Зоя Рангелова е спътница в живота на покойния дисидент Константин Иванов-Коци, обявен от Амнести интернешънъл за политически затворник номер 1 в България. От години Зоя води битка с кмета на Монтана Златко Живков за къщата, в която живее. Твърди, че има настанителна заповед и документи. Според пиарката на община Монтана Петя Димитрова къщата й е определена за събаряне заради строеж на улица. Днес пред дома на Зоя пристигат няколко полицейски автомобила и общински служител, който представя заповед за принудително извеждане от дома. Багажът на възрастната жена е изхвърлен на двора. Зоя Рангелова потърси репортер на БЛИЦ с молба за помощ. “Ще се запаля, ако не бъда чута, искат да ме унищожат”, заплаши отчаяната жена.
<strong>- Защо искате да се запалите?</strong><br /> <br /> - Откъде да почна? При мен е ужас! Кметът на Монтана Златко Живков ме подлага на убийствен тормоз, иска да ме изхвърли на улицата, като първо иска да ме умори. Имам настанителна заповед за жилището ми от 1985 г. на ул. &ldquo;Иван Хаджийски&rdquo; в Монтана. (В този момент се чува шум и тропане, Зоя Рангелова изкрещява: &ldquo;Ето, звъни ми се на портата, умрех!&rdquo;)<br /> <strong><br /> - Искат да ви вземат къщата ли?</strong><br /> <br /> - Живея тук от 1985 г. Започнаха да ми настаняват разни хора тук. Настаниха цигани, разделиха ни водата, взеха ми вещите, имала съм проблеми с токове, пребивана съм многократно.<br /> <strong><br /> - Кой ви е пребивал?</strong><br /> - Настаниха в мазето две циганки &ndash; едната хермафродит, другата олигофренка. <br /> <strong><br /> - Какво стана днес?</strong><br /> <br /> - Дойде полиция и ми изнесоха вещите. Сега не мога да си заключа портата. (Започва да плаче: &ldquo;Ключът се заклещи. Ако не дойде човек да види в какво положение съм, аз съм извън предела на живот.)<br /> <strong><br /> - Няма ли кой да ви помогне?</strong><br /> <br /> - Никой, те настройват хората срещу мен, ние сме по-битер от робовладелския строй. Съвсем сама съм. Сега ще почне да вали и ми изхвърлиха целия багаж. Вода няма в къщата, те са я спрели. Сега се връщам, карам количка с вода и кога поглеждам полиция, багажа ми навън &ndash; всичките ми неща, които съм събирала 30 години. Не мога да продължа живота си, ще се самоубия, в безизходно положение съм. Обиждат ме и ме унижават ежесекундно и ежедневно. Полицията е тука и ме гледа отстрани. Имат интереси влиятелни хора, аз съм враг на тази държава (отново започва да плаче, вика за помощ &ndash; б. а.). Поставят ме при невъзможни условия да живея. <br /> <strong><br /> Мария НИКОЛАЕВА, БЛИЦ</strong><br /> <br />