Димитър Стоянов: Дебнеха в храстите, за да ме снимат заедно с Деница Гаджева

<em>Димитър Стоянов е роден на 17 май 1983 в София. Син е на журналистката Капка Сидерова - главен редактор на вестник &bdquo;Атака&ldquo;, и на Кин Стоянов - син на писателя Радой Ралин. През май 2011 г. завърши Право в Софийския университет &quot;Св. Климент Охридски&quot;. <br /> <br /> Избран е за народен представител в 40-ото Народно събрание от листата на коалиция &bdquo;Атака&ldquo;. От 26 август 2005 г. е наблюдател в Европейския парламент, от 1 януари 2007 г. е временен депутат, а от 6 юни 2007 г. е редовен евродепутат.<br /> <hr /> </em><br /> <strong>- Митко, казвал си, че дълго време си страдал от тежка параноя - страх те е било да не те снимат, да не бъдеш с някое момиче, а то после да се оплаче, че си го изнасилил, с две думи - да не бъдеш компрометиран от политическите си противници. Как преодоля всичко това?<br /> </strong>- Това беше в много тежък период за &ldquo;Атака&rdquo;, ние бяхме най-лошите, демони някакви! Беше интересно с кого си лягам, бяха набедили Деница Гаджева за моя любовница, която съм набутал в парламента... А това беше абсолютно невярно! Папараци от вестниците ходеха да се крият из храстите, за да ни снимат заедно... Как човек да не се стресира! Бях 23-24-25-годишен младеж, който не ходи никъде, за да не би фотограф да го чака в някой храст... И може да съм бил прав. Виж какво стана със Строс Кан, с шефа на &ldquo;Уикилийкс&rdquo;. Това е най-лесният начин да убиеш един политик &ndash; слагаш една симпатична жена в леглото му, след което тя казва: <span style="color: #800000"><strong><br /> <br /> &ldquo;Ох, Боже, той ме изнасили!&rdquo; <br /> </strong></span><br /> И - дотук е политическата му кариера. Нищо че после става ясно, че няма нищо такова...<br /> <br /> Годеницата ми Мариела ми каза, че като си паднала по мен, понеже не знаела кой съм, защото не се беше интересувала от политика, написала в &ldquo;Гугъл&rdquo; името ми - първото нещо, което излязло, било: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&ldquo;Димитър Стоянов е наркоман!&rdquo; <br /> </strong></span><br /> Тя си казала: &ldquo;Оле, Боже, какво става тука, какво се случи!&rdquo;. Трябваше да й обясня цялата тази игра в политиката на компромати и на писане на неистини...<br /> <br /> <strong>- Как се запозна със съпругата си Мариела, която е успяла да те извади от това състояние?<br /> </strong>- В банката на Мариела има услуга &ldquo;Частно банкиране&rdquo;. Клиентът отива в отделен офис, където го обслужват, без да се реди по опашки. Имах референтка, но нея я преместиха в друг клон и на нейно място сложиха Мариела. Отивам аз и шефката на клона ми вика: &ldquo;О, ела да видиш какво хубаво момиче имаме тука!&rdquo; Започна да ни сватосва веднага. И ме заведе при хубавото момиче... Трябваше да направя някакъв превод за самолетни билети. Бях свикнал предишната референтка да ми пише нарежданията. Но Мариела откъсна от кочана бланки и ми ги подаде: &ldquo;Хайде, пиши!&rdquo; А аз: &ldquo;Ама, чакай малко, не можеш ли ти да ми ги напишеш!&rdquo; Тя: &ldquo;Не мога!&rdquo; <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>И се счепкахме. <br /> </strong></span><br /> Мариела после ми сподели, че си помислила: &ldquo;Я го виж пък тоя, какво тука ми се прави!&rdquo;. Това беше 2009-а година по време на кампанията първо за европейските, после за парламентарните избори. Ходех често в банката да върша операции по партийна линия. Спомням си, вече накрая на кампанията за евроизборите, седяхме в офиса, тя нещо ми обясняваше, аз седях, гледах я и си мислех: &ldquo;Ей сега ще прескоча масата и ще я нацелувам! Просто вече не мога да издържа, направо не мога да издържа!&rdquo; Предполагам, че още тогава съм се влюбил в нея!<br /> <br /> След изборите я поканих да излезем. Мариела се беше видяла в чудо в началото с мен. Тя вика: &ldquo;Къде ще ходим?&rdquo; А аз: &ldquo;Ами не знам къде да отидем, защото не съм излизал три години&rdquo;. А в това време за мен се появява статия, че по цяла нощ обикалям всички столични заведения с огромна компания... Точно обратното! И едно дяволче отвътре ми вика: &ldquo;Ами, хайде наистина да ида да ги обиколя, така или иначе вече е написано!&rdquo; <br /> <br /> <strong>- И в крайна сметка се престраши...<br /> </strong>- Една връзка не може да съществува, ако всеки от партньорите не даде всичко от себе си. Не може секс и чао! Става много порнографско... Пък и исках да пробвам сериозна връзка, защото много харесвах Мариела. Тази черупка, в която се бях затворил, води до тръшкания от сорта: &ldquo;Ох, колко съм нещастен, аз съм великият, но колко са щастливи обикновените хора, че могат да си живеят спокойно!&rdquo;, води до реализиране на &ldquo;приказката за стълбата&rdquo;, което винаги съм се стремял да избегна... И аз започнах да излизам с нейните приятели, видях, че страшно няма. Мариела постъпи много толерантно, не ме е насилвала. Научи ме да играя боулинг, постепенно ме разчупи и страховете ми се изпариха. В един момент аз се бях затворил в кръга от хора, с които общувам в партията.<br /> <br /> <strong>- Как каза на майка ти и на Волен, че ще се жениш?<br /> </strong>- С Мариела първо трябваше да се видим поотделно с майките си, нейната беше дошла в София. Но се оказа, че сме отишли в едно и също кафе. Стана малко като капан. Ние с майка й и леля й изчакахме Капка и... &ldquo;Мариела е бременна, ще се женим!&rdquo;. Майка ми винаги е казвала, че ще одобри жената, която аз сам си избера. И изпълни обещанието си. <br /> <br /> А Волен го прие спокойно: &ldquo;О`кей!&rdquo;. Той трябваше да знае, че отсега започва един нов етап. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Ако досега партията е била №1 за мен, сега ще има нещо друго, което ще бъде №1! <br /> </strong></span><br /> <strong>- Да се върнем малко към твоето семейство. Баща ти Кин Стоянов казва в едно интервю, че смята, че си се почувствал пренебрегнат, след като се е родил синът му от втория брак и дядо ти написал стих, че това дете е коронясало втората му спасителна любов. След това си тръгнал напук на принципите, с които си закърмен...<br /> </strong>- Това е смешно! Когато стана ясно, че втората жена на баща ми е бременна, аз първоначално реагирах емоционално, разплаках се. Не ми беше ясно какво се случва, бях на 9 години! Тогава Капка беше тази, която ме успокои - каза ми, че това са нормални неща и не трябва да реагирам по този начин. Вместо да ме насъсква, да разпалва някакво чувство на обида, тя ме накара да разбера. Баща ми нямаше смелостта да дойде той да ми го каже! Аз винаги много съм им се радвал &ndash; брат ми си ми е брат, сестрите са си ми сестри. Но при отношенията с баща ми няма как да общуваме &ndash; <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>последно се видяхме преди 7 години на погребението на Радой Ралин.<br /> </strong></span><br /> <strong>- Баща ти твърди, че Радой Ралин не би одобрил твоите политически убеждения. Смяташ ли, че е така? <br /> </strong>- Дядо ми знаеше, че имам патриотични убеждения и никога не е казал нещо против това - напротив, винаги ме е насърчавал. Той е един човек, който винаги е реагирал, когато види някаква несправедливост. На 19 години той е бил член на РМС, а тази организация е била забранена. След това отива доброволец на фронта, за да види нещата от първа ръка. Когато се разочарова от новия режим, става един от най-големите му критици. В края на 80-те години е един от организаторите на демократичната опозиция. Страшно много си приличаме. Моите спомени са за един много открит човек, който не се интересува от това, което по-голямата част от обществото ще каже, когато е сигурен, че това, което прави, е правилно. В моите действия, които бяха обявени за скандални, аз не съм правил нищо друго, освен да казвам истината - нещата такива, каквито са. Може наистина <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> някога да съм го правил по-изцепено, по-емоционално... <br /> </strong></span><br /> Но аз си спомням, че и Радой ги правеше нещата така. Като тръгнехме някъде да се разхождаме, на всяка крачка някой го спираше да говори с него. Той често използваше лафчетата: &ldquo;Къпете ли котето?&rdquo;, &ldquo;Да ви излезе късмета 8 пъти тази вечер!&rdquo;<br /> <br /> И аз съм същият. По едно време като поздравявах някой за рождения ден или за някакъв празник, не пропусках да добавя: &ldquo;И много весели оргазми през годината!&rdquo; /смях/ . Малко по-циничен съм, но и времената стават по-цинични... Като цяло харесвам някакви такива изцепени неща, което беше характерно и за Радой. Обичам да правя неща, които скандализират хората. Веднъж бях харесал една барманка в заведение, нещо се гъбаркахме. Аз й казах: &ldquo;Ако искаш, веднага ще се оженя за теб!&rdquo; А тя: &ldquo;Хубаво, утре носи пръстена!&rdquo;. Аз обаче наистина отидох и купих пръстен и й го занесох: &ldquo;Хайде!&rdquo;. Беше ми интересно как ще реагира.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Приличаме си, надявам се Радой ме гледа отгоре и се радва на това, което се случва...<br /> </strong></span><br /> <strong>- А защо вече толкова години не се виждате с баща ти?<br /> </strong>- Всеки може да прецени дали още в началото баща ми трябваше да излиза по медиите да обяснява някакви неща за моята политическа дейност, дали не беше по-бащински да ми звънне да се видим и да ги обсъдим...<br /> <br /> През 2003 година, когато аз бях кандидат за общински съветник и изборите бяха точно на именния ми ден, вместо &ldquo;Честит имен ден!&rdquo;, баща ми ми написа нещо пак за политическия ми избор, някаква критика...<br /> След това винаги, когато се опитваше да прави някакъв контакт, беше в кризисни, стресови ситуации за мен - при конфликта ми с креатурата Гамизов в студиото на bTV и след това, когато ме биха полицаите... Не знаех какво точно ще ми каже и дали няма да ме натовари повече, затова не му вдигах телефона. Не знам как могат да се променят нещата между нас. Ако знаех какво трябва да се направи, просто бих го направил. <br /> Преди години баща ми и Радой бяха скарани много. Говорих с дядо ми и го попитах: &ldquo;Защо не оправите нещата?&rdquo; Той ми отговори: &ldquo;Ти не разбираш сега, но той трябва да ми се извини по същия начин, по който ме е обидил!&rdquo; Мисля, че сега разбирам какво е имал предвид Радой тогава... Тогава ставаше въпрос за Хайтов, с когото дядо ми беше враг по принципни въпроси, а баща ми не го подкрепи. Така е и сега с нас, двамата. <br /> <br /> <strong>- Имаш ли нужда да ти позвъни и да ти честити сега?<br /> </strong>- Не бих казал. Човек свиква да живее с липсите...<br /> <br /> <strong>- Волен Сидеров замести ли баща ти в твоя живот?<br /> </strong>- Не, не бих казал, различно е. Не съм имал нужда от заместител на баща. Волен е по-скоро ментор за мен. Всеки, след като порасне, може да избира други хора, които да му оказват влияние... Предполагам, че дори да не беше съпруг на майка ми, щеше да ми бъде ментор, но просто нямаше да сме толкова близки, колкото сега.<br /> <br /> <strong>- Как се сближихте с него?<br /> </strong>- Никога не съм живял с майка ми и Волен. Отгледали са ме баба ми и дядо ми, на Капка родителите. Като поотраснах, станах на 13-14 години, започнахме да излизаме заедно, да им гостувам. Водехме разговори, те са политически журналисти в крайна сметка... Когато направихме &ldquo;Атака&rdquo;, бях на 22 години и трябваше да взема решение за себе си &ndash; имах своите колебания дали да скоча в дълбоката вода, защото политиката е мръсна работа. Но реших, че трябва да уловя мига. <br /> <br /> <strong>- Като спомена, че политиката е мръсна работа, ти как реагира, като разбра, че майка ти е направила аборт след случилото се на магистрала &ldquo;Тракия&rdquo;?<br /> </strong>- Беше ми много мъчно, защото щеше да бъде хубаво те с Волен да си имат дете. Майка ми е много силен човек и до голяма степен успя да скрие тази трагедия... Но беше шокиращо! <br /> <br /> <strong>- Колко е заплатата ти в Европарламента?<br /> </strong>- 6000 евро. Всички получават еднакви заплати. Давам си сметка, че има разлика между моя стандарт на живот и този на по-голямата част от хората. Помагам на много хора, давам пари и за благотворителност, въпреки че Мариела като банкер често ми прави забележки за това... /смях/. Голяма част от заплатата ми отива за изплащането на новото ми жилище. То е за 220 000 евро в кв. &ldquo;Изток&rdquo;, 130 кв.м, на 2 минути от площад &ldquo;Радой Ралин&rdquo;, на ул. &ldquo;Атанас Далчев&rdquo;, който е бил много близък с дядо ми... Ипотекирах го. Ипотекирах и наследствената си панелка 50 кв.м. в &ldquo;Младост&rdquo;, където живеех с прабаба си. <br /> <br /> <strong>- Какви са родителите на Мариела?<br /> </strong>- Баща й е служител в общинската администрация в Търговище. От социалдемократите на Дертлиев е, след неговата смърт се оттегля. Дълго време е бил безработен, защото не е искал да се обърне като фурнаджийска лопата и да бъде със силните на деня. Майка й е изключително добра жена. Много ни помагат и двамата.<br /> <br /> <strong>- Кога очаквате бебето? <br /> </strong>- Дай, Боже, всичко да е наред - в края на тази година или в началото на другата. Няма значение дали е момче или момиче, нали ще имаме поне три...<br /> <br /> <span style="font-size: xx-small"><strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА</strong></span>