Само двама души в България имат по четири ордена “Георги Димитров” - Тодор Живков и Иван Фунев

<em>Като човек, който дълги години познаваше и имаше делови връзки с проф. Иван Фунев и сина му Огнян до смъртта им, си бях поставил в началото на т. г. явно непосилната задача да отбележим по достойнство 115-ата годишнина на нашия знаменит земляк. Срещах се с негови приятели, родственици и от името на фондация &bdquo;Искър&rdquo; и в. &bdquo;Сирак&rdquo; представих в Община Мездра писмено предложение за ремонт на родната му къща в с. Горна Бешовица, Врачанско. За съжаление се оказа, че мнозина от младите изобщо не знаеха нищо за Иван Фунев, а доста от възрастните го бяха позабравили или превратно оценяваха делото му.</em><br /> <br /> Иван Фунев е роден на 24 юли 1900 г. във врачанското село Горна Бешовица, в семейството на земеделци. Завършва гимназия във Враца, известно време учителства в родното си село. През 1923 г. пристига в София, за да следва медицина, но вместо това се записва в Държавната художествена академия. През 1930 г. завършва специалност скулптура в класа на проф. Жеко Спиридонов. Прави специализации в Рим (1939) и Париж (1940). Между 1940 и 1944 г. работи в Националния археологически музей, а след това, от 1945 г., преподава скулптура в Академията. Негови ученици там са Георги Апостолов, Тодор Атанасов, Ненко Балкански, Павлин Коцев, Секул Крумов, Минчо Огнянов, Христо Танев.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Фунев е един от основателите на Дружеството на новите художници (1931)</strong></span><strong><br /> </strong><br /> През 1956 г. заема поста председател на Съюза на българските художници. През същата година във Враца е открита художествена галерия на негово име, със сбирка от над 1500 художествени творби. <br /> <br /> През младежките си години Фунев попада под влиянието на комунистическите идеи, а през 1932 г. излиза стихосбирката му &bdquo;Червените трактори&ldquo;. През тази година е открита и първата му изложба, организирана съвместно с художника Стоян Венев. Твори основно скулптура и монументална пластика, но също се изявява и в портретния жанр. В Националната художествена галерия се пазят негови портрети на писателя Георги Караславов и поета Николай Хрелков. Рисува портрети и на Христо Смирненски, Людмил Стоянов, Орлин Василев, Константин Кисимов, Юри Буков и Иван Башев.<br /> <br /> След 1944 г., когато става член на БКП, Фунев създава множество скулптурни композиции, посветени на моменти от българската история и борбата за утвърждаване на социализма. Считан е за един от основоположниците на течението социалистически реализъм в българската скулптура. В тази връзка по-известни негови творби са: <br /> <br /> &bdquo;Стачен пост&ldquo; (1933), &bdquo;Трета класа&ldquo; (1935, НХГ), &rdquo;Майка&rdquo;, &rdquo;Аврора&rdquo; и пр. Любопитно е това, че само двама души в България имат по четири ордена &ldquo;Георги Димитров&rdquo; - Тодор Живков и Иван Фунев! Освен това е лауреат на Димитровска награда, Народен художник, Герой на социалистическия труд. <br /> <br /> На 4 октомври 1949 г. доминираният от Българската комунистическа партия Министерски съвет с председател Васил Коларов приема решение за изработване на паметник на Съветската армия. Първата копка на бъдещия монумент е направена на 5 юли 1952 г., а при откриването през 1954 г. присъства и съветският маршал Сергей Бирюзов.<br /> <br /> Паметникът е създаден от колектив с ръководител скулптора Иван Фунев с идеята да символизира признателността на българския народ към съветските войни. Автори архитекти са арх. Данко Митов, арх. Иван Васильов, арх. Любен Нейков и арх. Борис Капитанов. Автори скулптори са Иван Фунев, проф. Любомир Далчев, Мара Георгиева, Васка Емануилова, Васил Зидаров и Петър Дойчинов. Художник график е Борис Ангелушев.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Във връзка със 115-ата годишнина от рождението му се заех с организация на честването</strong></span><br /> <br /> Знаех си, че с писма работа се не върши и затова неведнъж се срещах с кмета на Мездра г-жа Николинка Кътовска и председателя на Общинския съвет Делян Дамяновски, който е и председател на Областния съвет на БСП Враца. Припомних им, че през 1974 г. с тогавашния кмет на Мездра Любомир Йотов реставрирахме родната къща на проф. Иван Фунев в с. Горна Бешовица за неговия юбилей. <br /> <br /> А той в знак на благодарност я дари още през 1975 г. на общината с надежда, че тя някога ще стане музей. За съжаление, от ремонта, който направихме тогава, до сега къщата е изоставена без всякакви грижи и има опасност от самосрутване! Доскоро все още хранех надежди, че отговорните институции в региона ще отбележат паметта на най-награждавания български творец и гражданин, макар и с някаква скромна проява. <br /> <br /> Още от ватманството ми в столицата имах навик на 1 и 9 май да отивам в София на мероприятията на моята някогашна партия БСП, та да понатривам носа на някого от позабравилите се &bdquo;партайгеносета&rdquo;. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Най-напред ми попадна някогашният наш партиен ръководител Георги Йорданов,</strong></span><br /> <br /> с когото сме се виждали преди и в моя трамвай № 3. Шеговито го попитах:<br /> <br /> - Знаеш ли кой е най-награждаваният при социализма българин и колко ордена от най-високия тогава &bdquo;Георги Димитров&rdquo; имаше Тодор Живков?<br /> <br /> - Да, два ордена &bdquo;Георги Димитров&rdquo; отделно и два пъти званието Герой на социалистическия труд, което се придружава с най-високия орден, та общо четири.<br /> <br /> - Значи точно толкова, колкото има и нашият земляк проф. Иван Фунев &ndash; той има три ордена &bdquo;Георги Димитров&rdquo; и веднъж като Герой на социалистическия труд, та общо четири! А знаеш ли, че нашият Фунев има и една награда през 1950 г., каквато самият Тодор Живков нямаше до 1976-а! &ndash; продължих да го задявам, но той само благо се усмихна и сложи ръка на рамото ми:<br /> <br /> - Знам &ndash; Димитровска награда! И щяхме да му я връчим за 37-ия том на събраните му съчинения, но той сам ни възпря!...<br /> <br /> <hr /> <strong>Как се ставаше лауреат на Димитровска награда</strong><br /> <br /> Най-висшето държавно отличие в Народна република България е учредено с указ на Президиума на НС на 23 май 1949 г., връчването му започва през 1950 г. Наградата се дава на творчески колективи и отделни лица за отличителни теоретични и приложни научни трудове, за произведения на архитектурата и изкуството, издържани в духа на социалистическия реализъм. Носители на това отличие през годините са личности като Константин Кисимов - актьор, Лазар Добрич - цирков деятел, Любомир Пипков - композитор, Любомир Чакалов - математик, Магда Колчакова - актриса, Никола Обрешков &ndash; математик, Павел Вежинов - писател-фантаст, Петко Стайнов - композитор, Богомил Райнов - писател и сценарист, Николай Хайтов &ndash; писател, и много други, в това число научни колективи с голям принос за развитието на икономиката и на модерното индустриално производство.<br /> <br /> За достойно отбелязване на годишнината на Фунев разговарях и с Паргов, Вигенин, Мерджанов, Емил Бехар, и нашия врачански депутат Георги Божинов. Но не би...<br /> <br /> Когато се убедих, че усилията ми са напразни, реших на рождения му ден, 24 юли, да се съберем неколцина ветерани и земляци пред родната му къща в Горна Бешовица и да положим китка цветя пред мраморната плоча на сградата на кметството, която единствена напомня за нашия знаменит земляк.<br /> <br /> <br /> <strong>Стефан ЗДРАВКОВ, председател на фондация &bdquo;Искър&rdquo; , редактор на в. &rdquo;Сирак&rdquo; </strong><br />