„Крепостта“ на Европа е илюзия, тъй като поради трудната ситуация в Сирия и други страни от Близкия изток все повече и повече хора ще се втурват към ЕС през следващите години с очакването да получат убежище.

Европа трябва да бъде реалистична и да се опита да осигури законови механизми за възпиране на мигрантите и търсещите убежище, за да не бъде застрашена поради масирана „инвазия“, предупреждава американският политик и публицист Патрик Бюканън на страниците на „Американски консерватор“, пише "Поглед инфо".

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган ненапразно заплашва да „наводни“ Югоизточна Европа със сирийски бежанци, за да получи повече пари от ЕС в замяна на това, че милиони сирийци, които вече са в Турция, няма да ги пуска към европейските граници, пише Бюканън. 

Според него друга цел на такава политика на Ердоган е да накара Европа да подкрепи въоръженото си нахлуване в Сирия, за да попречи на президента Башар ал Асад да поеме контрола над цялата територия на провинция Идлиб и да победи въоръжените опозиционни сили.

„В този ад, в който Сирия днес се намира по отношение на човешките права, може да се наблюдава мащаба на бедствието, причинено от факта, че кръстоносците, вдъхновени от идеите на Уилсън, решиха да свалят диктатора Асад и да защитят Сирия в името на демокрацията“, казва Бюканън.

Той припомня, че когато в Близкия изток започна „Арабската пролет“ и недоволните протестиращи в Сирия излязоха на улиците, САЩ, Турция и страните от Персийския залив активно подкрепиха и въоръжиха сирийските бунтовници.

Въпреки това отрядите на "добрите бунтовници" бързо бяха победени и скоро водещата роля във въоръжения конфликт в Сирия бе поета от терористи, посочва авторът.

 А президентът на Сирия Башар Асад, с подкрепата на своите съюзници в Русия и Иран, през последните четири години успя да поеме чрез контрола над правителствените сили почти цялата територия на Сирия на запад от Ефрат, с изключение на Идлиб. 

И в резултат на активните военни действия в този регион, нов поток от бежанци в количество от над 900 хиляди души се изля до южната граница на Турция, се казва в статията.

Трябва да се признае, че почти всички интервенции и войни, провеждани от Запада в ислямския свят през 21 век, не са били успешни, подчертава Бюканън. Джордж У. Буш беше принуден да нахлуе в Ирак, Барак Обама беше убеден да свали полковник Муамар Кадафи в Либия и да се противопостави на Асад в Сирия, както и да поеме страната на Саудитска Арабия при въоръжения конфликт в Йемен, припомня авторът. Но какво получи Западът в резултат на всички войни в Близкия изток?

„В Сирия и Йемен с нашите усилия се появиха две от най-големите огнища в света, в които правата на човека не се спазват. В Либия започна нова гражданска война. В Ирак сега се борим с Иран за влияние в страната, която „освободихме“ през 2003 г. “, се казва в статията.

Докато бяха в Афганистан, американците трябваше да сключат споразумение с талибаните *, което от две десетилетия е непоколебим враг и след най-дългата си война Америка си измива ръцете, отбелязва Бюканън.

В същото време за 20 години по време на петте войни са убити 7 хиляди американски войници, около 40 хиляди са ранени, припомня авторът:

„Ние инвестирахме всички ресурси на империята в тези войни. И какво дадоха тези войни на народите, на които ние оказвахме помощ и които „възвисихме“, освен стотици хиляди убити афганистанци и араби и милиони хора, принудени да напуснат домовете си и да се окажат в изгнание? “

Експерти и журналисти предупреждават Европа, че сега, когато е изпълнила задължението си, пробивайки се в Близкия изток, има ново „морално задължение“ да приеме бежанците, произтичащи от тези войни през следващите десетилетия.

„Но ако ЕС отвори вратите си за безкраен поток от африканци и араби, къде са доказателствата, че европейските страни ще ги приемат и асимилират? Дали тези мигранти и търсещи убежище ще станат добри европейци? Или ще създадат анклави в големите градове на Европа със същите условия като в африканските и страните от Близкия Изток, от които са дошли? " - чуди се Бюканън.

Историята на втората половина на хилядолетието многократно е демонстрирала пред човечеството възход и падение на цивилизациите. 

През 16, 17 и 18 век Испания, Великобритания, Франция и Португалия, а след това Белгия, Италия, Германия и Америка, убедени в "превъзходството на тяхната цивилизация", влязоха в света, за да създадат империи, а след това да "въздигнат" и управляват онези, които Рудиард Киплинг пренебрежително нарече „по-ниски касти“ и „създания без закон“, припомня авторът.

След това, след две световни войни, владетелите на тези западни „империи“ бяха пропити с либерализъм, който сега провъзгласи равенството на всички народи, раси, религии, култури и цивилизации, се казва в статията. 

Тази егалитарна идеология предписва разгрома на империите и изоставянето на колониите като „реакционни остатъци“ от времената на невежество и предразсъдъци.

„Сега хората от новите страни, недоволни от случилото се в „освободените“ им страни и от това, което правиха техните управници, решиха да дойдат в Европа, за да се насладят на Запад от това, което не могат да възпроизведат у дома“, пише Бюканън.

А либерализмът, превърнал се в „идеология на самоубийство на Запада“, принуждава Европа да ги приеме през следващите десетилетия.

„Бившите колонизиращи се страни се превръщат в колонии на бъдещето. Така Западът свършва? “ - заключава авторът.