Съдиите независими - да, но недосегаеми - не!

Защо пищят като ощипани девойки всеки път, когато някой ги упрекне за работата им? Не е ли нелепо, когато всички сфери на обществения живот са подгизнали от корупция, съдебната власт да бъде чиста като момина сълза? Не се ли крият прекалено често, чак до втрисане зад понятието &bdquo;независими&rdquo;. Не станаха ли по този начин голяма част от тях недосегаеми? <br /> Ако внушението, че заради малка част корумпирани и недобросъвестни съдии критиката на обществото се пренася върху цялата гилдия, не е ли също толкова неправилно да се внушава, че всички са честни и неподкупни? Че съдията винаги е прав. Че неговите решения не се коментират?<br /> <br /> Винаги съм си задавал тези въпроси. Дойде време да се кажат на глас. Днес го направи председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев. &bdquo;Октоподът отдавна е в съдебната власт&rdquo; .Тя не виси сама в пространството, а е част от реалността в държавата. С подкупите, зависимостите, кадровата обвързаност и всичко останало. <br /> <br /> Непрекъснатата, особено в последно време, обидчивост на тема &bdquo;намеса в независимата съдебна система&rdquo; започва да издава гузност и ненужно резки и демонстративно защитни реакции. <br /> <br /> Съдът не е независим. Той зависи от общественото мнение, (данъкоплатците) което му дава най-ниските си степени на доверие. И веднага бързам да напомня &ndash; хората не са глупаци и необразовани. Те отлично знаят, че съдът е независим, познават принципа на разделението на властите и на всички е ясно, че при едно отсъждане винаги едната страна ще е недоволна. И го отчитат. Но те, както и аз, не могат да приема явното незачитане на доказателства, очевадната неправда, обратни отсъждания в полза на &bdquo;правилната страна&rdquo; от определен съдийски състав.<br /> <br /> Допреди промените в Конституцията от 2003 година съдиите действително бяха независими от нищо и от никого. И недосегаеми. И несменяеми. Не случайно известен адвокат на питането на клиент: &bdquo;Какво може да се случи&rdquo; отговаряше:&rdquo;Всичко. Съдията може да отсъди каквото си поиска.&rdquo; <br /> <br /> Дълбоко уважаваният от мен председател на Върховният касационен съд проф. Лазар Груев заяви, че за последен път стиска зъби и ще спази джентълменското споразумение с премиера.&bdquo;Българските съдии нямат повече търпение да слушат непрекъснати, безпочвени и немотивирани обвинения,&rdquo; каза той.<br /> <br /> Аз ще бъда и &bdquo;почвен&rdquo;, и мотивиран. Защото обикновено представители на властите говорят общо и по принцип. <br /> <br /> Вече малцина си спомнят, как преди 10 години ми бе отнет вестник &bdquo;ПАРИ&rdquo;. Със светкавично решение на една съдийка от Фирмено отделение на СГС, Димана Йосифова. Това бе първата кражба (иначе не мога да я нарека) на национален всекидневник по съдебен път. <br /> <br /> Тогава двама съдружници в ООД, притежаващи две трети (!) от капитала на дружеството бяхме изключени от третия си съдружник с миноритарен дял от една трета. Бяхме изключени с мълниеносно вписване на промени в собствеността и управлението на дружеството при крещящи нарушения на закона. Както се потвърди по-късно и от Апелативния, и от Върховния съд - с незаконно проведено общо събрание, с нередовно изпратени покани, с незаконен дневен ред и абсолютно недопустимото обединяване на изключването на съдружници в една точка, при което третият ни съдружник сам ни гласува изключването. Крещящи, очевадни нарушения, пред които и студент по право би онемял.<br /> <br /> И Апелативният, и Върховният съд постановиха, че Димана Йосифова е отсъдила неправилно. Аз си спечелих окончателно делото, но дружеството и вестникът отдавна ги нямаше, всичките активи и марката бяха прехвърлени на нов юридически субект. <br /> <br /> Класическа кражба на предприятие! Извършено по безпрецедентно арогантен начин, който промени живота ми завинаги. Другият изключен съдружник не го преживя. Получи два инфаркта и се пренесе в очевидно по-добър свят. <br /> <br /> Спите ли спокойно, съдия Димана Йосифова? <br /> <br /> А вие, висши магистрати, да сте чували жаргонния израз: &bdquo;Пробили са съдията&rdquo;?<br /> <br /> Вестник &bdquo;ПАРИ&rdquo; беше много печеливш заради скъпата си цена и многото реклами. Той струваше милиони. <br /> <br /> Пиша всичко това, не за да търся наново справедливост. Нея отдавна я няма. Отдавна всичко е свършило. Пиша го, предизвикан от искането за конкретика. От факта, че недосегаемите съдии можеха да правят каквото си поискат. Но го пиша и за предупреждение. Преди да избухне скандалът с Красьо се говореше, че предстои Висшият съдебен съвет да утвърждава нови кандидатури за магистратски постове. Сред тях бе и името на Димана Йосифова, кандидат за съдия в едно от върховните съдилища И ако не беше избухнал скандалът и назначенията от ВСС не бяха спрени, тя би имала всички шансове да го получи. Въпреки, че има незаконни отсъждания, паднали на две по-горни инстанции. Окончателно. И не само по моето дело.<br /> <br /> Питам се - що за система е тази, която позволява да ми бъде отнета свещената частна собственост, гарантирана от Конституцията и що за закони има, според които не мога да си я върна, когато докажа правотата си?<br /> <br /> Това е моят конкретен случай за конкретно скандално отсъждане от конкретен съдия. Други имат свои случаи. И повярваойте ми &ndash; те също са фрапиращи. Доста предприятия бяха откраднати тпо този начин, включително и от чуждестранни инвеститори. И това лепна страшния етикет на нашата съдебна система. <br /> <br /> Магистрати като Константин Пенчев вече открито говорят за оправдани (в конкретния пример прокурори), при безспорни доказателства срещу тях. Има и международни институции, които също сочат съдебната власт като най-проблемната и свързана с корупцията. Към тях се прибавят скандали, като &bdquo;Красьо Черничкия&rdquo;, &bdquo;Баджанака&rdquo; и десетки други примери, които се коментират на местна почва. Така се оформя и общественото мнение, според което съдебната система и в частност съдът се ползуват с минимално доверие в обществото.<br /> <br /> Да, може би институциите поне по протокол публично трябва да уважават независимостта на съда. Но и съдът трябва да има по-критично отношение към себе си и раковите образувания в тялото си. Време е и в съдебната система ясно да се каже: &bdquo;Повече така не може&rdquo;!<br /> Признавам си, че години наред и аз стисках зъби за недосегаемите с тоги. Но повече така не може.<br /> <br /> <i><b>Евгени Петров, БЛИЦ <br /> </b></i>