МИТРОПОЛИТ ЙОСИФ ВЪЗХВАЛЯВАЛ БРЕЖНЕВ И СОЦИАЛИЗМА

Покайното писмо на митрополит Йосиф, глава на мисията на БПЦ в Ню Йорк, публикувано на сайта Pravoslavie.bg миналата седмица, изненада родните медии, които незабавно препечатаха най-пикантните откъси от него. По ирония на съдбата този текст, в който особено близкият до патриарх Максим йерей уж си посипва главата с пепел заради това, че е бил принуден навремето да пише „докладни” до ДС, не сюрпризира само „БЛИЦ”. Още през лятото на м.г. напомнихме на българските читатели, че преди цели 18 години група честни нашенски богослови и духовници го призоваха да се покае и да изкупи греховете си, поемайки църквата в родното си село Славовица, Пазарджишко. Но Йосиф, когото зад гърба му всички в клира наричат „джуджето”, само се изсмял и казал, че това ще стане, „когато цъфнат налъмите”. Днес покайното писмо на владиката е факт, но и в него се прокрадва присъщото му високомерие и надеждата, че като се отворят досиетата, може да се окаже не доносник, а жертва/?!/ „Времето беше такова, нямаше как, от тайните служби ми извиваха ръцете, на никого не съм навредил”, е лайтмотивът на Йосифовото послание. Според запознати с интригата Американският митрополит изпреварил събитията – тоест, отварянето на досиетата на висшия клир, като с този ход целял да смекчи удара върху репутацията си в САЩ, а и да не бъде съден строго от събратята си в Синода и заточен в манастир. Неслучайно на финала на писмото дядо Йосиф намеква, че иска да се връща в България, понеже му било домиляло за родината. Истината е, че ако се окаже свързан по някакъв начин със спецслужбите на бившия режим, US-властите ще преустановят сътрудничеството си с него.
Че косъмът на владиката не е чист, народното издание намекна отдавна. Преди време публикувахме материал, че само година след назначаването си в Ню Йорк, той прави първата брутална стъпка в угода на режима в София. По лично нареждане на патриарх Максим Йосиф превзема със сила българската емигрантска църква „Света София” в Чикаго. Окупирал този храм, висшият духовник светкавично разгонва църковното настоятелство и назначава 5-членна комисия, състояща се от верни на тогавашната власт в България хора. Изземва и книжата на настоятелството, за да не бъде атакуван по съдебен път. Въпреки високия си църковен сан по време на своите обиколки из широкия бял свят митрополитът правел изказвания, уличаващи го във вулгарен атеизъм. Пред съдията Джон Холанд в Торонто заявил: „Леонид Брежнев беше човекът, който през целия си живот работи за мир и социална правда в света… Ние се молим за неговата душа, защото беше добър християнин”/?!/ По друг повод Йосиф се кълне: „Нашият християнски мироглед не е в разрез със социалистическия обществен строй. Дейността на църквата е в съзвучие с програмата за по-нататъшен възход на социалистическата родина”. Разбира се, в писмото си той „забравя” тези факти, а на някои дава съвсем друга интерпретация, за да „спаси кожата”. В клира се шушука, че „смелият пример” на дядо Йосиф щял да бъде последван и от други негови събратя, но на по-ниско равнище в йерархията на БПЦ. Владиците отлично знаели, че ще бъдат хвърлени на вълците, но се надявали това да стане избирателно. Независимо от вътрешните им мотиви трябва да е ясно едно – ако особено знакови имена на мъже в расо не бъдат оповестени, това означава, че са били реактивирани за агенти на новите тайни служби, поясняват бивши ченгета.
Народното издание отдавна намекна за възможно агентурно минало на близо 80 на сто от синодалните старци. Наскоро обаче във форума на електронния вестник „Експрес” бяха поместени извадки от

доносите на неврокопския владика Натанаил

срещу негови български и гръцки колеги, стигнали до тогавашния шеф на Комитета по вероизповеданията към МВнР генерал Любен Попов. Той ги препратил за проверка и по-нататъшен ход на своята дясна ръка – заместника си полковник Христо Маринчев, бивш шеф на ДС в Пловдив. Вече покойният Маринчев е бил факторът от тайните служби, пряко отговорен за вербуването на отците, придвижването им по служебната стълбица и назначаването им на топли местенца. Малко преди 10 ноември, както пръв писа „ШОУ”, ДС-офицерът под прикритие изпълнява особено секретна мисия – с неколцина доверени лица открадва оригинала на „История славянобългарска” от Зографския манастир в Атон. По-късно гръцката разведка му отмъщава, като убива сина му Кирил – млад и обещаващ историк, изпратен уж на специализация в Солун. Престъплението е маскирано като банална мотоциклетна катастрофа. До средата на 90-те похитената от Света гора тетрадка със заветния текст на Паисий отлежава в личния сейф на ген. Бриго Аспарухов в кабинета му в НРС. Вестникът на народа пръв се добра до информацията, че Маринчев е вуйчо на Варненския митрополит Кирил. В средите на БПЦ се говори, че владиката може да спи спокойно, защото неговият роднина овреме се бил постарал досието му да бъде унищожено.
Но да се върнем към донесенията на дядо Натанаил. Запазени са негови донесения как е портил отец Порфирий, български монах от Рилския манастир, който се оплакал, че лица, свободно пътуващи по целия свят, не могат да дойдат в България. Осведомил „органите”, че Порфирий поискал от братството 15 000 драхми, за да си купи дрехи. По това време и Порфирий, и Натанаил са студенти по богословие в Атина, но заради „сведенията” на набора си е върнат в България. Бъдещият Неврокопски митрополит топи адвоката Христо Лукидис, че бил „свързан с гръцката полиция”. Осведомява също така, че по данни на руски монаси епископ Нестор, бивш игумен на Бачковския и Рилския манастир, не бил приет добре в Атон заради неморални прояви /педерастия/ в Москва. След доноса на своя по-млад събрат, епископ Нестор е освободен и се оттегля в пенсия.
Тъмни петна има и в иначе елейната биография на Врачанския митрополит Калиник, когото всички в църквата титулуват„полковника”, а пък онези, които са наясно с нечистото му минало, предпочитат да го наричат Катраник. Навремето като ученик в семинарията той създава секция на РМС, а в Духовната академия прави кът на Сталин. Като член на официалната правителствена делегация за честванията на 24 май в Рим, Калиник показал снимката на „вожда” и заявил: „Само Сталин ще спаси света!” По-късно „бедният” стипендиант се завръща от Швейцария със… лимузина/?!/ Когато е протосингел в Русе, активно доносничи на МВР и даже се престарава, предавайки образцовия иконом Константин Попевтимов. За да не дразни властта, духовникът забранява да се отслужват водосвети. Ограбва библиотеката на владиката Михаил и я предава на МВР като „особено опасна”. Същите „акции” прави и в качеството си на Врачански владика. Родните миряни си нямат хал-хабер, че изборът му за глава на Врачанска епархия през 1974 г. не е каноничен, защото е извършен от тогавашния първи секретар на ОК на БКП П. Герганов.

Законно избраният епископ Арсений е заточен да продава свещи в Бачковския манастир,

а Калиник е спуснат с парашут на мястото му. Светиня му е любимец на Тодор Живков, покани го на богата софра, веднага след като Тато бе освободен от домашен арест. Първия го обсипва с ордени, та чак му подарява и пистолет. Преди 18 години дядо Калиник си имаше и кокетна яхта, но взе, че я продаде, защото „нямал средства да я поддържа”.
Миналата година името на скандалния Старозагорски владика Галактион, който е един от най-близките приятели на Иван Славков, попадна в списъка на 139-имата народни представители, доносници на ДС. Съвпадение или не, но и неговият предшественик в Старозагорска епархия – покойният дядо Панкратий, е бил високопоставен агент на тайните служби. Досието му беше извадено след неговата смърт. Приживе Панкратий принадлежеше към т.нар. триумвират в Синода заедно с Врачански Калиник и Видински Филарет, който колел и бесел в БПЦ. В покайното си писмо до българския народ Йосиф Американски твърди, че неговите разработчици от спецслужбите го съветвали да слуша дядо Панкратий, защото той бил техният най-доверен човек в клира.

Дядо Галактион е „пеел” на ДС под агентурния псевдоним „Мишо”.

През септември 1981 г. той се оставя да бъде вербуван от оперативния офицер Петър Хайтов от МВР-Враца. Твърди се, че именно Калиник Врачански е склонил по-младия си колега да сътрудничи на Държавна сигурност, за да може да замине на Запад. Клюката носи, че Галактион бил притиснат до стената със секскомпромат. Още като млад калугер е бил арестуван за „нарушаване на социалистическия морал”, след като го сгащили да прави кърска любов с ученички. По-късно го разследват за изнасилване на служителка от подопечния му тогава Бачковски манастир. Благодарение на триумвирата обаче палавият духовник излиза чист от батака, а неговите покровители си го прехвърлят от манастир на манастир, за да замазват гафовете му.
Факт е, че само седмица след осъществения контакт с вербовчика – на 1 октомври 1981-ва, агент „Мишо” заминава на специализация в Регенсбург, Западна Германия.
Друг български митрополит, за когото е сигурно, че е имал взимане-даване с тайните служби, е Видинският Дометиан. Знае се, че неговата слабост е тънката част. Още като млад специализант в Москва през далечната 1959-та отецът завихря страстна любовна история с руска офицерка от тихия фронт, от която на бял свят се пръква дъщеря.
За Русенския Неофит пък, който се бие в гърдите, че без притеснение ще прочете досието си, е известно, че и той,

подобно на отец Боян Саръев, е свързан с Шесто управление на ДС, отдел „Религия”.

И друго духовно „чадо” на покойния Панкратий – Великотърновският Григорий, сигурно може да се окаже с картонче. От 1982-ра до 1985 г. той е бил на езикова специализация в чужбина – Швейцария и Англия. Роднинството на йерея с министъра на вътрешните работи по времето на Тато Димитър Стоянов и кандидатурата му за общински съветник от листата на БСП далеч не са най-скандалните факти от „житието” му. А това, че посещава Никарагуа – страната на дрогата, трафика на оръжие и бунтовниците сандинисти, незнайно по чия поръчка и с каква точно мисия.

Михаил Серафимов


ДОСИЕ
- Кирил Варненски е бил изгонен навремето от Гърция, където е следвал богословие, по подозрение за шпионаж в полза на Русия. Екстрадират го с белезници на ръцете. Според него обаче ставало въпрос за интрига, заплетена от гръцките власти, понеже не искал да заговорничи срещу игумена на Зографския манастир.
- Не случайно по времето на Виденов за шеф на Дирекцията по вероизповеданията бе назначен Бойчо Асенов от бившата Държавна сигурност. Той е оперативният работник, вербувал половината клир. В досието на покойния отец Анатолий Балачев имаше рапорти на Асенов, писани след срещи с хора от църковните среди. След техните доноси той предлага да се вземат мерки срещу възможността Балачев да бъде избран за асистент. Според самия свещеник 95 на сто от преподавателите в тогавашната Духовна академия са били сътрудници на политическата полиция. Владиците пък работели за две управления – за Шести отдел и за външното разузнаване, смяташе Балачев, който е бил обект на групова разработка с кодовото название „Паяците”.
- Ексшефът на Комисията по досиетата Методи Андреев пък разкри за инструкция, която директно е сочела духовниците, заемащи ключови постове, да бъдат вербувани – главен секретар на Синода /и патриарх Максим е бил такъв/, игумени на манастири, представители на БПЦ зад граница.
- Бащата на спрягания за наследник на дядо Максим – Гавриил Ловчански, пък е бил шеф на охраната на Георги Димитров. Като дете владиката е живял със семейството си в Чехословакия. След като завършва Висшия строително-инженерен институт, изненадващо се замонашва и няколко години живее в Клисурския манастир „Света Петка”. По-късно, като специализант в Москва, Гавриил влиза под кожата на Волоколамския митрополит Питирим, за когото се говори, че е о.з.генерал от КГБ.
- Предшественикът на Натанаил – покойният Неврокопски владика Пимен, е христоматиен случай на висш клирик, поставил се в служба на ДС. Негов вербовчик е офицерът Тодор Тодоров. Агентурният му псевдоним е агент „Пирин”. Близък приятел пък му е вече споменатият полковник Христо Маринчев, човекът на Държавна сигурност в Комитета по вероизповеданията. Връзка с него по служебна линия е поддържал и самият зам.-шеф на Шесто управление на ДС полковник Костадин Кюлюмов. От местните структури на вътрешното министерство, посветен в „двойното счетоводство” на митрополита, бил само шефът на МВР в Благоевград ген. Арабаджиев, който „отработил” с „Пирин” задачи по македонската църква в Скопие.
- За изключително доверено лице на ДС е спряган и бившият ректор на Софийската семинария епископ Григорий. След 10 ноември той бе кандидат за общински съветник в София от листата на БСП. Григорий става епископ само на 35 години с протекцията на печално обвързания с режима и репресивния му апарат Старозагорски владика Панкратий, на когото е личен помощник и душеприказчик.
- През 50-те и началото на 60-те шеф на Комитета по вероизповеданията е Михаил Кючуков, бивш семинарист, който е съученик на патриарх Максим и двамата дори седели на един чин. Той е осъществявал цялата дейност по разгрома на БПЦ в този период, опирайки се на репресивния апарат. Особено активни по онова време ДС-информатори по „религиозна линия” са били Иван Стоицев с агентурни прякори „Лавров”, „Алексей”, Еделвайс” и „Минутин”, Любен Янев – агент „Мирослав”, Спас Стойчев – агент „Владо” и агент „Стоянова”, Лука Костов – агент „Здравец”, агент „Иванов” и агент „Дамянов”, П. Хаджийски - агент „Ангелов” към тогавашното Сталинско районно управление на МВР, Цветан Кирилов – агент „Живков”, С. Душков – агент „Огнянов”, и М. Бешков – агент „Винаров”.