Златинките на Манол и компания

Казват, че са истински приятели. Всяка неделя се събират в една сладкарница в квартал &ldquo;Люлин&rdquo; в София. Разказват си патилата, хвалят се, показват снимки и истински доказателства. Обменят опит за &ldquo;оръдията на труда&rdquo;. Шегуват се и много се забавляват. <br /> <br /> <strong>На различна възраст са, с най-разнообразни професии. За компютърно грамотните са направили bgzlato.com - форум на златотърсача в интернет. Мариян Николов е негов администратор. Много интересно четиво може да се намери там - не само обмяна на опит, но и конкретна и полезна информация - за златоносни райони, за съоръжения за добив на речно злато, даже за туристически маршрути. </strong><br /> <br /> Миналата година учредили и Дамски клуб БГ злато. Десетина дами копаят наравно с мъжете. И не им отстъпват по нищо.<br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>Наричат нежно това, което намират, златинка - от злато и прашинка</strong></span><br /> <br /> В легенчето дори нищо да не си хванем, мечтите са ни големи, казват. Чист въздух, движение, кардиотренировка. Усещането е неповторимо.<br /> Българите са най-старата златодобивна нация в света, обяснява Сандо. То си ни е в кръвта. И продължава да се шегува. Ние сме малко мързеливи. Еърбеци да имаше - да си лежим и да си копаем... А приятелите му бързо го опровергават - работи като булдозер, не го слушайте какви ги приказва.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201607/Очилата трябват да видиш по-добре златинките.jpg" width="520" height="390" alt="" /><br /> <br /> <br /> Съпругата Ваня е неизменна част от групата. А, аз съм само помощник - скромничи. - Повече съм за компанията и за скарата. Мъжете допълват - &ldquo;много е добра с легенчето&rdquo;.<br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>Нямат любими места, ходят на различни реки </strong></span><br /> <br /> Обикалят и сами, но често се уговарят и отиват голяма компания. Всеки си търси късмета, не си пречат, не си завиждат, само малко се съревновават... <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201607/Samorodno zlato.jpg" width="520" height="390" alt="" /><br /> <br /> Почти всички български реки са златоносни. Хубаво е няколко пъти да излезеш с по-опитен колега, да видиш къде и защо точно там трябва да търсиш. Първо се пробва с легенче. Ако светнат няколко златинки, може да се постави улей - да е по-рентабилна работата. Опитваш там, където водата се успокоява, пред и зад големи камъни, от вътрешната страна на речните завои. Задължително се проверяват и цепнатините на скалите. <br /> <br /> Така както го говорят, не звучи трудно, но въобще не е така. Вярно, че златото си е злато - цената му се покачва с всяка изминала година. Има пазар за намерените люспи и топченца, но забогатяване не е главната им цел. Обичат природата, правят си разходката на чист въздух. Е, ако и намерят няколко сантиграма - щастието е пълно.<br /> <br /> За Манол Минов търсенето на златни прашинки си е чиста рехабилитация. Чуди се на своите връстници - около 80-годишни съседи и приятели, как по цял ден стоят по пейките или в кафенетата. Него не го свърта. Всяка неделя е на сбирката в &ldquo;Люлин&rdquo;. От 5-6 години е златотърсач - запалил го негов приятел. То това веднъж започнеш ли го - не те оставя до края... - смее се Манол. И предлага - <br /> <strong><br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);">да се организират пенсионерите</span></strong><br /> <br /> - хем профилактика и рехабилитация да си направят, хем може и нещо да припечелят. Да не се оплакват само, че тук ги боли, там ги боли, че са им ниски пенсиите.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201607/Манол Минов и Стоян.jpg" width="520" height="390" alt="" /><br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>Манол Минов и Стоян</em></span><br /> <br /> Питам - все пак не е ли опасно - като газиш в реката, като търсиш под камъните? Има поверие, че под камък, на който лежи змия, има злато. <br /> А, веднъж в легенчето се беше намърдала водна змия. Пуснах я, разказва Мариян Николов. А това за змията на камъка - не е вярно. Проверявал съм го.<br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>Някои от златотърсачите са се взели много на сериозно</strong></span><br /> <br /> Имат различни машини, с които копаят и прехвърлят големи количества материал от речните корита. Да, ама като оставиш техниката на реката и като придойде, след пороя - всичко отива... Стоян е донесъл помпа. Помощник в търсенето. Съоръжението минава от ръка на ръка - гледат, разглобяват, обсъждат. Така може да се изпомпва материал между камъни и по-големи скали. Там, на тесните места, обичат да си почиват някои по-големи златинки.<br /> <br /> Идва ред и на доказателствата. Показват снимки от телефоните, вадят малки люспи от портфейлите. И продължават оживено да обсъждат къде са намерили своите &ldquo;съкровища&rdquo;, къде да продължат да търсят, къде ще е следващата скара.<br /> <br /> Е, България не е Канада, но не са съгласни чужденци да изнасят родните богатства. Четат, интересуват се, знаят, че има залежи, които е най-добре ние да си копаем и да остават за нас... Не че се сравняват с рибарите - често съчетават и двете занимания - търсенето на златинки и ловенето на риба, но за разлика от рибарите могат да докажат на живо улова. С гордост показват златните прашинки, които са изкопали със собствените си ръце.<br /> <br /> Тогава очите им заблестяват и лицата им засияват. <br /> <br /> <em><strong>Нели ДИМИТРОВА</strong></em>