Самурай се бие като лъв за българската свобода

<em>Чували ли сте името Сейго Ямадзава? Вероятно някои от вас си спомнят как преди време медиите разпространиха снимка, на която беше заснет японски благородник &ndash; първият самурай, стъпил на българска земя, беше направен и документален филм по БНТ. Днес ще разкажем как тази личност от Далечния изток се е намесила в историческото развитие на нашата държава.<br /> </em><br /> Сейго Ямадзава е роден през първата половина на XIX век в Япония, в префектурата Кагошима. Бил е с благородно потекло и още от малък е показвал едни от най-типичните и висши ценности и характерности на японското общество. Сейго приел самурайския код на честта &ndash; бушидо, като своя религия. Популярен бил със своята огромна храброст и твърд характер и подобно на други японци от самурайското общество<br /> <br /> <em><u>&ndash; известен със страстта си към алкохола<br /> </u></em><br /> По време на жизнения си път участва в една от най-значимите битки в модерната история на Япония &ndash; между войските на феодалния владетел на Чошу и армиите на японския Шогунат. Вследствие на проявите си в боя Ямадзава е приет в императорската армия. Продължава да жъне военни успехи и се издига до чин майор, след което напуска Нипон, за да усъвършенства уменията си в САЩ и Франция.<br /> <br /> Именно през 1877 г. се замесва и в политиката като японски пратеник в Руската императорска армия. Пристигането му обаче съвпада с началото на Руско-турската освободителна война. Майор Ямадзава е пратен на фронта &ndash; разбира се, само като наблюдател. Той става свидетел на няколко сражения и е удивен от смелостта на руските войници, които проливат кръвта си по бойните полета на България. <br /> <br /> Сейго Ямадзава започва да изпитва онова така далечно за нас и типично за японците чувство на дълг. Той категорично заявява пред командващия руските войски, че иска да вземе участие. <br /> <br /> От страх за предстоящи скандали с Япония генерал Затов го кара да подпише следното писмо: <br /> &bdquo;Желая от душа и сърце да участвам в третата атака на Плевенската крепост, в дивизията на белия генерал Скобелев!&rdquo;. След подписването майорът е назначен за командир на взвод и пратен на бойното поле. В деня на битката той се обръща към подчинените му войници с помощта на един френски преводач с думите:<br /> <br /> &bdquo;Момчета, тъй като аз не говоря руски, а вие не знаете японски, по време на атаката няма да ви давам никакви заповеди. <br /> <br /> <u><em>Следете ме и правете това, което аз правя<br /> </em></u><br /> Имам едно-единствено изискване &ndash; бъдете бързи като светкавици. Разчитайте повече на своите щикове и приклади, отколкото на куршумите. Раниците и багажа си оставете тук, в окопите&rdquo;. В началото на боя японецът се явил в своето традиционно бойнотоблекло, а единственото му оръжие било катаната (самурайският меч). Той се хвърлил смело в атаката на Плевенската крепост.<br /> В. &ldquo;Посредник&rdquo; през 2011 г. публикува документално-художествения роман на Пелин Пелинов, който описва битката на самурая така:<br /> <br /> &ldquo;Атаката започнала в 15 часа, след артилерийската подготовка от зори. Самураят веднага повел своя взвод в колона по един, направо към целта - табията Кованлък. От двете му страни се движели стрелците от батальона на Горталов. Когато преминали дерето на Къшинската бара и започнали изкачването на втория зелен хълм, от къшинската табия и от редута, намиращ се отдясно на Ловешкия път, блъвнал силен пушечен огън. Самураят веднага залегнал на мократа земя - от няколко дни валял силен дъжд - последван от своите момчета, а войниците на майор Горталов продължили да напредват, без да се смущават от куршумите. Разбира се, много от тях паднали мъртви или ранени...<br /> <br /> Взводът на самурая започнал на пълзи през запустялата нива и с пълзене достигнал до хребета на втория зелен хълм, без поражение. Огънят на турците бил съсредоточен върху изправените Горталови войници. И<br /> <br /> <u><em>там, на хребета, самураят се изправил като откачена пружина, махнал с ръка на момчетата и се понесъл като хала по нанадолнището...<br /> </em></u><br /> ... След надолнището следвало едно голямо голо пространство, наречено Мъртвата долина. Преодоляването му било много опасно и там останали завинаги десетки момчета. Но никой вече не залягал. Всички следвали неудържимия устрем на своя японски командир.<br /> <br /> След Мъртвата долина започвало възвишението към третия хълм, на който се намирали двете табии и преградният окоп. Щом стигнал до този окоп, <br /> <br /> <u><em>самураят скочил в него и започнал да сече с острия си меч<br /> <br /> </em></u>всичко живо, което се изпречва пред очите му. Момчетата го настигнали и също скочили в окопа, като започнали кървав бой с щикове и приклади. И макар бранителите да били много повече от нападателите, последните се уплашили от тази дръзка атака и хукнали към табиите, за да се спасят. Самураят ги последвал и съсичал на две де когото стигне. А той бил по-бърз от турците и малцина от тия успели да се доберат до табията....<br /> <br /> А ония, които все пак се добрали до табията Кованлък, викали колко им глас държи:<br /> <u><em><br /> Бягайте! Това не е човек, а жълт дявол,<br /> </em></u><br /> който няма очи, а само някакви цепки, от които излизат искри!<br /> <br /> Това създало смут в табията, което позволило на самурая да започне да ги сече като зелки в зеленчукова градина. Много от главите на турските войници с червени фесове паднали като покосени цветове на магарешки бодил, също така червени отгоре...&rdquo;.<br /> <br /> След войната Ямадзава е удостоен с почетен орден от самия руски император. Той отпътува към Азия, където дълги години служи в Китай. При завръщането си в Нипон е награден и му е присъдена благородническата титла барон. <br /> Сейго умира през 1897 г. от тежко белодробно заболяване.<br /> <u><em><br /> Сейго е поразил десетки турци с уменията на самурайската школа Оно-ха Итто-рю Кенджуцу<br /> </em></u><br /> Школата е основана от Ито Иттосай Кагехиса (1550-?). Неговият наследник е Микогами Тендзен Йошиаки, който по-късно сменя името си на Оно Джироемон Тадааки и впоследствие става инструктор по бой с меч на шогуните Токугава.<br /> <br /> Основният принцип на тази школа е &bdquo;Итто-соку-банто, банто-соку-итто&rdquo; (Един меч е десет хиляди меча и десет хиляди меча са един). Повечето от катите завършват с отличителния удар кири-отоши, при който сеченето се извършва по централната линия на опонента по време на неговата атака, след което може да се приложи ново сечене или мушкане за окончателната победа. Кири-отоши е най-фундаменталната техника на този стил и усвояването й е едновременно смятано и за най-високо ниво на майсторство.<br /> <br /> Оно-ха Итто-рю е преподавана не само на шогуните Токугава, но и на самураи от областта Цугару, а също и в други региони на Япония. Сегашният соке е от седемнадесето поколение - Сасамори Такеми, който продължава Цугару традицията.<br /> <br /> <u><em>Правнукът на Ямадзава Такеми Сасамори<br /> </em></u><br /> е главен учител и продължител на школата по кенджуцу (изкуството на меча) Оноха Итторю Кенджуцу.<br /> Роден е през 1933 г. и учи в престижните японски университети Васеда и Аояма Гакуин, както и в Америка, където получава магистърски степени по литература и религиозно обучение.<br /> <br /> Школата по кенджуцу, чийто последовател е г-н Сасамори, е едно от древните японски бойни изкуства. (Такова е и иайджуцу-то на Школата Мусо Джикиден Ейшинрю Ямаучи-ха, което беше показано на премиера в Камакура.) Затова г-н Сасамори участва в издания на демонстрациите на древни японски изкуства в Ниппон Будокан на 6 февруари, където всеки човек, занимаващ се с бойно изкуство, би счел за чест да направи демонстрация. <br /> <br /> Г-н Сасамори бе удостоен с тази чест, и още повече - награден с почетна грамота за приноса му за опазване и разпространение на древните бойни изкуства. Той е и един от постоянните председатели на Японската асоциация на древните бойни изкуства и Японската асоциация за насърчаване на древните бойни изкуства.<br /> <br /> <u><em>Наследството продължи традицията<br /> <br /> </em></u>На 12 март 2009 г. в Токио на годишното събрание на Японско-българското дружество за приятелство по случай 50-годишнината от възстановяването на дипломатическите отношения между двете страни гости на тържеството са били посланикът на Република България в Япония акад. Благовест Сендов, дипломати от посолството и Такеми Сасамори &ndash; инструктор по традиционни японския спортове, правнук на Сейго Ямадзава.<br /> <em><strong><br /> <br /> Тренчо Мишев</strong></em>