алкохолици. Подкупя ги с едно шише ракия и вдигнат бариерата. В първата аптека си купя паркизан. Скатая се някъде и се надрусам, спомня си любителят на силни усещания.
Добре, гепят ме. Но от старите кримки научих ишаретите. Винаги в дрехите си да имам шишенце от пеницилин с чиста урина. Колко му е да подмениш стъкълцето с пикнята, в която ще открият опиат. Имаше един Боби от Пловдив, мир на праха му. Той пък си вкарваше белия прашец в пластмасова чаша, покрита отгоре с пудра захар. От него научих как се прави ^пързалка^. Коктейл от няколко вида болкоуспокояващи. Примерно паркизан, лексотан, лидол, ксанакс. Хакаш една шепа в устата си. И чаша с топло прясно мляко хваща дикиш. После политаш в небесата като космонавт. Познавах и една Лили от Ямбол. Осъдена на една година като мен. Пълна откачалка. Тъкмо влезе в правия път, и хайде пак в VІ-то. Към старата й присъда лепнат нова. Умря от предозиране, реди спомени странникът.
На едно от традиционните хевъл-метъл сборища край морето Гери се запознава с 13-14-годишно хлапе от Шумен. Дете на разведени родители, но с баща паралия. Богатското чедо кани на гости кърджалийския харамия. Невръстният ми скри шайбата. Беше засадил стотина саксии с марихуана. Суши си я направо у дома, в печката. Вади тютюна от цигарата. Тъпчи я с тревата, тя расте като бурен и става висока. Ако е питомна, е добра, дивата е по-слаба. Изпушиш папироса-две, и включваш на автопилот, разказва за едно от пътешествията си.
Съвременният Жан Валжан има странна философия. Според нея след опианението попада в собствен свят, където и Господ няма достъп.
Там никой не може да те ядоса. Няма лоши хора. Всичко е розово. Красота. Рай. Знам, че щастието е илюзорно. Но ако и то отсъства, трябва да станеш долна измет, пълен идиот. По-скоро бих се самоубил. Моят проблем аз съм си го решил. Усетя ли, че стигам дъното, ще му хакна 40 паркизана. Ще ги прокарам с половинка мастичка. И адио Рио. Заспивам и просто не се събуждам. Така се сбогувах с дузина приятели, разсъждава Индианеца.
Като стар авер на порока той е обезпокоен за днешните наркоманчета. Според него те страшно бързат с ^абдикирането^ от живота. Избират си много по-краткия път към смъртта. Но и по-скъпия. Май останах последният мохикан, който си кара със старите изпитани средства. Знам какво е смъртта. Срещал съм я в очите неведнъж. Затова си доставям само густо на душата. Не че там има някаква хармония, философства хипито. Най-шибаното е, че никой не те пита защо си достигнал до тоя хал. Днес аз ако поискам дрога, всеки ще ми даде. Защото знаят кой съм. Но ако някой поиска от мен, ще види кукиш. Не искам повече индианци в Родопите!, категоричен е бродягата.
В момента Гери е на етап назад към природата. Раздава го нещо като каубой. Само дето кон няма. Пак е с превръзка на дългата си коса. Лентичката е от змийска кожа. Зъби на влечуго, нанизи от сушени пълзящи твари, верижка от маймунка, издаваща странни звуци на апахи, са допълнителни аксесоари към одеждите му, които не си знаят годините. С хипарското си облекло подвиква от сутрин до здрач на 11 крави. Цанил се е за животновъд. Поредното му амплоа. С необичайния си вид плаши гаргите към селата Сипей и Повет. Патронът, за разлика от майката-природа, този път му е осигурил що-годе нормална бърлога. Дори с телевизор. Но развратният град жадува за Индианеца. Както и той за него. Отвреме-навреме се вясва в бохемската кръчма ^Лозана^. Колкото да го видят, че все още е жив. Намалил е темпото. Приемат го по-скоро като антика. Макар че след бурните си житейски периоди изповядва съвсем нова теория: ^Най-великият наркотик е природата. Нея трудно можеш да я излъжеш!^ А за да не се отцепи съвсем от нормалния свят, което също не е богоугодно, нашенецът с индианска кръв удря някоя и друга мастичка.

Кърджали,
Георги АНДОНОВ