Един чалгаджия ни даде пари, за да спрем да свирим.
Идеята за създаването на култовата група "Джендема" възниква спонтанно през 1986 г., когато днешният доцент Ангел Джендема, връщайки се от купон при Насо Дириджабъла, пада в шахтата на асансьора и съчинява песен. Класическият хит "Водно колело" пък е създаден на каса бира. Разговарям с Ангел - който има и второ амплоа - преподава социолингвистика в Софийския университет. Странно съчетание - доцент и рокадждия, но се уверявам, че владее двете си лица еднакво добре.

- Откъде идва името на групата ви?
- Има си конкретна история - един пещерняк щеше да ни води в резервата Джендема в Стара планина. Ама не отидохме там, защото се запихме някъде. Всъщност не сме били никога в тоя Джендем. От друга страна, думата, която не е само турска, но е и староеврейска, означава ад. Така че в превод групата ни означава пъкъл, може да значи и затвор, и далечно място.
През 84-та година с един приятел - Наско, започнахме да свирим и основахме групата.

През 87-ма година съчинихме парчето "Водно колело",

после други песни и така тръгнахме.

- Каква е историята на тази култова песен "Пляс пляс педалите"? Доколкото знам, е посветена на ваш приятел-емигрант?
- Така е, съчинихме я тримата заедно на един рожден ден на Наско. Те дойдоха вкъщи с една каса бира, взехме една китара, започнахме да пеем и го съчинихме. Идеята на това парче е следната: нашият приятел дойде и каза: "Аз ще емигрирам. Заминавам след една седмица и край! - няма да ме видите повече." Ами хайде и ние да тръгнем тогава, казахме, но как?

Ще емигрираме с водно колело през Черно море.

А той иначе замина с автобус за Франция и остана там. Тогава беше време, когато не знаехме, че ще има промени.

- Ако знаехте, какво щеше да е различното?
- Нямаше да ги има тия парчета. Защото те са плод на един песимизъм. Бяхме в страна със затворени граници.

- Притесняваха ли ви властите за тези песни?
- Открито не. Но тихомълком имаше някакъв ропот и скърцане със зъби.

- А как гледаха на вас другите бардове? Вие доста се различавате от този тип музика.
- Те хем ни харесаха, защото се явявахме коренно различна култура, нещо като обратната страна на това, което те правеха. Повечето бардове и певци, защото и те, разбира се, искаха да стъпят на сцена, гледаха нещата им да са по-изчистени, по-фризирани, да се включат в някаква традиция - на фестивала "Ален мак" или "Златния Орфей"... Творците бяха по-различни, по-естествени, но си бяха симбиоза между рок и естрада. А при нас нямаше естраден момент, нямаше ален-маковски момент, по-скоро имаше фолклорен. Напомняше песните, които се свиреха по градинките неофициално. Но същевременно текстовете ни изцяло късаха с всякаква традиция, защо то те са... Не са за пред хора (смее се), бяха по-скоро правени за тесен кръг приятели. Но когато започнахме да пеем на сцена, този тесен кръг взе да се разширява. В началото всички се хващаха за някоя по-пиперлия дума, която сме използвали. Даже като пяхме тогава в Харманли, някой от организаторите казал: "Спрете ги тия! Стига са пели!", ама шефът на градския комитет на комсомола, напротив: "Ей, абе това е хубаво, нека да пеят!

Ама дайте пак от тия мръсните песни!"

Не знам защо всички бяха решили, че пеем мръсни песни. По-късно се появиха десет пъти по-мръсни песни от нашите и тогава нашите някак "олекнаха", оказа се, че не са чак толкова мръсни.

- Каква е публиката ви сега?
- Имаме си доста почитатели. Но когато стане дума за нецензурни текстове, повече се харесва това, което правят "Черно фередже", да кажем. Това са си директни мръсни песни, но грозни са нещата при тях. Направо са казани.
От петнайсетина години сме все в този състав, групата е вече на 25.
Но почти всяко наше участие е свързано с разни куриози, изцепки, фалове. Един път

ни дадоха пари, за да спрем да свирим.

Откриваха някаква бирария в Студентския град и като ни наемали, мислели, че сме някаква чалгаджийска група. И публиката си беше точно такава - дето харесва там Кондьо или каквито други певци има подобни. И като започнахме да свирим рокендрол и то по-различен от обичайния и хората взеха да си тръгват. И собственикът дойде и казва: "Моля ви се! Плащам ви веднага, но прекратете това нещо". Получихме си хонорара и си събрахме инструментите.

Студентите са готови да се скарат с теб, да викат, тропат с крак, тръшват вратата.

Възпитанието вече просто го няма. Но вината не е другаде, освен в съвременните форми на комуникация. Да вземем пример: една игра, която е уж безобидна - "Стани богат" с Ники Кънчев. Такива игри действат против образователната система, защото хората си мислят, че колкото повече знае човек, колкото е по-енциклопедичен, толкова по-добре. Не е това знанието. Знанието е да знаеш как да седнеш и как да станеш от стола, как да отидеш някъде и как да си тръгнеш, как да кажеш "благодаря".

Едно интервю на Даниела МЛАДЕНОВА