Минчо Атанасов: ДесиСлава получи пареза на лицев нерв

<em>Минчо Атанасов е бил ръководител на култовия оркестър &quot;Раднево&quot; и директор на Дома на културата в едноименния град. Той е откривател на две от най-популярните фолкзвезди ДесиСлава и Силвия. Те първо стават певици на оркестъра му, а след това започват солова кариера в музикална компания &quot;Пайнер&quot;. Негово откритие за поп-фолка е и покойният кмет на Раднево - Нончо Воденичаров, който загина по време на &quot;Сървайвър&quot; 4. <br /> <br /> Минчо Атанасов се среща по сцените и с Лили Иванова, Емил Димитров, Панайот Панайотов, Вълкана Стоянова, Иван Балсамаджиев, Янка Рупкина и много други. Ексклузивно пред &ldquo;ШОУ&rdquo; той разказва прелюбопитни истории с известни личности от шоубизнеса, с които е работил. <br /> <br /> </em><hr /> <strong>- Открил си ДесиСлава за сцената. Къде я срещна?<br /> </strong>- Бях в Стара Загора на един конкурс и я чух да пее. Нищо повече! Но един път с един мой приятел минаваме покрай едно много малко селце. Тогава в читалището видяхме две момичета и едно момче, които пееха. Като останахме без певица за сватбите в оркестър &ldquo;Раднево&rdquo;, казах на една моя братовчедка - Диана Сокерова, дългогодишен директор на Младежкия дом: &ldquo;Видях две момичета и едно момче еди-къде си!&rdquo;. Тя веднага изстреля имената им. Казах й, че се интересувам от Деси. Помолих я да я викне да разговаряме. <br /> <br /> След час при мен пристигна едно нахакано хлапе с маратонки, сякаш идваше направо от спортната площадка. Разбрахме се на другия ден да дойде пак с придружител, защото тя беше само на 16 години. Дойде с мащехата си, тогава живееше с нея. Направихме около 20 песни за няколко дена. <br /> <br /> <strong>- Вярно ли е, че след първата си среща с голямата народна певица Вълкана Стоянова, чиито песни пее, ДесиСлава получава от вълнение пареза на лицевия нерв?<br /> </strong>- Да, забелязах това вечерта, когато гледахме записа на срещата. Видях, че едното й око изглежда неестествено, тя отиде на лекар и влезе в болница да се лекува. <br /> <br /> Исках двете да се запознаят на сцената. След като Деси изпява втория куплет на &ldquo;Заженала Дюлбер Яна&rdquo;, на сцената се появява самата Вълкана Стоянова &ndash; Деси й се покланя, целува й ръка и й подава микрофона за третия, последен куплет...<br /> После Вълкана Стоянова прие ДесиСлава в София, за да я обучава. Тя каза, че разполага само с една стая, но в нея има две легла, така че тя ще живее при нея и там ще я учи... След това й подари свои песни. Предложих на Вълкана да говори с големия композитор и диригент на Оркестъра на радиото Коста Колев да ги аранжира. За труда му по 12 песни му платихме 300 долара, които тогава хич не бяха малко. Вълкана даде 200 долара, а останалите 100 дадох аз, защото Деси беше дете тогава, тя нямаше откъде да ги вземе тези пари!<br /> <br /> <strong>- Карала ли се е Вълкана Стоянова на ДесиСлава защо е започнала с поп-фолка?<br /> </strong>- Не, не! Имаше едно предаване по Нова телевизия, от което бяха отишли при Вълкана и тя казала, че <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> не е ходила да я види 10 години... <br /> </strong></span><br /> Но тя си я ценеше, както Деси ценеше Вълкана! Вълкана се отнасяше майчински както към Деси, така и към Силвия.<br /> <br /> <strong>- Ти си вкарал в шоубизнеса и поп-фолк дивата Силвия...<br /> </strong>- Силвия беше ослепително красива! Един ден тя дойде с майка си в кабинета ми. Искаше да пее. Направих й прослушване. Видях, че диапазонът й е много голям и пее много точно. И след като Деси получи пареза на лицевия нерв и трябваше да се лекува, с оркестър &ldquo;Раднево&rdquo; да спасява положението тръгна Силвия...<br /> <br /> <strong>- Като започва кариерата си, ти си й бил озвучител и сте пътували непрекъснато заедно. Преживявате и ужасна катастрофа... <br /> </strong>- По време на работа в ресторант &ldquo;Залива&rdquo; на Силвия й се наложи да пее в Севлиево и във Велинград. Тръгнахме от Китен на обяд. Искахме на път за Севлиево да минем през Раднево. Пътят от Ямбол беше разбит. Карахме много бавно, с не повече от 40-50 км в час. Преди село Еленово, Новозагорско, фордът, с който пътувахме, изведнъж стана неуправляем. Все едно някой взе колата от ръцете ми! За секунди сякаш някакво чудо смени посоката. Държах кормилото на абсолютно прав участък, а колата промени движението си!!! Тръгна странично, задра в тревата и се удари в дърво откъм насрещното движение. Макар че се движехме с малка скорост, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>ударът в дървото беше силен <br /> </strong></span><br /> Всичко стана за секунди. След като задра странично отдясно, колата се наклони, удари се в дървото по таван и се върна обратно на колелата си в срещуположната посока. Предното и задното стъкло изхвърчаха! Гредите между двете десни врати и тавана бяха влезли до седалката на Силвия. Ако главата и тялото й не се бяха изместили от удара наляво, не ми се мисли какво щеше да стане!... <br /> От внезапния удар тя ме удари в ребрата с лявото си рамо. Не можех да дишам! Видях, че на 3 метра от нас минава човек с мотопед, но явно се е уплашил и не спря. Никакво движение по шосето! Сега, като гледам на снимката катастрофиралия форд, като виждам къде е таванът, забит в седалката, си мисля какъв късмет сме имали! Цялата дясна ръка на Силвия беше в кръв! Но не течаща! Все едно кожата й беше одрана! Попита ме: &ldquo;Къде сме? Какво правим там, къде отиваме?&rdquo;. Изпаднах в ужас! Сигурно е загубила паметта си! Силвия ме гледаше с празен поглед и безизразно лице... А само преди дни бяхме в Бургас на погребение на певицата Румяна! Възмущавах се от безразсъдното шофиране на приятеля й Любо, а аз самият направих катастрофа, в която като по чудо оцеляхме!<br /> <br /> <strong>- Само месец преди това в този форд се е случило нещо, което те е ужасило! Лоша поличба?! <br /> </strong>- След един концерт, когато товарехме апаратурата, ми направи впечатление една тъмна лента зад седалката, на задното стъкло на форда! Помислих, че е изкривено изображение или сянка от лампата, която осветява входа на читалището. След малко пак се загледах, но не видях нищо! Като станахме готови, Силвия се качи и потеглихме за Раднево. Казах й какво съм видял и че се чудя дали не е било змия. Тя се стресна, но аз я успокоих, че сигурно е избягала. На следващия ден споделих всичко и с продавачката от магазина пред блока. Тя ми каза да сложа паничка с прясно мляко в колата и ако има змия, тя ще излезе. Сложих мляко, но нищо не се появи...<br /> <br /> Вече след катастрофата закарахме колата на майстор тенекеджия и той я разфасова. Обажда ми се и ми вика: &ldquo; Ела, ела до видиш нещо!&rdquo; Там на пружините на задния капак, беше останала навита на спирала...<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>кожата на змия!<br /> </strong></span><br /> Така се събличали змиите, когато са в опасност! <br /> <br /> <strong>- Канили са Силвия да стане първата поп-фолк певица корица на &ldquo;Плейбой&rdquo;? <br /> </strong>- Да, след един концерт на &ldquo;Пайнер&rdquo; в НДК. Мартин Захариев настояваше, но тя не се съгласи. Няколко дни наред след като тя си беше изключила GSM-а, той продължи да търси мен и други влиятелни приятели да ни увещава да му съдействаме. Тя беше непреклонна въпреки съблазнителния хонорар, който й предлагаха.<br /> <strong><br /> - Разкажи как направи Нончо Воденичаров звезда?<br /> </strong>- Той държеше язовир &ldquo;Овчарица&rdquo;. Дойде при мен и каза, че иска да го подготвям и ако го харесам, да направи дует със Силвия. Първо попитах Силвия и тя се съгласи. Отидох в &ldquo;Пайнер&rdquo; и предложих на президента Митко Димитров двамата да направят дует. Това му се видя, меко казано, несериозно. С усмивка каза: &ldquo; Нончо да си гледа рибата!&rdquo;<br /> <br /> Беше ми жал за Нончо. Обещах му, че няма да се откажа и ще направя всичко възможно той да запише песен в &ldquo;Пайнер.&rdquo; Изпълних обещанието си. Композиторът Тончо Русев ми изпрати песента &ldquo;Шапката ми падна&rdquo; по текст на поета Евтим Евтимов. Беше я написал специално за Силвия и Жоро Любимеца. Силвия записа в &ldquo;Пайнер&rdquo; нейната партия. След няколко дни запис на партията си направи и Жоро Любимеца. Отидох да чуя записа и да го смесим. Оказа се обаче, че Жоро също е изпял партията на... Силвия. Обясни ми, че е високо и диапазонът му не позволява да вземе тоновете. Обадих се на Тончо да му кажа и му предложих друг мъж да изпее партията. Разбира се &ndash; имах предвид Нончо &ndash; той можеше да вземе непосилните за Жоро височини. Той обаче нямаше представа кой е Нончо и не даваше съгласието си. Не можеше някакъв случаен човек да пее песен на Тончо Русев! Доста усилия и нерви ми костваше да го убедя, накрая ми каза: &ldquo;Ти поемаш отговорността!&rdquo;<br /> <br /> Обадих се на Нончо и му казах, че сега е неговият златен шанс! Започнахме репетиции. Като станахме готови за запис, запазих ред в студиото и звъннах на композитора Тодор Димитров &ndash; Токича, който беше и много добър тонрежисьор. И не случайно! Знаех, че е запален рибар и с дни може да стои да някоя река или вир. Помолих го да запише Нончо, като наблегнах на това, че е арендатор на най-големия язовир &ldquo;Овчарица&rdquo;! /смях/ Викам: &ldquo;Ако направим записа сполучливо, ще си хващаш риба на воля!&rdquo;. Токича вика: &ldquo;Хубаво!&rdquo;. Записът се получи прекрасно! Тази песен на Тончо Русев направи популярен дуета Силвия &ndash; Нончо Воденичаров! После продължи, записахме още един дует със Силвия, Нончо стана певец на &ldquo;Пайнер&rdquo;...<br /> <br /> <strong>- Вие бяхте ли близки до смъртта му в &ldquo;Сървайвър&rdquo;?<br /> </strong>- След като стана кмет, не бяхме вече в толкова добри отношения. Тогава имаше други хора покрай него... Когато научих за смъртта му, бях на някакъв концерт. Моята съпруга ми се обади и ми каза какво се е случило. Не повярвах, помислих, че някой пуска нарочно слухове... <br /> <br /> <strong>- Ти изкарваш войниклъка си като певец и музикант в ДНА &ndash; Сливен. Там още срещаш доста известни впоследствие хора от шоубизнеса...<br /> </strong>- Най-напред бях в Айтос, в една свързочна рота. Там дойде специална комисия да прослуша войниците. Такава беше практиката - избираше талантливите и ги вземаше в Дома на народната армия в Сливен. Взеха ме и започнахме да обикаляме из Сливенски окръг. Александър Кипров и Панайот Панайотов пък са мои новобранци. Кипров беше пианист на военния хор. Възпитано, културно момче от София. Беше много стриктен войник. Коланът му беше винаги на точно определеното място &ndash; над копчетата. Не можеше да се явиш на плаца с неизлъскани обувки! За да бъде винаги &ldquo;в час&rdquo;, Кипров носеше в единия си джоб голямата четка за лъскане на обувки, а в другия &ndash; малката четка и боята! За да може по всяко време да се оправи. И като пекнеше слънце, като се разтече тази боя в джоба му, ужас...!<br /> <br /> С Панайот /Панайотов &ndash; б. а./ пък се запознах още, когато беше момче. Баща му Димитър Панайотов беше директор на Държавния куклен театър в Сливен. Когато го чух за пръв път, едно хубаво момче с една голяма коса &ndash; пееше &ldquo;Бургаски вечери&rdquo;! Какво да говоря, това беше коронната му песен! За пръв път чух него да я пее. Малко хора знаят, че преди Ева и Гого от &ldquo;Тоника&rdquo; и Панайот Панайотов &ldquo;Бургаски вечери&rdquo; на поета Иван Ванев и на бургаския композитор Иван Коларов е изпълнявало едно момче - Симеон, по-известен като Монката. Страдал е от детски паралич, движел се е с патерици и е бил солист на оркестър &ldquo;Корали&rdquo;.<br /> <br /> Преди мен в ДНА &ndash; Сливен е бил войник и Митко Щерев. Видяхме се на концерта на Емил Димитров и Богдана Карадочева с водещи - жена му Мариета и Васил Андреев в Трояново. Между другото, през 70-те години Васил Андреев беше с обръсната глава също като Слави Трифонов! Много си приличат двамата! Все едно, че са братя!<br /> <br /> С Митко Щерев тогава си поговорихме за казармата. И му казах, че съм носил неговите дрехи! Старшината на нашата рота Стоянов или Хота, когато раздаваше летните дрехи и търсеше по-малък размер, ми каза: &ldquo;Редник, тези ще ти бъдат точни!&rdquo;. Те наистина ми прилепнаха, все едно бяха шити за мен по поръчка! И тогава един от ефрейторите каза: &ldquo;А, дрехите на Щерю!&rdquo;. На куртката и панталона имаше инициали М. Щ. Тогава не знаех кой е този М. Щ., разбрах по-късно от моите стари войници. Докато е бил ръководител на естрадния състав в ДНА &ndash; Сливен и в същото време е писал песни за Емил Димитров. С Митко Щерев станахме добри приятели. Той много ми е помагал, купувал съм му части от апаратурата, давал ми ги е много изгодно.<br /> <br /> <strong>- Как се сближи с попкраля Емил Димитров?<br /> </strong>- С Емил един приятел ни запозна в бар &ldquo;Кукери&rdquo; на Златни пясъци - той пееше там. Оттогава винаги, когато е идвал в Стара Загора, ми се е обаждал. <br /> <br /> На 30 април 1990 г. той направи концерт в Раднево и в Трояново. На 1 май трябваше да бъде в Стара Загора. Бях говорил предварително с него за едно &ldquo;ехо&rdquo; &ldquo;Роланд&rdquo; 201. И когато те дойдоха с Васил Андреев за концерта, влязоха при мен. Там имаше едно пиано &ldquo;Цимерман&rdquo;, на което той свири, и вика: &ldquo;Дай по една водка!&rdquo;. Но Васил Андреев се намеси: &ldquo;Ако има водка, няма да има концерт!&rdquo;. Но Емил го репликира: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&ldquo;Ако няма водка, няма да има концерт!&rdquo; <br /> </strong></span><br /> Тогава го попитах за това &ldquo;ехо&rdquo;, което търсех! Те вървяха някъде към 7- 8000 лева. Емил посочи с пръсти &ndash; да дам 2000 лв.! След това направи един невероятен концерт, после заминахме за Раднево, след това за Стара Загора... Разбрахме се да ги закарам до София да взема това &ldquo;ехо&rdquo;, но на Емил му се наложи да остане още един ден, за да пее в едно заведение по покана на управителя му. За София заминахме с Васил Андреев. На тръгване той пак го попита: &ldquo;Емиле, отиваме за &ldquo;ехото&rdquo;, остава ли цената, която искаш?&rdquo;. Тогава Емил вика: &ldquo;Аз казах! Две хиляди!&rdquo; Пожела ни приятно пътуване и помоли като се връщам от София, да му взема прани дрехи от икономката... Ако в Плевен се открие някакъв музей на Емил, съм готов да го дам това &ldquo;ехо&rdquo;! Защото той е пял много години с него. <br /> <br /> <strong>- Работил си и с примата Лили Иванова. Какви са впечатленията ти? <br /> </strong>- Още учех в Механотехникума в Гълъбово, а две мои съученички бяха в Симеоновград. Обадиха ми се да отида на концерт на Кирил Семов и Маргрет Николова. Седмица по-късно Лили Иванова имаше там концерт с оркестър &ldquo;Черните перли&rdquo;, ръководен от нейния съпруг Иван Пеев. Тя направи страхотен концерт! След това покани своите почитатели в гримьорната си. Беше в добро настроение. Заедно с моите съученички влязох и аз. Тя седна на една шкафче. Беше с едно много хубаво светлокафяво костюмче и каза, че й е подарък от Рита Павоне. Тя тогава пееше нейните песни, просто не можеше да ги различиш една от друга!<br /> <br /> Преди 20 години я поканих за празника на Раднево, където бях шеф на Културния дом. Тя каза, че иска да има мощно озвучаване, поне 12 киловата. Познавах Румен Спасов от &ldquo;Сигнал&rdquo;, който имаше голяма апаратура: &ldquo;Възможно ли е да озвучиш Лили Иванова?&rdquo;. Той вика: &ldquo;Добре, ще я озвуча, но ще струва много пари!&rdquo;. И тъй като хонорарът на Лили беше много висок, както и сега - някъде 1600 лв., което тогава бяха много пари, страшно се притеснявах тя да не разбере, че за озвучаването плащаме много повече пари! Но Румен Спасов дойде с два камиона апаратура, 32 тонколони имаше само на сцената, освен контролните колони, осветление &ndash; всичко беше толкова професионално!<br /> <br /> Лили дойде с Чочо Владовски в кабинета ми. Поканих ги да пият кафе и да си говорим. Питам я: &ldquo;Кафето с мед или със захар?&rdquo;. Тя казва: &ldquo;С мед!&rdquo;. А пък аз медът го държах в хладилника, той - твърд, и аз с една голяма лъжица си разкъртвах от него. Подавам аз на Лили Иванова буркана с тази лъжица, а тя като го видя вика: &ldquo;Не, не, не, не!&rdquo;. А той &ndash; все едно кокошки са го газили /смях/!<br /> <strong><br /> Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> </strong>