ЗАБРАНЕНА ЗОНА
• Бившият съпруг на Елка Константинова - радиолог № 1 на републиката проф. Георги Василев, твърди, че истинските жертви на аварията са 2030 неродени българчета

• БТА сключила споразумение с Кремъл да публикува само успокояваща информация
• Българските лекари и учени масово подписвали декларации пред ДС,
че ще мълчат за пораженията
• Нашият представител към Световната здравна организация проф. Димитър Сепетлиев е летял заедно с шефа на МАГАТЕ над заразената зона и е взел проби от водата и почвата

Днес, 20 години след чернобилската атомна катастрофа, още няма точни данни за щетите, нанесени на България. Има няколко официозни доклада, в които се твърди, че ^всичко е минало, няма страшно и спете спокойно, деца^. Един от тях е с автор известен и уважаван учен - покойния професор и доктор на физическите науки Емил Вапирев. Според него нашенците масово се поболяват след Чернобил, но не от радиацията, а от психосоциален стрес. На тази основа по-чувствителните развили различни налудности и фобии, астма, хипертония, сърдечна невроза...

Вестникът на народа обаче успя да се добере до първия доклад, писан още през далечната 1987 г. по поръка на Агенцията за мирно използване на атомната енергия (МАГАТЕ) със седалище във Виена, когато неин генерален директор е Ханс Бликс. Няколко дни след аварията той лети с хеликоптер над Припят - град, създаден през 1970 г. специално за обслужването на Чернобилската АЕЦ, носеща името на Ленин. Населението на Припят тогава е 48 000 жители, а не както се сочи в някои от последните публикации в родната преса - 25 000. Средната възраст на населението е 28 години. А само на 130 км е столицата на Украйна (тогава УССР) - двумилионият Киев.
Машината, с която хер Бликс кръжи над заразената зона, се спуска пределно ниско - на 800 метра, над разрушения 4-ти реактор. Най-любопитното е обаче, че компания му прави и един българин - професор по медицинска статистика и представител на страната ни в Световната здравна организация. Това е бъдещият депутат от ДПС (по-късно независим) в 36-ото Народно събрание Димитър Сепетлиев. Ученият довери, че е взел ^нелегално^ проби от водата и почвата, за да ги представи за обективно изследване и после да бъдат докладвани пред симпозиум в Копенхаген. По-късно той горчиво съжалява за този си ^служебен подвиг^, тъй като по негови думи в резултат на рациацията му окапва не само косата, но и всички косми по тялото.
Проф. Сепетлиев е автор и на уникалния документ, за който споменахме по-горе. В него се разкриват неща, които по това време фигурират в списъка на най-строго пазените съветски (отчасти и български) държавни тайни.
В България вестта за атомната авария край Чернобил се промъква ^след дъжд - качулка^. Свирепата цензура се дължи главно на страха от Кремъл, но българските управници не могат да си позволят лукса сред населението да настъпи паника. Това би довело до масов срив на производството и консумацията на определени продукти. Освен това не е изградена ефикасна система за защита на населението.
Гражданите са обучавани как да се предпазват от евентуален ядрен удар от страна на ^капиталистическите агресори^, а изведнъж, ни в клин, ни в ръкав, радиацията подло ги изненадва в гръб - откъм ^братския^ Съветски съюз! При това катастрофата не е причинена от атомна бомба, а от ^мирния атом^, който според прогнозите до 2000г. трябваше да осигури 60 на сто от електроенергията на страните от бившия СИВ.
БТА и официозът ^Работническо дело^ тиражират манипулативни, тенденциозни и успокояващи съобщения за ^случая^ Чернобил. Правят се отчаяни опити да се парират ^вражеските^ обвинения за прикриване на фактите за радиационния фон. Наистина цитират се данни, но тази привидна обективност веднага се разобличава, защото данните са представени в различни мерни единици - милирентгена в час, рада, кюри и други. По този начин човек неспециалист много трудно би могъл да се ориентира в тази сложна скала от мерни единици и да реши доколко приетата от него доза е опасна или безопасна, как опасността нараства с течение на времето, какви точно поражения нанася на здравето. През целия период обаче не се посочват нормативите за опасните и леталните дози.
Първите признаци за наличие на определени концентрации от късоживеещи радионуклиди били получени от дъждовната вода за София на 2 май 1986 г. Поне така се казва в официалното изявление на Института по рентгенология и радиология при Медицинска академия - София. У нас изследвания за нивото на радиоактивността се правят и в други научни ведомства и институти - в Медицинска академия, в Центъра за гражданска обрана, в Управлението по хидрология и метеорология към БАН, в хигиенно-епидемиологичните институти под ^шапката^ на Министерството на народното здраве... Данните в тях обаче и досега отлежават в прашни папки с гриф ^строго секретно^, въпреки че 15-годишният давностен срок отдавна е изтекъл.
Интересна подробност е, че тогавашният радиолог №1 на България проф. Георги Василев, между другото бивш съпруг на екскултурната министърка Елка Константинова, не излиза с официално изявление или становище в пресата. А по това време той е завеждащ секция ^Радиационна защита^ към Института по радиобиология и радиационна хигиена. Обяснението? Според еколога Петко Ковачев, шеф на Информационен и учебен център по екология, ^здравният ефект като че ли никога няма да бъде показан в неговата пълнота. И днес, в 2006 г., не се намира дори един лекар или друг учен, който да се откаже от подписа си пред Държавна сигурност и да се опита да покаже истината за последиците върху България.^
С дългогодишно закъснение проф. Василев нищи спомени от ^черната пролет^ на 1986 г. - как пътувал със съпругата си на гости на приятелско семейство с вила в Плевенско, как ги намокрил проливният дъжд, как си хапнали добре зелена салата... И как не е подозирал нищо до телефонното обаждане на негова колежка навръх празника на труда 1 май. Тя му подметнала ^я да вземеш да се върнеш^. Учуден, той пита на кого толкова спешно е притрябвал в София. Не, просто замърсяване някакво се получило, от ^някакъв облак^. Колежката, чието име маститият спец не цитира, пак подметнала, уж между другото:
^Ти, като си мерил гама-фона в София, колко е?^
- ^Ами, 70 - 80 наногрей на час.^ - ^А сега знаеш ли колко е?^ - ^Не.^ - ^700 - 800.^ С това разговорът приключва. Проф. Василев веднага се прибира в столицата. И... мълчи чак до 2006 г., когато вече ^обяснява разпалено^ как на 23 май БТА почти тържествено информирала, че ^се снемат всички ограничения^. А това, вайка се с късна дата бившият радиолог №1 от времето на Тато, било абсолютно необосновано и прибързано, тъй като много радионуклиди ^още не си били отишли^. За негова чест обаче споменава за ^втория Чернобил^ за България през есента на 1986-а и зимата на 1987 г., получил се вследствие несъобразяване с препоръките на експертите да се изхвърли първият пролетен откос от зелените фуражи, за да не могат радионуклидите да попаднат в месото и млякото.
^Чрез храните цезият в организма на хората се увеличава силно, като на места достига стойности, по-високи от май 1986 г. Това е т. нар. втори Чернобил за България^, разкрива проф. Василев. За него ^истинските жертви на аварията^ са онези 2030 неродени българчета, чиито майки ги абортират - по желание или спонтанно, стресирани от зловещите слухове, че ще родят деца-идиотчета.
След 10 ноември ^реформиралата^ се столетница решава да хвърли на лъвовете само ^двама виновници^ за пораженията от Чернобил, допуснати в резултат на тоталното информационно затъмнение и откровените лъжи. Във в. ^Работническо дело^ заместник-министърът на народното здраве - член-кореспондент на БАН Любомир Шиндеров помества (естествено, по нареждане от най-високото място) изявление, че ^няма основание за безпокойство^.
То е придружено със силно занижени данни за радиационната обстановка у нас, за влиянието й върху здравето на населението и за консумацията на хранителни продукти. До неговия подпис се мъдри и парафът на тогавашния председател на Комисията за използването на атомната енергия за мирни цели при Министерския съвет Иван Пандев.
През 1991г. обаче вместо него с викове ^Смърт^ в залите на съда е посрещнат някогашният председател на правителствената комисия за преодоляване на последствията от бедствията, катастрофите и авариите и зам.-председател на МС Григор Стоичков. По това дело двамата с Шиндеров са осъдени на две години затвор.
Ефективно ги излежава само Стоичков. През 1995 г. той получава инсулт в затвора в Казичене и е освободен предсрочно. За постъпките си след Чернобил ^персоналният пенсионер^, който обитава китна вила в “Бояна”, не чувства никаква вина. Убеден е, че никой от тогавашните управляващи също не носи вина, защото просто... нямало никакви последствия?! Твърди, че учените са измерили най-високи радиоактивни стойности по планините и ^специално на Боровец, към Черни връх и Мусала^, където Тодор Живков отишъл на лов за диви петли.
Истината, разбира се, е съвсем друга. От доклада на проф. Сепетлиев става ясно, че и информационните агенции на страните от бившия източен блок носят огромна вина. Югославската информационна агенция ТАНЮГ например сключва сделка с Кремъл да тиражира само изгодни на съветското ръководство съобщения. Предполага се, че и БТА не е останала по-назад. В същото време нейният шеф Боян Трайков и семейството му са консумирали специално проверена и внесена от странство храна.
Ветерани-международници си спомнят как по време на гергьовските празници в ресторанта на почивната станция на БТА в Банкя нахълтала примабалерината Вера Кирова, съпруга на Боян Трайков.
^Ама вие ядете агнешко?!^, изцепила се грацията. ^Че защо да не ядем?^, учудили се редовите служители на агенцията. “Ще се поболеете, може и да умрете! Ние вкъщи ядем само специална храна!^, доверила балетната прима.
Докато народът хрупа на поразия пресни марули и ги прокарва с айран, а децата закусват с прясно мляко, още в първите дни на май 1986 г. ген. Илия Кашев, шеф на УБО, което се грижи за ^първите^ в държавата, издава заповед ^снабдяването с хранителни продукти, плодове и напитки да се извършва от наши снабдителни бази след дозиметричен контрол^, ^да се осигури натурална минерална вода, а за хигиенно-битови нужди да се използва дълбоко сондирана вода^. Над страната кръжи специален правителствен хеликоптер с хипертайна мисия. Той е снабден със свръхчувствителна апаратура и разузнава къде има по-чисти райони, където да се разположат безопасно ръководните кадри.
Единственото читаво ВИП-скривалище се намирало край етрополското село Бойковец, но апаратурата в хеликоптера засича и там хилядократно завишени дози радиация.
Към УБО е имало специална химико-бактериологична лаборатория. Нейните шефове се видели в чудо откъде да изнамерят чисти продукти за ^богоизбраните^. Оказва се, че стопанство ^Врана^ е замърсено, дори яйцата са радиоактивни. Известно време червените велможи нагъват само консерви и кондензирано мляко.
Единственият високопоставен кадър, който се вслушав в думите на специалистите, е генерал Добри Джуров. По негово разпореждане армията моментално минава на консерви.
Тодор Живков реагира с обичайната тактика на снишаване и премълчаване, докато отмине бурята. Когато на 4 май му докладват, че положението е ^много сериозно^, Тато кима с глава и казва:
^Ще си траем!^
А само преди три дни облакът от Чернобил достига България. На 2 май в района на София са отложени толкова радиоактивни вещества, колкото са се утаили през целия период между 6 юли 1969 г. и 31 март 1986 г. За периода 30 април - 2 май радиоактивното замърсяване на приземния въздух средно за страната се повишава няколко хиляди пъти спрямо обичайните стойности преди аварията.
Единственият ^плюс^ от цялата кошмарна ситуация е, че подплашени от ^мирния атом^, българските партийни и държавни ръководители се отказват от плана за строеж на атомна електроцентрала край София. Той е бил пазен в дълбока тайна от населението и правителствата на Западна Европа, тъй като в новата АЕЦ по съветски образец е трябвало да се произвежда и плутоний за нуждите на военната промишленост.
^Плутоний Р 239 е била задължена да произвежда и Чернобилската АЕЦ, разкрива проф. Димитър Сепетлиев. В момента на аварията там е имало около половин тон плутоний. Изпълнението на тази програма е било възложено на специална група инженерно-технически персонал, съставен главно от затворници, осъдени за криминални престъпления, и лагеристи, излежаващи присъди в концлагери предимно за ^престъпления от политически характер^.
Главното задължение на тази група е било да работи на особено опасни места, където радиацията е била най-висока и поради това вредна за здравето. Престоят на хората в тази група не е бил повече от 6 месеца. През това време те получавали достатъчно високо радиоактивно облъчване и били освобождвани от работа, но не и от изтърпяване на наложеното им наказание. Освободените места били запълвани с нови, подходящи за тази работа затворници и концлагеристи. Обикновено облъчените, поели голяма доза радиоактивни вещества, били предавани на съответните научноизследователски институти за медицински изследвания и експерименти. Върху тях били изпробвани нови фармацевтични препарати и лечебни методи.
В края на април 1986 г. било решено да се презареди 4-ти реактор с атомно гориво, да се пренесе произведеният до този момент плутоний в складовете на военния резерв и да се осъществи необходимият текущ и генерален ремонт. За да не се манифестира излишно използването на лишени от свобода хора за изпълнение на опасна за живота им дейност работата започва точно в полунощ на 26 април 1986 г.^, разкрива бившият депутат.
Друга причина за дълбоката секретност, в която продължава да е обвит Чернобил, е, че до града има голяма военна база - т. нар. Чернобил - 2, съобщава сайтът pripyat. com. Въпреки че някои родни медии си направиха яки виртуални разходки из китното допреди 20-ина години украинско градче Припят, където сега процъфтява ^чернобилският туризъм^, ракетната площадка не беше ^забелязана^ от техните ^кореспонденти^. А двете метални съоръжения, намиращи се в непосредствена близост до атомната централа, са заснети даже от сателит в Космоса. Височината им е уникална. Едното се извисява на 75 метра, а другото стига цели 150. Местните са ги кръстили ^Чернобил - 2^. Преди време обектът е бил засекретен, тъй като там е била дислоцирана военна база, пише още в сайта. И до днес бродят слухове, че съоръженията всъщност представляват психотронни оръжия, разработени в СССР, за пряко въздействие върху ^вечния противник^ - САЩ.

Юлиан ЧЕРНЕВ, Соня ЛАЗАРОВА

РАВНОСМЕТКАТА:
ПЪРВИ СМЕ В ЕВРОПА ПО ЕФЕКТИВНА ДОЗА ОБЛЪЧВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО!
Изхвърлените радиоактивни елементи завинаги ще представляват опасност за човешкия организъм
Изследванията сочат, че сумарната радиоактивност, отложена през май 1986 г., е по-висока от стойностите през ^чист^ период, както следва: 90 до 1400 пъти в Северна България, 340 до 1700 пъти в Южна България, 1300 до 31 000 пъти в планинските райони. По степен на замърсяване България се нарежда на пето място в Европа (ако не броим Украйна, Беларус и Русия), след Швеция, Финландия, Австрия и Норвегия. По ефективна доза облъчване на населението за първата година обаче България е на първо място в Стария континент заради липсата на информация, а оттам и на адекватни предпазни мерки.
По данни на МАГАТЕ храните и водата във водоизточниците са били радиоактивно облъчени от кратко живеещи радионуклиди, половината от които съставят изотоп на йод 131. По мнение на други специалисти втората половина представлява радиоактивен цезий 135 (около 40 процента) и стронций (около 10 процента от общото количество).
Доколкото последните два елемента са значително стабилни, с период на полуразпад няколко милиона години, може да се каже, че на практика те завинаги ще представляват опасност за човешкия организъм, който има способност да ги акумулира в себе си. Стронцият например се натрупва в костите на човека, а цезият - в мускулната тъкан.
У нас и в страните от Източна Европа от 1986-а насам се наблюдава прогресиращо влошаване на здравословното състояние на населението. Увеличила се е заболеваемостта от левкемия, броят на спонтанните аборти и броят на родените с тератогенни дефекти деца.