Бившият миньор е необикновен пример на вече рядката порода работлив българин
<em>Странен и необикновен човек за мнозина е дядо Ангел Донев от село Малко Асеново. На 84 години той е най-възрастният арендатор на селскостопански земи в Димитровградска община. Бивш подземен миньор с 32 години трудов стаж. Има прекалено много отличия, между които и званието &ldquo;Заслужил миньор&rdquo;, но за тях не обича да разказва и се ядосва, щом някой зададе подобен въпрос. Смята, че това е присъщо за всеки един в обществото ни, щом си гледа работата по съвест и отговорност</em>.<br /> <br /> Неговият съселянин Минчо Славов споделя: &rdquo;Хората тук още помнят миньорските години на бай Ангел. Той си е просто работохолик. Излезем всички изморени и изтощени от нощна смяна, а той припряно бърза да отиде да оре на полето. Спи по един - два часа и идва на работа бодър и отпочинал - всички му се чудехме. Гледаше и животни...&rdquo; <br /> <br /> Руси Койнов, жител от съседното село Голямо Асеново, каза: &ldquo;Ако има още петима като него - селското стопанство в околността ще дръпне толкова напред, че цяла Европа ще ни завиди&rdquo;.<br /> <br /> Къщата на дядо Ангел се намира точно в края на селото. Целият му двор е препълнен с много техника и инвентар. Тук има комбайни от най-съвременен вид, трактори, сеялки, балирачки, култиватори..., за които той полага грижи да бъдат на разположение по всяко време. Механик си е той. Няма и заангажиран специалист агроном, защото <br /> <br /> <u><em><strong>от малък се е сраснал със земеделието и знае много неща<br /> <br /> </strong></em></u>Освен това се интересува от нововъведенията и чете непрекъснато специализирана литература. Няма и персонал, освен едноименния му внук Ангел, който, щом завършил образованието си - веднага се прикрепил към него. Взели само един човек, който при нужда да ги заменя в екстремни ситуации.<br /> <br /> Днес сдружението на дядо Ангел обработва над 5 хиляди декара земя от землището на село Малко Асеново, но има готовност да поеме още три пъти по толкова. Хората високо ценят работата му, но все му се чудят как издържа на този голям напън. По жътвено време той почти не спи, а все е на полето, докато не се обере и последното зрънце, не сяда спокойно да почива. Така е и по време на орането, както и сега, когато се тори посадената реколта. Горд е обаче с внука си, който ще продължи делата му. <br /> <br /> <u><em><strong>А докато разговаряме, той неспокойно поглежда часовника си: <br /> <br /> </strong></em></u>&ldquo;Не мога повече да ви отделя време, защото имам много посеви за обработване&rdquo;. Казва и профучава напред с трактора си.<br /> Кара голямата машина дядо Ангел и похапва, защото едва ли ще има друга възможност, докато навакса изгубеното. Усмихнат, той помахва с ръка. После се изгубва в далечината и остава само оглушителният шум да пропява весело и да напомня, че там някъде този неуморен възрастен човечец дава всичко от себе си, за да ражда добри плодове родната земя.<br /> <br /> &ldquo;Трудовата енциклопедия&rdquo;, както на шега дядо Ангел нарича своите професионални митарства, не свършва дотук. Голямото му желание сега е да привърши колкото се може по-рано с торенето и да почне пролетната сеитба. <br /> <br /> Бай Ангел има и своята голяма тъга - за жена му, починала преди няколко години, и понякога издайнически се стича сълза по бузата му. Какъв прекрасен живот живяха &ndash; само те си знаят. Сега за него утехата е, че единствената му наследница, дъщеря му, излезе свестен човек, за негова радост.<br /> <br /> <em><strong><br /> Андрей АНДРЕЕВ</strong></em>