Всички сме чували, че когато някой преминава отвъд, той започва да вижда картини пред очите си. В много филми сме наблюдавали героите да казват „Видях живота си като на кино“, след като са преживели някаква извънредно стресираща ситуация или смъртна заплаха.
Може ли да се окаже, че това е истина?
Ново изследване на израелски учени твърди, че е много вероятно, когато мозъкът ни усети смъртната заплаха, паниката да предизвиква изплуване на спомени на случаен принцип.

В проучването на Университетската болница „Хадашшах“ в Йерусалим са участвали 264 души. Всички те по един или друг начин са били на ръба на бездната, преживявайки предсмъртния сюжет.

Участниците били помолени да попълнят анкетни карти, данните от които показват следното:
Всички 264 респонденти са заявили, че докато са били в предсмъртно състояние, са видели откъси от живота си. Участниците описват видяното като кратки картини с любими хора, важни житейски мигове и силни преживявания от миналото си.

„Според събраната информация предсмъртните ни спомени съвсем не изплуват като в холивудските филми“, пишат израелските учени – „Те изскачат на случаен принцип и не следват никакъв хронологичен ред, спрямо това в каква последователност са се случили в реалността“.

Специалистите казват, че когато тялото ни умира, онези части от мозъка, които отговарят за паметта ни, загиват последни.
„В този последен миг на живот хората виждат спомени със силен емоционален заряд. Но освен това те виждат и Светлината“.
Митът за тунела от светлина, който посреща умрелите в отвъдното, май ще се окаже истина.

Респондентите в изследването споделят, че в действителност те са наблюдавали този феномен, когато са се чувствали най-близо до отвъдното.

Предишни медицински изследвания посочват, че „светлината“, която виждат умиращите, всъщност е следствие на високите дози въглероден диоксид, които навлизат в мозъка. Но според израелските учени не такъв е случаят.

„Частите от мозъка, които отговарят за спомените ни, са последните, които губят кислород в тялото. Паметта е най-устойчивата част от човешкия организъм, що се касае до снабдяване с животворни вещества“, пишат изследователите от „Хадашшах“.